Протокол № 930 от 13.05.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 930 гр. Пазарджик, 13.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20265220100618 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищеца А. Н. И., редовно призовА., не се явява лично, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 13198/08.05.2026 г. от ищцата И., чрез адв. Ц., с която заявява, че поради служебна ангажираност няма да се яви в откритото съдебно заседание на 08.05.2026 г. Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие.

Ответното дружество „.............“ ООД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище с вх. № 12943/05.05.2026 г. от ответното дружество, чрез юрк. К., с което заявява, че поради служебна ангажираност няма да успее да се яви за насроченото на 08.05.2026 г. съдебно заседание, както и управителят също няма тази възможност. При липса на процесуални пречки, не възразява да бъде даден ход на делото.

Вещото лице Д. С. Щ., редовно призовА., явява се в съдебната зала.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата стрА. на спора.

СЪДЪТ докладва на страните

1 постъпилата молба с вх.

№13198/08.05.2026 г. от ищцата И., чрез адв. Ц., с която заявява, че поради служебна ангажираност няма да се яви в откритото съдебно заседание на 08.05.2026 г. Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. На основание чл. 214 от ГПК изменя размера на иска за сумата в размер на 539.99 лева /276.09 евро/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски паричен заем № 132244265 от 24.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Моли съда да приеме изготвеното заключение от вещото лице.

Моли съда да им присъди всички сторени по делото разноски. Моли съда да остави без уважение възражението срещу претендирания адвокатски хонорар.

Излага съображения по същество на спора, подробно описани в молбата.

Моли съда да им бъде предоставен срок за писмени бележки. Прилага и моли съда да приеме: пълномощно, договор за правна защита и съдействие, платежни нареждания за заплатен хонорар и списък с разноските по чл.80 от ГПК.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилите от ответното дружество „.............“ ООД документи с вх.№ 12967/05.05.2026 г., а именно: кредитно досие по договор за потребителски кредит № 132244265.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилото становище с вх. № 12943/05.05.2026 г. от ответното дружество, чрез юрк. К., с което заявява, че поради служебна ангажираност няма да успее да се яви за насроченото на 08.05.2026 г. съдебно заседание, както и управителят също няма тази възможност. При липса на процесуални пречки, не възразява да бъде даден ход на делото.Поддържа депозирания отговор на исковата молба. Оспорва исковата молба като неоснователно и недоказА.. Възразява против размера на предявения иск като неоснователен и недоказан. Нямат искания преди разпита на вещото лице. Нямат въпроси към експертизата. Възразяват против размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като считат същото за прекомерно.

СЪДЪТ счита, че следва да приеме постъпилите документи от ищцовата стрА. с молба с вх. № 13198/08.05.2026 г., а именно: пълномощно, договор за правна защита и съдействие, платежни нареждания за заплатен хонорар и списък с разноските по чл.80 от ГПК, както и постъпилите документи от ответното дружество с вх.№ 12967/05.05.2026 г., а именно: кредитно досие по 2 договор за потребителски кредит № 132244265.

Воден ог горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА постъпилите документи от ищцовата стрА. с молба с вх. № 13198/08.05.2026 г., а именно: пълномощно, договор за правна защита и съдействие, платежни нареждания за заплатен хонорар и списък с разноските по чл.80 от ГПК, както и постъпилите документи от ответното дружество с вх.

№ 12967/05.05.2026 г., а именно: кредитно досие по договор за потребителски кредит № 132244265.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Тъй като страните не се явяват, спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 във вр с чл.

55 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК от А.

Н. И., чрез адв. Ц. с която моли съда да обяви за нищожен Договор за потребителски паричен заем № 132244265 от 24.07.2025 г. /Приложение № 1/, сключен между ".............“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ............................, представлявано от управителя В.

М. И. и ищеца. Моли съда да осъди ".............“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ............................, представлявано от управителя В. М. И. за сумата в размер на 100 лв., частично от 540 лв., представляваща недължимо платена сума от ищеца в полза на ".............“ ООД, с ЕИК **********, по нищожния Договор за потребителски паричен заем № 132244265 oт 24.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на настоящата искова молба.

