Определение № 12947 от 08.10.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12947

Варна, 08.10.2026 г.

Административният съд - Варна - VIII състав, в закрито заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията Искрена Димитрова административно дело № 3110/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.2, вр. ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба вх.док. № 20990/05.10.2026г. от А. А. Т., [ЕГН], гр.Варна, допълнена с жалба С.д. № 21165/06.10.2026г., против Заповед № 25-0290-000301/02.09.2026г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Разград, РУ Кубрат, с която за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.171, т.2, буква л) ЗДвП, й е наложена принудителна административна мярка: временно спиране от движение на ППС за срок от 1 месец. „Отнети документи: СРМПС № ********* – да се отнеме“.

Жалбоподателката оспорва осъществяването на фактическите основания, посочени в ЗППАМ, както и на законовите изисквания за прилагането й. Твърди и че ЗППАМ не съответства на целта на закона. В тази връзка сочи, че е налице значителна разлика във времето между твърдяното за извършено нарушение и налагането на ПАМ, като нейното изпълнение със закъснение над 10 месеца, считано от 09.12.2025г. не може да реализира преследваната от закона цел. Не може да се реализира преследваната от закона преустановителна цел, така, че да се предотвратят за в бъдеще нарушенията на ЗДвП и да се защитят обществени интереси. Самата характеристика на ПАМ налагала своевременно издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена – своевременна превенция от извършване на нарушения и създаване на опасност за движение по пътищата. Навежда доводи и за нарушение на принципа за съразмерност, т.к. за едно и също административно нарушение се съставя АУАН и ЗППАМ.

С допълнение към жалбата С.д. № 21165/06.10.2026г. сочи, че в обжалваната заповед не е посочен правопораждащият фактически състав за прилагане на ПАМ, не е точно посочена правната норма и не е приложена по реда и начина, предвиден в нея. Заповедта не е мотивирана, а е издадена въз основа на документ – АУАН от 10.08.2026г., чието издаване е мотивирало органа да издаде заповедта. Относно съставомерността на твърдяното деяние и авторството на твърдяното нарушение твърди, че е недопустимо в производство по издаване на ЗППАМ, както и в производството по обжалването й, да се разглежда предмета на административнонаказателното производство, по издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление – има ли деяние, което съставлява административно нарушение, извършено ли е от лицето, посочено като нарушител и дали е извършено виновно. По изложените съображения твърди, че не е налице правопораждащ фактически състав, липсва основание за упражняване на правомощието на административния орган да приложи ПАМ. Твърди и че неправилно като основание за издаване на ЗППАМ е посочена разпоредбата на чл.22 ЗАНН, вместо тази на чл.171 ЗДвП, т.к. ЗДвП е специален закон, по отношение на ЗАНН. По изложените съображения моли ЗПАПМ да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски.

С допълнението към жалбата С.д. № 21165/06.10.2026г., жалбоподателката прави искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ, поради вероятното настъпване на трудно поправима вреда, която не може да бъде напълно преодоляна чрез последващо парично обезщетение или чрез отмяна на ПАМ, а именно затрудняване на грижите за малолетното й дете. В тази връзка сочи, че в момента е в отпуск по майчинство и вредата ще се изразява в това, че няма да може да води детето си, на навършена възраст 5 месеца, на разходки, на детска консултация, детето няма да може да опознава като изображение и звуков сигнал други хора, предмети, движения, населената и природната среда, като ще е изолирано от всичко, с което наблюдава с интерес. Разходка около жилищния блок не би била в интерес на детето, поради паркираните на два реда автомобили. Твърди, че това може да се отрази на социалните и физически умения на детето, което не може да се компенсира по реда на обезщетителните производства. По изложените съображения моли предварителното изпълнение на ЗППАМ да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за държавната такса за спирането.

Жалбата, ведно с преписката са представени от РУ Кубрат при ОДМВР – Разград през ССЕВ с вх.док. № 21296/08.10.2026г. като в придружителното писмо по чл.152, ал.3 АПК ответната страна прави искане жалбата да се остави без уважение. Не изразява становище по искането за спиране.

Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите в жалбата и приложените към административната преписка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.12.2025г. в 10:27:14 часа, в гр.Завет, обл.Разград, ул.Кирил и Методий, пред имот № 1 в посока изход за с.Сушево, обл.Разград, АТСС TFR-M650 с фабричен № 650, заснело л.а. Пежо 207, с рег.№ [рег. номер] да се движи със скорост от 101км./ч. при допустима максимална скорост за населеното място от 50км./ч. Отчетена била допустима грешка от 3% в полза на водача – наказуема скорост 98км./ч., наказуемо превишение – 48км./ч. От АТСС била изготвена снимка № 11941.

При справка в Централна база – КАТ по рег. № [рег. номер], като собственик на автомобила била установена А. А. Т..

На 24.07.2026г. А. А. Т. попълнила декларация по чл.188 ЗДвП, в която – в качеството на собственик, декларирала, че на 09.12.2025г. в 10:27 часа е управлявала МПС с рег. № [рег. номер].

