Решение № 414 от 14.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Валя Рушанова

Елена Каракашева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Елена Каракашева Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20258002200533 по описа за 2025 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК, о бразувано по искане от осъдения С. М. С. от гр.Силистра, понастоящем в Затвора гр.Белене , за възобновяване на НОХД № 48/2024 год. на Районен съд – Павликени и отмяна на постановената по него присъда №6 от 01.07.2024г.

В искането е релевирано основанието за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК подкрепено с довода, че С. е осъден задочно, без да е участвал в съдебната фаза на проведеното срещу него наказателно производство, Съобразно оплакването се моли ВКС да упражни правомощието си да възобнови наказателното дело като го върне за ново разглеждане и се предостави възможност на осъдения да сключи споразумение с представителя на държавното обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият и служебно назначеният му защитник адв.В. -САК поддържат искането по изложеното в него основание. В допълнение адв.В. сочи, че съдебното производство по делото, чието възобновяване се иска е протекло без да се осигури личното участие на осъдения в него, което е в разрез с изискванията за справедлив процес и гарантиране правото на последния да участва лично в него.Позовавайки се на решението на СЕС по дело С-135/2025г., защитникът счита, че решаващия съд не е изпълнил задължението си да положи всички разумни усилия за да гарантира участието на осъдения С. в съдебната фаза на наказателното 1 производство.Акцент поставя и върху това, че участието на С. в процесуално-следственото действие привличане е станало след като същия е бил конвоиран със заповед до органа на досъдебното производство, което е налагало да му бъде назначен защитник, а това не е сторено.Това на самостоятелно основание опорочава съдебното производство.

Осъденият С. е депозирал писмени бележки, в които подробно е описал мотивите, поради които е извършил деянието, за което е осъден и отношението си към него.

Прокурорът дава заключение искането да се приеме за неоснователно, съответно да се остави без уважение поради отсъствие на основанието по чл.423, ал.1 от НПК .Излага съображения, че инвокираните в искането доводи, преценени в контекста на решението на СЕС, на което се позовава защитата, не дават основание да се приеме, че осъденият не е бил уведомен за съдебния процес.Според обвинителя вярно е точно обратното.От материалите по делото става ясно, че осъденият е привлечен лично в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като му е била взета мярка за неотклонение „подписка“, което го е задължавало да уведоми органа по разследването за всяка промяна на предоставения от него адрес.Съдът е положил максималните възможни усилия да издири осъдения на посочените от него адреси и телефон, като С. е бил обявен и за ОДИ, което също е останало безрезултатно.Акцент поставя държавният обвинител и върху това, че въпреки, че е бил уведомен за възможността да бъде представляван от служебен защитник, осъденият С. категорично е отказал да се възползва от нея.При тези съображения прокурорът счита, че приложение следва да намерят стандартите на чл.8 от Директива /ЕС/ 2016/343 и на Съвета от 09.03.2016г., развити допълнително и в Решение по дело С-135/25г. на СЕС.При условията на евентуалност, ако се уважи искането за възобновяване, представителят на ВКП настоява по отношение на С. да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, предвид обремененото му съдебно минало.

За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:

С присъда № 6/01.07.2024 год. по НОХД № 48/2024 год. на РС –Павликени, С. М. С. е признат за виновен за извършено на 01.02.2022г. в гр.Павликени престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване и глоба в размер на петстотин лева.

Срещу така постановената присъда не са били депозирани в срока за обжалване въззивна жалба и/или въззивен протест, поради което тя е влязла в сила на 17.07.2024 г., аргумент от разпоредбата на чл. 412, ал.2, т.3 от НПК.

Искането за възобновяване е направено в предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК и е допустимо.Подадено е от легитимирано лице по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на 2 глава тридесет и трета от НПК.По отношение на срока настоящият състав на ВКС съобрази приложеното на л.58 от първоинстанционното дело писмо от РП-Велико Търново до РС –Павликени, в което е отразено, че след предприетите от прокуратурата действия по привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда, осъденият не е бил открит на известните по делото адреси.Това е наложило обявяването му за ОДИ, в резултат на което С. е бил задържан на 26.03.2025г. от органите на РУМВР-Силистра и предаден на ОЗ „Охрана“-Силистра за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода.Поради изложеното, касационната инстанция приема, че именно това е момента, в който осъденият е узнал за постановената спрямо него присъда на РСПавликени, което сочи, че искането му е депозирано в законоустановения 6-месечен срок.

Разгледано по същество е основателно.

Наказателното производство във връзка, с което е постановена оспорената присъда е започнато на 02.02.2022г. като бързо такова под №54/2022г. по описа на РУ-Павликени за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.Видно от приложеното на л.17 постановление от 21.02.2022г. осъденият С. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем по същото производство за посоченото престъпление и му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, като изрично му е било разяснено задължението да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган и да се явява при призоваване, както и за последиците от нарушаване на взетата мярка за неотклонение, а именно, че тя ще бъде заменена с по-тежка.

Незабавно след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият е бил разпитан, като е заявил, че разбира в какво е обвинен, няма да дава обяснения на този етап, но се признава за виновен и желае да сключи споразумение с прокурора.Заявил е също, че не желае да ползва адвокатска защита, включително и служебна такава, след като е бил надлежно информиран за законовите си възможности в тази насока.Посочил е адрес за призоваване, на който ще търпи мярката за неотклонение „Подписка“, а именно:с.Тепава, обл.Ловеч, стопанския двор, като е заявил, че призоваването може да стане и чрез кметския наместник.

