Решение № 128 от 20.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1507/2025
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 20.04.2026
- Състав
- Веселина Вълева, Нина Иванова Кузманова, Красимира Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2, изр. I · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 11, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2, изр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 342 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 69а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т. 3 и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т. 3 и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 69а · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. София, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Вълева
Членове:
Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора А. А. като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601507 по описа за 2025 година С присъда № 27 от 25.09.2025 г. постановена по н.о.х.д № 263/2025г. описа на Окръжен съд - София подсъдимият С. Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.“б“, пр. 1, вр. ал. 1, б.
“в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, състоящо се в това, че на 29.01.2023 г., около 08,10 ч., на първостепенен път 1-8, в землището на с. Нови хан, община Елин Пелин, Софийска област, в района на км. 95+200, при управление на МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел “А6“, с рег. № ********, с посока на движение от АМ “Тракия“ към с. Нови хан, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а именно:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по непредпазливост е причинил смъртта на В. С., ЕГН **********, пътник в същия автомобил, и средна телесна повреда на А. К. П., ЕГН **********, водач на лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № ********, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 години, като e признат за невиновен и 1 оправдан по повдигнатото му обвинение да е причинил смъртта на В. С. и средна телесна повреда на А. К. П., в резултат на нарушение на правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от НК.
С цитирания съдебен акт, на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343, във вр. с чл. 37, т. 7 от НК, подсъдимият С. Л. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок три години, считано от влизане на присъдата в сила.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е постъпила бланкетна въззивна жалба от повереника на частния обвинител А. П. - А. С., в която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, несправедлива, неправилна, необоснована, изготвена в нарушение на процесуалния и материалния закон, като никой от наведените пороци не е защитен с конкретни доводи. Направено е искане наложеното на подсъдимия наказание да бъде увеличено в рамките на максимално предвиденото за извършеното престъпление. Същата претенция е отправена и в допълнение към въззивна жалба, депозирана след изготвяне на мотивите на присъдата. В допълнението се изразява недоволство от оправдаването на подс. Л. по обвинението да е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2, изр. I от ЗДвП. В тази връзка се твърди, че подс. Л. не е контролирал непрекъснато управляваното МПС и не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия /снеговалеж, заснежено пътно платно/ и именно поради тези нарушения е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал удар с управляваното от частния тъжител лек автомобил. Твърди се също, че неправилно решаващият съд е приел, че подсъдимия е извършил деянието при форма на вината небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Настоява се, че подс. е действал при непредпазливост, под формата на самонадеяност, тъй като е бил длъжен и е могъл да предвиди обществено опасните последици при рисковото управление на МПС в описаните зимни условия. Последиците от деянието били изключително тежки и необратими - смърт на едно лице и средна телесна повреда на частния обвинител, за когото здравето, в следствие на получената травма било увредено безвъзвратно и до края на живота й. Счита се, че присъдата е несправедлива, тъй като не отразява в достатъчна степен изключителната тежест на настъпилия престъпен резултат. Изтъква се, че тежестта и трайния характер на травматичните увреждания на частния обвинител и смъртта на пасажера, преобладават значително над всички смекчаващи отговорността обстоятелства, посочени в мотивите на присъдата.
2
Счита се, че за постигане целите на генералната и индивидуалната превенция, наказанието „Лишаване от свобода“ следа да бъде определено около максималния размер и изпълнението му да не бъде отлагано по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Настоява се още кумулативно наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ да бъде определено за по дълъг срок.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав представителят на Софийска апелативна прокуратура заема становище, че правилно първостепенният съд е установил авторството и вината на подсъдимия.
Намира, че правилно и законосъобразно първостепенният съд е оправдал частично подсъдимия за едното извършено нарушение на ЗДвП, с оглед трайната практика на ВКС, че двете нарушения на ЗДвП са алтернативни.
Заявява, че правилно и законосъобразно е индивидуализирано наказанието по вид, като с оглед липсата на протест по отношение размера на наказанието предоставя на съда да прецени доколко доводите на частното обвинение са основателни.
Повереникът на частен обвинител поддържа оплакванията, изразени във въззивната жалба. Моли присъдата на окръжния съд да бъде изменена в посока увеличаване на наложеното наказание в рамките на максимално предвиденото за извършеното престъпление.
Частният обвинител А. К. П. заявява, че поддържа казаното от повереника й и допълнително акцентира на здравословното си състояние.
Сочи, че е имало риск да не проходи, а към настоящият момент има трайно последици за левия глезен и постоянни болки.