Въз основа на попълнената декларация, на 10.08.2026г. полицейски инспектор при РУ – Кубрат съставил срещу А. А. Т. АУАН № 361/04.09.2026г. с бланков № 252197, за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, за това, че на 09.12.2025г., около 10:27 часа, в гр.Завет, обл.Разград, ул.Кирил и Методий, пред имот № 1 в посока изход за с.Сушево, обл.Разград, управлява собствения си лек автомобил Пежо 207 с рег.№ [рег. номер], като превишава допустимата максимална скорост за населено място от 50км./ч., а именно: движи се със 101км./ч. В АУАН е отразено, че нарушението е заснето и документирано с техническо средство TFR-М650 с фабр.№ 650, снимка № 11941. При отчетена допустима грешка на техническото средство 3 % в полза на водача - наказуема скорост 98км./ч., наказуемо превишение – 48км./ч.

За съставяне на АУАН до Т. била изготвена покана за явяване – в едноседмичен срок от връчването - връчена на 24.07.2026г. В указания в поканата срок Т. не се явила, затова АУАН бил съставен в нейно отсъствие.

С писмо № 290р-13830/12.08.2026г. началникът на ОДМВР-Разград изпратил АУАН на началника на Трето РУ – Варна за връчване на А. Т., с вписано изрично искане – при връчване на АУАН, да бъде отнето СРМПС – част ІІ № ********* на основание чл.172, ал.4 ЗДвП, като това да бъде отразено в АУАН.

На 20.08.2026г. за „нарушител“ и в разписката за връчване на АУАН, бил удостоверен отказ за подписване и връчване на акта от името на упълномощено лице (упълномощено изрично с правото да се запознае с документ, именуван АУАН, „съставен от РУ Карнобат“ във връзка с л.а. Пежо 207 с рег. № [рег. номер]) - Е. В. Д., майка на жалбоподателката. Отказът на пълномощника бил удостоверен с подписа на един свидетел – В. Г. К..

За установеното с АУАН № 361/04.09.2026г. нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, полицейски инспектор към ОДМВР – Разград, РУ-Кубрат, издал ЗППАМ № 25-0290-000301/02.09.2026г., с която на основание чл.171, т.2, буква л) ЗДвП, наложил на А. А. Т. принудителна административна мярка: временно спиране от движение на ППС за срок от 1 месец.

ЗППАМ била изпратена за връчване на Сектор Пътна полиция при ОДМВР – Варна с писмо изх.№ 290р-15186/04.09.2026г.

Към момента по преписката няма налични данни за конкретната дата, на която ЗППАМ е връчена на жалбоподателката. Видно от приложената по преписката Справка за нарушител/водач, обжалваната ЗППАМ е със статус „изпратена за връчване“. В допълнението към жалбата (именувана „Искане“) С.д. № 21165/06.2026г. се съдържа признание на жалбоподателката за това, че ЗППАМ й е връчена, като най-вероятната дата на връчването е 05.10.2026г. – когато е входирана първоначалната й жалба вх.док. № 20990/05.10.2026г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.171, т.2, буква л) ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - временно спиране от движение на пътно превозно средство, на собственик, при управлението на чието моторно превозно средство е превишена максимално разрешената скорост за движение в населено място с над 40 km/h или извън населено място с над 50 km/h – за срок един месец.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл.172, ал.4, изр.1, пр.1 ЗДвП, в случаите по чл.171, т.2, букви „а“, „б“, „в“, „л“, „м“, „о“, „п“ и т.2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство.

Съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП, обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на с.р. подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Доколкото искането за спиране е направено в рамките на висящо производство по оспорване на ЗППАМ, искането за спиране на предварително изпълнение е ДОПУСТИМО.

По същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл.172, ал.6 ЗДвП, ЗППАМ подлежи на предварително изпълнение по силата на закона.

Съгласно чл.166, ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Според чл.166, ал.2 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа.

В тежест на жалбоподателката е да установи необходимостта от спиране на изпълнението поради наличие на някоя от алтернативните предпоставки, предвидени в чл.166, ал.2 АПК. В случая общественият интерес, свързан с изпълнението на заповедта, е защитен с оборима презумпция, поради което за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да обоснове и докаже свой особено важен легитимен и защитен от закона интерес, противопоставим на обществения, или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, както вида и вероятността за настъпване на твърдените от изпълнението вреди. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими - вреди, които ограничават/засягат основни, защитени от закона права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателката не доказва, че от предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ ще претърпи значителни или трудно поправими вреди. Постановената с обжалваната заповед ПАМ има превантивен и преустановителен характер, като целта й е да се осигури безопасността на движението по пътищата, респ. запазване здравето и живота на хората с цел защита на обществения интерес. За да се отнеме СУМПС се предполага нарушение на ЗДвП, като в производството, образувано по искане на жалбоподателя за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ, не се преценява дали тя е законосъобразна, а се извършва само преценка дали за лицето са настъпили или ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, причинени именно от това предварително изпълнение.

Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a3dd3cf-8844-4b55-b63f-51a09c5d92cc