На 07.03.2024 г. в Районен съд - Павликени е внесен обвинителен акт, с който осъденият С. М. С. е бил предаден на съд по обвинение, което от фактическа и правна страна напълно съвпада с това, което е предмет на предявеното му обвинение в досъдебното производство.

По повод обвинителния акт в Районен съд – Павликени е образувано наказателно дело № 48/2024 г., в което са документирани редица безуспешни действия за издирването на

С., които хронологично са следните:

Подсъдимият е бил търсен на посочения от него адрес за връчване на препис от обвинителния акт и съобщение за датата и мястото на съдебния процес в Районен съд – Павликени, но тъй като не е бил открит, процесуалните книжа са били върнати в съда с отбелязване и подпис на съответния съдебен служител, че С. не живее на територията на с.Тепава, като при 3 направеното обследване е установено, че никой от живущите в селото не го познава.Обективирано е също /л.7 от делото/, че С. е търсен двукратно на предоставения от него телефон, но същият е бил изключен.Съдът е постановил продължаване на издирването на осъдения, като е изменил мярката му за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“, като е ангажирал и служителите на РД „Съдебна охрана“гр.Павликени.След проведена кореспонденция с началника на РУ Павликени във връзка с липсата на резултат от издирването и установяването на С., последният е бил обявен за общодържавно издирване за установяване на местоположението му, изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и връчване на препис от обвинителния акт с определение от 23.04.2024г.На тази база съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, назначил е служебен защитник на осъдения С. и е разгледал делото по общия ред само с участието на защитника и прокурора и на 01.07.2024г. е постановил осъдителна присъда за престъплението, предмет на обвинението и е наложил на С. наказание една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим и глоба в размер на 500.00лв. Присъдата не е обжалвана, влязла е в сила на 17.07.2024 г. и е приведена в изпълнение на 26.03.2025г. след като осъдения С. е бил заловен от компетентните органи вследствие обявяването му за местно и общодържавно издирване с Постановление на прокурор от РП-Силистра от 29.08.2024г.Понастоящем осъденият се намира в Затвора-гр.Белене.

При тези данни осъденият С. М. С. основателно претендира настоящата инстанция да му признае право на нов съдебен процес, защото задочното производство пред РС- Павликени е проведено без да са налице кумулативните предпоставки за това, очертани в чл.8, пар.2 от Директива /ЕС/ 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (по-нататък Директивата).

Извън съмнение е обстоятелството, че посочената разпоредба на Директивата има директен ефект, както и че в нея са установени допълнителни условия за провеждане на задочен процес, между които обвиняемият/подсъдимият да е уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване или след като е бил уведомен за съдебния процес, да се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата.

В свои решения, сред които Решение №295/20.06.2025г. по н.д.

№47/25г., І н.о.; Решение №265/05.06.2025г. по н.д. №1107/24г., І н.о., ВКС е имал повод да отбележи, че Решението по дело С-135/25г. на СЕС представлява тълкувателен акт, който разяснява смисъла и обхвата на нормативните изисквания на общностното право, установени в чл.8 и чл.9 от Директивата във връзка с преценката за съвместимостта на чл.424, ал.1, изр.2 от НПК с тълкуваните разпоредби от Директивата. Посочената национална правна норма изключва възобновяване на наказателно дело и отрича право на 4 нов съдебен процес на задочно осъденото лице, когато то се е укрило след като лично му е било предявено обвинението в досъдебното производство и поради укриването съдът не е могъл да го уведоми нито за датата и мястото на съдебния процес, нито за възможността за задочно производство като последица от неявяването му пред съда. Макар Решението по Дело С135/25г. да не изключва безусловно съответствието на чл.423, ал.1, изр.2 от НПК с правото на ЕС, позовавайки се на уредените в Директивата принципни положения относно правото на достъп до материалите по делото и правото на лично участие в наказателното производство като ключов елемент на справедливия съдебен процес, Съдът на ЕС предпоставя приложението на обсъжданата национална правна норма от спазване на определени условия, които са анализирани поотделно в мотивите на решението и са изрично формулирани и разграничени в неговата диспозитивна част. Между тях е изискването компетентните органи да са уведомили своевременно задочно осъденото лице за датата и мястото на провеждане на съдебния процес, както и за последиците от неявяването му пред съда, а именно, че съдебното производство може да се проведе в негово отсъствие.Изрично в пар.40 от цитираното Решение на СЕС е посочено, че ако няма ефективно своевременно съобщаване на засегнатото лице на информацията относно последиците от неговото неявяване в съдебния процес по начин, който да гарантира със сигурност ,че тази информация е била предоставена и действително получена от него, второто условие по чл.8, пар.2, б.а от Директивата не може да се приеме за изпълнено.В същия параграф СЕС посочва, че макар знанието за привличането му като обвиняем да може разумно да позволи на обвиненото лице да разбере, че вероятно срещу него ще се води съдебен процес, само това знание не е достатъчно, тъй като не му позволява да разбере последиците от неявяване в този съдебен процес.В пар.41 по отношение на предпоставката, установена в чл.8, пар.2, б.б от Директивата –представителството от упълномощен адвокат, е уточнено, че наличието на „упълномощаване“ по смисъла на цитираната разпоредба изисква самото засегнато лице да е поверило на адвокат, евентуално определен служебно, задачата да го представлява в задочния съдебен процес.