Решение № 1072 от 25.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. София, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000501194 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 3668 от 23.06.2021г., постановено по гр.дело № 5160/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 20 състав, Н. Х. Н. е осъден да плати на „Юробанк България” АД, както следва: на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата 72 877,44 швейцарски франка, равняващи се на 44 905,44 евро по курс „купува“ на банката за швейцарския франка към еврото към 11.09.2008 г. частичен иск от сумата от 115 123,18 швейцарски франка – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2018г. до окончателното плащане; на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата 180 лева - разноски за връчване на нотариални покани, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 9283,42 лева – разноски по делото.

Въззивна жалба е подадена от „Юробанк България” АД, чрез пълномощника адв. Х. И., против решението на СГС, в частта, с която Н. Х. Н. и осъден да плати на „Юробанк България” АД, на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1во ЗЗД, сумата 72877,44 швейцарски франка, равняващи се на 44 905,44 евро по курс „купува“ на банката за швейцарския франка към еврото към 11.09.2008г. - частичен иск от сумата от 115 123,18 швейцарски франка – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2018г. до окончателното плащане, вместо сумата 72 877,44 швейцарски франка, частичен иск от 115 123,18 швейцарски франка-главница по договор за кредит от 01.09.2008г.,по актуалния 1 курс на швейцарския франк към еврото. Жалбоподателят смята, че съдът неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че по сключения между страните договор за банков кредит кредитополучателят е получил равностойността в швейцарски франкове на сумата 74 00 евро по курс „купува” на банката за швейцарски франк към евро, актуален към датата на усвояване на кредита. Сочи, че съдът неправилно е приел и, че кредитополучателят не е усвоил кредита от сметката, по която е преведена сумата 120 096 швейцарски франка, а го е усвоил от друга сметка, по която банката е превела сумата в евро, след като служебно я е превалутирала по курса си швейцарски франк/евро към датата на усвояване. Оспорва извода на съда, че клаузата на чл. 6, ал.2 от договора за кредит според която потребителят поема за своя сметка всички вреди от промяната на курса на швейцарския франк спрямо еврото, тоест поема съществен валутен риск, е неравноправна. Поддържа, че след като потребителят-кредитополучател се е задължил да погасява получената в заем сума в определена валута, в случая швейцарски франк, то в негова тежест е както загубата при промяна на курса, така и ползата, ако курсът се промени така, че да са му необходими по-малко средства за снабдяване с швейцарски франкове.

Смята, че рискът от възможната промяна в покупателната стойност на процесната валута на пазара, е извън контрола на страните по сделката и се носи, както от кредитополучателя, така и от кредитодателя. Жалбоподателят оспорва и изводите на СГС, че клаузите на чл. 3, ал.5 и на чл. 12 от договора са изготвени предварително от банката, както и изводите, че сключените към договора за кредит допълнителни споразумения, представляват уговорки върху непозволен договор. Сочи, че преоформянето на банковата сделка се осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка, тоест към датата на подписване на допълнителните споразумения, кредитополучателят е получавал допълнителни суми от банката, с които е погасявал падежиралите, но неплатени на падежа вноски. Предвид изложеното, жалбоподателят иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да плати на банката сумата 72 877,44 швейцарски франка, равняващи се на сума в евро по актуалния курс на банката за швейцарски франк/евро. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник Н. Х. Н., чрез пълномощника адв. М.К., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на решението в атакуваната част.

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1, ГПК от активно легитимирана страна в процеса, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Юробанк България” АД с искова молба, уточнена с молба от 30.04.2019г., с която против Н. Х. Н., са 2 предявени искове с правно основание чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да плати на банката сумата 72 877,44 швейцарски франка – частичен иск от сумата 115 123,18 швейцарски франка – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 180 лева - платени такси за връчване на нотариални покани.

В исковата молба се твърди, че на 01.09.2008г. страните са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008 г., по силата на който Банката предоставила на ответника кредит в размер 74 000 евро по курс „купува“ на банката за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на сумата 30 000 евро по курс на банката „купува“ за швейцарския франк към еврото, в деня на усвояване на кредита - за покупка на недвижим имот-апартамент № 22, намиращ се в гр. *** на ул. *** № 59-63 и равностойността в швейцарски франкове на 44 000 евро по курс „купува“ на банката за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредит, за други разплащания. Сочи се, че крайният срок за погасяване на кредита бил определен на 240 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите в договора суми, като изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит било обезпечено с договорна ипотека върху недвижимия имот, учредена с н.а. акт № 94, том V, peг. № 4268, дело № 847/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 189 от Нотариалната камара.

