Решение № 373 от 19.09.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Велико Търново, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20244110200761 по описа за 2024 година за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „П.И.Р.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *******, представлявано от управителя А.В.Х. с ЕГН **********, против наказателно постановление № 768475-F762248 от 08.05.2024 год., издадено от Директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Велико Търново, с което за нарушение по чл. 97а, ал. 4 вр. с чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на 500.00 (петстотин) лева на основание чл. 178 от ЗДДС. В жалбата се излагат доводи, че е допуснато нарушението поради незнание от страна на управителя на дружеството за задължението, както и се излагат доводи са приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя А.В.Х.. Същата поддържа изложените в жалбата доводи, а именно, че е допуснато неподаване на необходимото заявление в съответствие с разпоредбата на чл. 97а от ЗДДС поради незнание, като веднага след узнаване за такова задължение е подадено заявление. Освен това излага доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли наложената санкция да бъде отменена и съда да я замени с предупреждение.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - гр. В. Търново, редовно призована, се представлява от ЮК П. К., 1 редовно упълномощен. Същия подържа издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Счита, че правилно нарушението е формално и отговорността на дружеството е безвиновна. Сочи, че наказващия орган е взел предвид всички смекчаващи вината обстоятелства и правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а е наложил административно наказание към предвидения в закона минимален размер. Моли процесното НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 28.02.2024 год. „П.И.Р.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *******, представлявано от управителя А.В.Х., е подало пред ТД на НАП – В. Търново заявление за регистрация по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с вх. № ДДС.0000-0134627/28.02.2024 г. Към заявлението е била прикачена Справка за облагаемия оборот по месеци за предходните 12 месеца преди текущия в размер на 14 040.00 лева.

Във връзка с подаденото заявление е започнала проверка от св. М. Г. Н. на длъжност главен инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при Териториална дирекция гр. Велико Търново. За целите на проверката на 29.02.2024 г. на e-mail адреса за кореспонденция на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ с № ИзХ-2542 / 29.02.2024 г. След представяне на изисканите документи и извършена документална проверка, и проверка в ИС на НАП Велико Търново, св. Н. установил, че във връзка с дейността на дружеството, за същото е възникнало основание за задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС по реда и в сроковете, предвидени в чл. 97а, ал. 4, а именно не по-късно от 24.08.2023 г. включително. Установено било, че в този срок заявление не е подадено, а е подадено на 28.02.2024 г. и прието с вх. № ДДС.0000-0134627, по описа на ТД на НАП Велико Търново.

При така установеното на представляващия дружеството била изпратена покана за явяване в ТД на НАП за съставяне на АУАН.

Поканата е била получена от дружеството, но негов представител не се е явил в указания в същата срок, поради което на 03.04.2024 год. св. М. Г. Н. в присъствието на св. З. Б. Б. и в отсъствието на представител на дружеството, съставил на „П.И.Р.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ******* АУАН № F762248, за това, че в качеството си на задължено лице по смисъла на ЗДДС, „П.И.Р." ЕООД не е подало Заявление за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС в законоустановения срок. С РИП № 042692401154303/28.02.2024 г. е възложено извършването на проверка по повод подадено Заявление за регистрация по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с вх. № ДДС.0000-0134627/28.02.2024 г. Към заявлението е прикачена Справка за облагаемия оборот по месеци за предходните 12 месеца преди текущия в размер на 14 040.00 лв.

2

За целите на проверката на 29.02.2024 г. на e-mail адреса за кореспонденция на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ с № ИзХ-2542 / 29.02.2024 г. След представяне на изисканите документи и извършена документална проверка, и проверка в ИС на НАП Велико Търново се установи следното:

Основната дейност на „П.И.Р." ЕООД е посреднически услуги за подбор и наемане на персонал за работа в чужбина. Във връзка с това то е регистрирано в МТСП под № 3096 от 17.11.2020 г. и на 03.07.2023 г. е сключило Посреднически договор за набиране на персонал с дружество WERKGROEP NL CONTRACTING B.V., PLAZA 00001 С 4782SL MOERDIJK,

Нидерландия (The Netherlands), с ДДС номер във VIES NL809530296B01 /дружество с валиден VAT № в страна членка на ЕС/ - наричано Работодател.

На 31.08.2023 г. „П.И.Р." ЕООД е издало фактура с № 0000000001, с получател по доставката - горе описаното дружество, предмет „посреднически услуги“ и обща стойност на услугата 7200.00 EUR/14 040.00 BGN/. Основание за не начисляване на ДДС е посочен чл. 113, ал. 9 от ЗДДС. Разплащането по издадената фактура е извършено изцяло по банков път на 01.09.2023 г. Видно от горното, „П.И.Р." ЕООД - дружеството, установено на територията на страната, предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. Във връзка с това обстоятелство за ЗЛ възниква основание за задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС по реда и в сроковете, предвидени в чл. 97а, ал. 4, а именно чрез подаване на заявление за регистрация не по - късно от 7 дни преди датата на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/.

