Протоколно определение № 5232 от 30.09.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5232 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Съдебни

Снежанка Ст. Кулева-Малеева заседатели: Стефанка М. Кошутова при участието на секретаря Радка Ив. Г. и прокурора А. Р. Ц.

Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Тодорова Наказателно дело от общ характер № 20261100204065 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМАТА К. А. Д. - редовно призована, се явява заедно със защитниците си адв. Л. К. – упълномощен до този момент, както и адв. Е.В., който представя пълномощно от 9.09.2026 г.

ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, съобразно фактическата рамка на обвинението, „БРИЛИАНТ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ООД - редовно призовано чрез процесуалния си представител – адв. Ю. Г., се представлява от адв. Ю. Г., която се явява в залата.

АДВ. Г.: Няма да правя искания за конституиране като граждански ищец на дружеството.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

РАЗЯСНЯВА правата и правните възможности на подсъдимата в настоящото производство.

ПОДСЪДИМАТА: Разбирам правата си. Ще ме представляват двамата адвокати, които се явяват като мои защитници. Нямам искания за отводи.

1

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото в разпоредително заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

СНЕМА самоличност на подсъдимата:

К. А. Д. – родена на **** г. в гр. София, българка, българска гражданка, с ЕГН:

**********, неосъждана, с висше образование, специалност икономика, работи като финансов директор в компания „АУРОРА“ ЕООД, с месечен доход около 10 000 евро, неомъжена, майка на малолетен син, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ул. **** СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА становището на адв. Л. К. по въпросите, които са предмет на разглеждане в разпоредителното заседание.

СЪДЪТ ПРИКАНВА страните да вземат становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК в разпоредителното заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия и съдебни заседатели, считам, че делото е местно и родово подсъдно на СГС.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Намирам, че в хода в ДП не е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване процесуалните права на обвиняемата.

Към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по реда на диференцираните процедури, нито основанията, посочени по т. 5 на чл. 248 от НПК.

По отношение на взетата мярка за неотклонение „подписка“, предлагам да потвърдите същата.

2

Нямам искания за събиране на нови доказателства, като предлагам да насрочите делото в открито съдебно заседание с призоваване на лицата, посочени в списъка към обвинителния акт.

Не са налице основания за обединяване или разделяне на производството.

АДВ. К.: Уважаема госпожо председател, считам, че делото е родово и местно подсъдно на настоящия съд.

Поддържам изцяло депозираното писмено становище. Няма да го преразказвам цялото, само ще маркирам важните моменти в него.

Считам, че са налице основания, както за прекратяване на наказателното производство, така и при условията на евентуално прекратяване на съдебното производство.

На първо място, считам, че липсва извършено престъпление. Обвинителният акт сам по себе си е вътрешно противоречив. Веднъж се твърди, че има сключена неизгодна сделка, втори път се твърди, че неизгодната сделка е недействителна и трети път се твърди, че неизгодната сделка е породила действия и после е била недействителна.

На практика за нас е невъзможно да организираме защитата при така наведените вътрешно противоречиви твърдения срещу какво точно трябва да защитаваме подзащитната ни - срещу това, че е сключила неизгодна сделка, срещу това, че няма сключена сделка или че има сключена сделка, която е породила действия, но после се оказала неизгодна.

На второ място, за да е осъществен състава на чл. 220 от НК трябва да има не само сключена неизгодна сделка, но и от нея да са претърпени вреди.

Прокуратурата твърди, че са претърпени вреди от дружеството в размер на пълната сума, която е дадена на дружеството, която то е трябвало да върне, обаче това е житейски и юридически неиздържано. Ако всеки български гражданин или дружество вземе заем и после му се наложи да го връща и от това за него произтекат вреди, то тогава къде изобщо отива банковата ни система? Как е възможно от това, че някой е взел заем и после се налага да го върне, да се твърди, че е претърпял вреди. За мен това е едно неадекватно твърдение.

Ако се твърдеше, че са претърпени вреди в размер на лихви, разноски и те да бъдат остойностени по бих се съгласил, но в случая такова твърдение няма. Твърди се просто, че сумата, която е взета и е върната представлява вреда за дружеството.