Сочи се, че на 24.07.2025 г. доверителката й е сключила с ответната стрА. от разстояние Договор за потребителски паричен заем № 132244265 oт 24.07.2025 г. Съгласно чл.2.1. от договора за кредит главницата е в размер на 600 лв. Съгласно чл. 2.3. сумата, която включва дължимата главница, лихва и такса за фиксиран лихвен процент е 640.38 лв, а съгласно чл. 2.4. от Договора общата дължима сума е 1140 лв., в която са включени дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Срокът на заема е три /като не е 3 посочено дали са месеци, дни или седмици, но презюмираме, че са месеци предвид обичайната практика за определяне на срока по потребителските договори за заем/ и вноските са 3 броя. Съгласно чл. 2.8. от Договора е определен годишен лихвен процент по заема в размер на 2.50 %. Следователно „таксата за фиксиран лихвен процент“ е в размер на 40 лв. Съгласно чл. 2.9. от Договора: „Заемателят заплаща на Заемодателя такса ангажимент в размер на 0.03% на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключването на договора върху размера на усвоената главница“. При проста аритметична сметка е видно, че таксата за експресно разглеждане е в размер на 499.62 лева.

В чл. 2.11 от договора е посочен годишен процент на разходите е посочено в размер на 47.660%. Така посочения годишен процент на разходите въпреки че пише, че включва „таксата ангажимент“ по чл. 2.9 от Договора, всъщност включва единствено таксата „фиксиран лихвен процент“ от 40 лв. и размерът на фиксирА.та лихва. В него изобщо не е включена таксата „ангажимент“. При реалното включване в ГПР, същият надвишава многократно допустимия размер по Закона за потребителския кредит.

Твърди се, че процесният договор е недействителен, тъй като съдържа нищожни клаузи. В договора е посочен ГПР в размер на 47.91% Този размер на ГПР е неправилно изчислен и не отразява действителния размер на ГПР, който надхвърля законоустановения максимум. 47.660%. Така посочения годишен процент на разходите въпреки че пише, че включва „таксата ангажимент“ по чл. 2.9 от Договора, всъщност включва единствено таксата „фиксиран лихвен процент“ от 40 лв. и размерът на фиксирА.та лихва. В него изобщо не е включена таксата „ангажимент“. При реалното включване в

ГПР, същият надвишава многократно допустимия размер по Закона за потребителския кредит. Подобни такси като посочените такси в Договора – такса за „експресно разглеждане“ и „такса за фиксиран лихвен процент“ противоречат и на разпоредбата на чл. 10а ЗПК , тъй като са такси и услуги свързани с усвояване и управление на кредита. Тяхната цел е единствено допълнителното обогатяване на заемодателя. Дори втората такса, която сама по себе си надвишава 50% от стойността на усвоената главница не е включена изобщо в ГПР.

Договорът е недействителен на основание на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото не сочи коректно годишния процент на 4 разходите, а при коректното му определяне той надвишава допустимия размер от 50%. Разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД урежда общите хипотези на нищожност на сделките в гражданското право. Налице е специална правна уредба и по отношение на договора за кредит, по който е стрА. потребител – физическо лице, а именно Законът за потребителския кредит (ЗПК). Същият урежда изискванията към договора за потребителски кредит и специални хипотези на нищожност, респективно неравноправност на клаузите конкретно в договорите за потребителски кредит в разпоредбите на чл. 20 и следващите от ЗПК. Наред с тези два нормативни източника законодателят е преценил, че на потребителите – физически лица, които сключват договори с търговци от разстояние, следва да им се гарантира още по-засилена защита и за целта е приел Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Съгласно чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние.

Сочи се, че процесният договор за кредит е сключен при действието на ЗПК, Ищецът има качеството на потребител съгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Според договора за потребителски кредит е отпуснат кредит в размер на 600 лв. Според договора и погасителния план кредитът се издължава на 3 бр. вноски, Посочен е фиксираният лихвен процент – 2.5 %.

Уговорено, че ГПР е в размер на 47.660%. Формулиран по този начин ГПР е неправилно посочен, тъй като на практика се преповтарят законовите изисквания на чл. 19, ал. 1, 2 и 3 ЗПК без да се внася конкретика относно това кои са другите разходи наред с възнаградителната лихва, които формират ГПР.

Според чл. 19, ал. 4 от ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 5 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита.

Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова стрА.. При съвкупният А.лиз на договора за кредит и на приложимите правни разпоредби се води до извода, че в случая разходите за таксата „ангажимент“ следва да бъдат реално включени в ГПР като разход за потребителя по договора за кредит. Същата представлява именно възнаграждение на кредитора за отпускането на заемната сума, поради което е и включена в погасителния план. Видно е, че сумата в размер на 499.62 лв. е включена в общо дължимата сума, посочена в погасителния план, при това същата се изплаща разсрочено. Установява се, че на практика договорът за потребителски кредит не би бил сключен без начисляване на посочената сума.