Фактурата издадена от „П.И.Р." ЕООД е от дата 31.08.2023 г. В следствие на това и съгласно чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, дружеството е длъжно да подаде заявление за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС не по - късно от 7 дни преди датата на издаване на фактурата, а именно не по - късно от 24.08.2023 г. включително. В този срок заявление не е подадено, а е подадено на 28.02.2024 г. и прието с вх. № ДДС.0000-0134627, по описа на ТД на НАП Велико Търново.

В АУАН е отразено, че нарушението е констатирано в хода на 3 извършената проверка за регистрация по ЗДДС и приключила с издаване на Акт за регистрация по ЗДДС № 040422401333456 / 12.03.2024 г., връчен по електронен път на ЗЛ на 13.03.2024 г.

АУАН е съставен в отсъствие на ЗЛ, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.

АУАН е бил връчен на представляващия и управляващ дружеството А.В.Х. на 09.04.2024 год., която го е подписала доброволно, като в графата за възражения е вписала, че щепредстави писмени такива.

В законоустановения срок пред наказващия орган са били представени писмени възражения, които са били разгледани.

Въз основа на съставения акт от Директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Велико Търново е издадено процесното наказателно постановление № 768475-F762248 от 08.05.2024 год., с което за нарушение по чл. 97а, ал. 4 вр. с чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, на „П.И.Р." ЕООД е наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на 500.00 (петстотин) лева на основание чл.

178 от ЗДДС.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели яха разпитани актосъставителя М. Н. и свидетеля при съставяне и връчване на АУАН – З. Б..

Св. Н. поддържа изцяло отразените в АУАН констатации, като потвърждава, че при извършена от него проверка след подаване на заявление от дружеството за регистрация по чл. 97а, ал. 3 от ЗДДС, е извършил проверка, при която е установил по безспорен начин, че дружеството не е подало необходимото заявление за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС в посочения от закона срок – не по-късно от 24.08.2023 год., а е подало такова едва на 28.02.2024 година.

Посочената фактическа обстановка не се оспорва и от представителя на дружеството жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество същата е неоснователна.

При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира нередовности. АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушението – в хода на извършената проверка, а НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

4

И в акта за нарушение и в НП са налице всички изискуеми от чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН реквизити. НП е издадено от компетентен орган, надлежно оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 година.

С връчването на екземпляр от акта е дадена възможност на дружеството да направи своите възражения пред наказващият орган, с което да реализира правото си на защита в процеса. Ето защо, съставянето на акта в отсъствието на представител на дружеството не се явява съществено процесуално нарушение, което да доведе до незаконосъобразност на наказателното постановление, още повече, че според установеното представителят на дружеството е бил поканен.

На следващо място, в акта са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН за индивидуализация на нарушението. Посочена е точно обстоятелството, което е породило задължението на дружеството да подаде заявление за регистрация съобразно чл. 97а от ЗДДС, както и точния срок в който това е трябвало да бъде извършено – до 28.08.2023 година.

Неоснователен е довода, изложен от процесуалния представител на дружеството жалбоподател в жалбата и в хода на делото, че нарушението е допуснато поради незнание от страна на управителя за това задължение, като същия не е бил уведомен и предупреден от счетоводителя, който обслужвал дружеството за такова задължение. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие. Нарушението е формално, поради което от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна. Управителя е длъжен така да организира дейността на дружеството, че да се спазва законодателството. Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.

Фактическата обстановка не се оспорва, но се твърди неправилно 5 приложение на закона и се иска преквалифициране на случая като маловажен.

Съдът намира, че това искане не е основателно. Обстоятелството, че не са установени други нарушения не е достатъчно за преквалифициране на нарушението по чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят е следвало да съобрази всички аспекти на дейността си с действащата нормативна уредба, преди да пристъпи към осъществяването й, което очевидно не е и сторил. Подаването на декларацията за регистрация по ЗДДС е със значително закъснение - около 6 месеца, а по делото не са установени други фактически обстоятелства, които да определят конкретният случая като маловажен, в сравнение с идентични хипотези на нарушение. Именно поради това съдът намира, че не би могло произволно да се приеме, че се касае до нарушение с несъществени последици от гледна точка на охраняваните обществени отношения. Самият факт, че законодателят е предвидил регистрационен режим по ЗДДС за субекти, които осъществяват такъв тип икономическа дейност, сочи на извод, че се търси попрецизна регламентация с елементи на по- съществен контрол. Предвид посоченото, съдът намира, че правилно и обосновано е прието, че не се касае до маловажен случай на административно нарушение.