Твърди се, че на 11.09.2008г. банката изпълнила задължението си по договора, видно от приложеното към исковата молба банково бордеро, според което, на тази дата по банковата сметка на Н.Н. била преведена сумата 120 096 швейцарски франка.

Ищецът твърди, че на 16.10.2008г. сключил договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата на който прехвърлил на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД всички вземания по процесния договор, заедно с обезпеченията, като кредитополучателят бил уведомен за извършеното прехвърляне при сключване на Допълнително споразумение от 05.03.2010г. и с нотариална покана от 28.02.2018г.

Твърди, че на 05.03.2010г., на 23.03.2011г., на 08.05.2012., на 06.06.2013г. и на 04.07.2014г. били сключени допълнителни споразумения към договора за банков кредит, представляващи неразделна част от него, като съгласно т. III от допълнителното споразумение от 05.03.2010г., и чл. 3 и чл. 5 от останалите допълнителни споразумения, съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви, били реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателят дал своето съгласие. Сочи, че в следствие на така извършените капитализации, размерът на задължението достигнал до 120 401,62 швейцарски франка. Твърди също, че в чл. 4 от споразумението от 04.07.2014г., страните постигнали съгласие да се въведе 12-месечен период на облекчено погасяване по сделката и през този период кредитополучателят да погасява кредита на равни месечни погасителни вноски в размер 605 швейцарски франка всяка вноска. Посочва, че за този период били приложими облекчени лихвени условия, като действащият Базов лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в съответната валута бъде намален 3 с 0,64 пункта, а след изтичане на периода на облекчено погасяване, върху общия размер на дълга, се начислявала годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,14 пункта (чл. 5 от споразумението).

В исковата молба се твърди, че според чл. 3, ал. 3 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта; по силата на чл. 4 от договора кредитополучателят дължал на банката и комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно, в размер на 0,03 % процента върху размера на непогасената главница, според чл. 10, т.3 отговарял и за разноските, свързани с организиране и провеждане на принудително изпълнение по предоставеното обезпечение, като дължал на банката и месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски, по силата на чл. VIII от допълнително споразумение от 05.03.2010 г.

Ищецът твърди също, че на 23.12.2016г. с договор за цесия „Българиън ритейл сървисиз“ АД му прехвърлило обратно всички вземания, произтичащи от договора за кредит, заедно обезпеченията и принадлежностите, като за това прехвърляне кредитополучателят бил уведомен с нотариалната покана от 28.02.2018г.

Банката твърди, че поради неплащане на погасителната вноска с падеж 15.02.2015г., упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като уведомила за това ответника с нотариалната покана от 28.02.2018г.

С уточнителаната молба от 30.04.2019г. Банката сочи, че ответникът й дължи следните суми: 115 123,18 швейцарски франка–главница по договора за кредит от 01.09.2008г.; 27 732,43 швейцарски франка – договорна лихва; 1934,27 швейцарски франка – такси; 229,63 швейцарски франка– застраховки и сумата 180 лева – нотариални такси. Предвид това ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати сумата 72 877,44 швейцарски франка – частичен иск от сумата 115 123,18 швейцарски франка – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 180 лева - платени такси за връчване на нотариални покани.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Н. Х. Н. оспорва предявените искове. Ответникът не оспорва, че на 01.09.2008г. е сключил с банката договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008г., но сочи, че сумата по кредита му била платена в левове, погасяването на кредита също било уговорено в левове, като задължение за плащане на вноските във франкове не било договаряно. Предвид това смята, че искането на Банката за заплащане на франкове е неоснователно. Според ответника договорът за банков кредит и сключените допълнителни споразумения към него са нищожни, по смисъла на ЗЗП, тъй като противоречат на чл. 143 от него. Уточнява, че са нищожни, като неравноправни клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 12, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и 4 ал. 2, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора, тъй като дават възможност на банката в своя полза произволно да изменя БЛП, като компонент на лихвата, без да се съобразява с каквито и да е посочени в договора основания и обективни критерии. Смята, че тези клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя. Поддържа, че използваната от банката методология за изчисляване на БЛП не съдържа ясни и конкретни формули за установяване и изчисляване на лихвения процент, нито се съдържат ясни и конкретни правила според които при промяна на съответния финансов индекс, респ. валутен курс, ще се формира новият БЛП.