Бих искал да се върна на решението на Апелативния съд, в което основният мотив е, че едва ли не първоинстанционният съд се е произнесъл по доказателства, които още не са приети. За съжаление това решение не подлежи на обжалване, но това твърдение е невярно, защото споразумението между Брилиант Инвест, съдружниците и нашата подзащитна е представено на ДП едновременно и от нас и от жалбоподателя. Така че прокурорът първо е разполагал с това доказателство, когато е писал обвинителния си акт, и второ, съдът е разполагал с него в рамките на цялото ДП, което му е предоставено.

3

Предвид изложеното считам, че е налице основание да прекратите наказателното производство, поради липса на извършено престъпление, а на самостоятелно основание, ако решите, че това ни искане е неоснователно, да върнете делото на прокурора, за да си изчисти проблемите в обвинителния акт, които правят буквално невъзможна защитата, тъй като прекалено много са вътрешните противоречия в него.

По точка 3, считам, че на ДП са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правата на подзащитната ни.

Изложили сме подробни аргументи в писменото становище, няма да ги преповтарям.

Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основанията по точка 5 от чл. 248 от НПК.

Не са налице основания за изменение на мерките за процесуална принуда.

На този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства.

Считаме, че не са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание по същество, предвид изложените аргументи по-рано и считам, че не са налице основания за обединяване или разделяне на делата.

АДВ. В.: Уважаема госпожо председател и съдебни заседатели, придържам се изцяло към казаното от колегата по предоставеното писмено становище. Аз също считам, че внесения за разглеждане обвинителен акт пред настоящия състав на съда не отговаря на законовите стандарти за такъв спрямо разпоредбата на чл. 246 от НПК, т.е. според нас това е така, защото в обстоятелствената част на обвинителния акт са очертани непълно и неясно както обективните, така и субективните характеристики на престъплението, за което на подзащитната ни е повдигнато обвинение.

Описанието на престъпната дейност като фактически обстоятелства, според нас е крайно лаконично, противоречиво, поради което не може и не е годно да очертае фактическата рамка, която следва да се развие в едно съдебно производство срещу която да се защитава подсъдимата и ние.

В обвинителния акт, според нас не са изложени обстоятелства, досежно това в какво са се изразили нейните престъпни действия, какъв е вредоносния резултат, тъй като и двете представляват форма на изпълнително деяние.

Поради това и считаме, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения с оглед изложеното от колегата по отношение на връщането на делото на прокуратурата за тяхното отстраняване. Аз няма да се повтарям по другите точки, защото е безсмислено и казах, че изцяло поддържам становището на колегата в тази връзка.

Твърдейки, че обвинителният акт не отговаря на процесуалния стандарт по чл. 246 от НПК по отношение на цялата деятелност на подсъдимата бих посочил и Тълкувателното решение №2/2002 на ОСНК на ВКС, където изрично е посочено, че главното предназначение на обвинителния акт е да формира така обвинението, че да определи предмета на доказване 4 от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемата в него и по този начин да се поставят основните рамки на доказване, което е от съществено значение, както за защитата, така и за самия подсъдим.

Поради което поддържам всичко казано от колегата и моето становището по отношение на искането за прекратяване и връщането на делото на прокуратурата с оглед допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, имайки предвид правото на защита на подзащитната ни и нашите като нейни защитници.

Аз също, запознавайки се с решението на Апелативния съд видях, че той твърди, че предишният състав на съда се е позовал на доказателства, които не са събрани по надлежния ред, т.е. негодни да бъдат обсъждани. Това също не е вярно, защото в кориците на делото съществуват доказателствата, по които се е произнесъл първоинстанционният съд и не е следвало да бъдат игнорирани и необсъждани от състава на Апелативния съд, но решението така или иначе не подлежи на обжалване, влязло е в сила и ние следва да се съобразим с него.

ПОДСЪДИМАТА: Няма какво да добавя, изцяло се придържам към казаното от защитниците.

ПРОКУРОРЪТ: Аз също няма какво да добавя.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

Разпечатката съдържа 60 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a3ebf82-0633-43f9-8792-44f56e0d8b16