Защитникът на подсъдимия Л. пледира за потвърждаване първоинстанционната присъда, включително запазване института условното осъждане по съображения, изтъкнати в писмено становище.. на на
Подсъдимият С. Л. не оспорва авторството на деянието. Заявява, че много съжалява и много му е тежко от ситуацията, която се е получила в резултат на катастрофата. Виждал тази гледка всяка сутрин, когато се събуждал. В последната си дума моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на 3 обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Решението за предварително изслушване на страните е взето по изрично искане на подсъдимия и неговия защитник, направено в разпоредителното заседание. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тяхното установяване. Въз основа на нарочното изявление на подсъдимия, съдът е констатирал, че самопризнанието кореспондира с инкорпорираната по досъдебното производство доказателствена съвкупност и е обявил, че ще го ползва при постановяване на присъдата, без да експлоатира други доказателствени способи.
При това развитие на процеса, първостепенният съд е разпитал като свидетел Е. Ш., поискан от защитата за събиране на характеристични данни за подс. Л. и е формирал изводите си относно правно значимите факти, авторството и правната квалификация на базата на признанието на подсъдимия и приобщените от досъдебната фаза доказателствени източници, които го подкрепят. При условията на чл. 373, ал. 3 от НПК е приел за установена фактическата обстановка, очертана в обвинителния акт. А тя е следната:
Подсъдимият С. Л. е роден на ******** г., в гр. ***, Украйна, украински гражданин, има разрешение за постоянно пребиваване в Република България, издадено на 30.06.2021 г. и се е установил да живее в град София. Същият не е женен, има висше образование и никога не е бил адресат на наказателна репресия. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 2016 г., категории „А1“, „В“ и „М”, за което притежава свидетелство за управление на МПС № 285915990, издадено на 09.09.2022 г. от СДВР, валидно до 09.09.2032 г.
Видно от справка „Картон на водача“, съставена от сектор АО при отдел „Пътна полиция“ - СДВР /л. 48, т. 4 от ДП/ подсъдимият Л. няма наложени административни наказания за извършени административни нарушения на ЗДвП на територията на страната - спрямо него не са издавани наказателни постановления и фишове.
Към месец януари 2023 г. подсъдимият Л. работел на длъжност „общ 4 работник“ в „Берьозка трайдинг“ ЕООД. Заедно с него в същото дружество работили свид. Р. С. /роден в Украйна, бесарабски българин, постоянно пребиваващ в страната/ и пострадалия В. С. /също украински гражданин, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване в Република България от 2020 г./.
На 29.01.2023 г., около 07.45 ч., подсъдимият С. Л., потеглил със собствения си лек автомобил марка “Ауди“, модел “А6“ с ДК № ******** от гр. София към складовата база на „Берьозка трайдинг“ ЕООД, находяща се в гр. Елин Пелин, обл. София. На предна дясна седалка до водача пътувал свидетелят Р. С., а на задната седалка, в дясната част на автомобила пострадалият В. С.. Подсъдимият Л. и свидетелят С. били с поставени предпазни колани. След излизане на гр. София, пътуването продължило по автомагистрала „Тракия”. На разклона за гр. Елин Пелин, подсъдимият с управлявания от него автомобил напуснал магистралата и поел по първокласен път 1-8, посока към с. Нови хан, общ. Елин Пелин.
Метеорологичните условия били неблагоприятни - минус 2 градуса температура на въздуха, духал вятър със скорост около 4 м./сек., облачно, със слаб снеговалеж. Снежната покривка била с височина приблизително 2 см.
Около 08,10 ч., подсъдимият Л. се движел с управлявания от него автомобил, в района на км. 95+200 от ПП 1-8, със скорост на движение от около 56 км/ч., при разрешената скорост на движение в пътният участък от 90 км/ч. Платното за движение в този участък от пътя било организирано двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, с ляв завой с радиус на кривата 193 м. за посоката на движение на подсъдимия. Общата широчина на пътното платно била 8,40 м. Пътната настилка била от дребнозърнест асфалт, без неравности и дупки, заснежена поради продължаващият снеговалеж. Към този момент същата все още не била почистена от дружеството осигуряващо зимното почистване на пътя. Пътните ленти били разделени с износена надлъжна пътна маркировка М1 - единична, непрекъсната линия. На 0.40 м. от левия край на пътното платно била разположена еластична, предпазна ограда.
По същото време, в насрещната пътна лента, в посока към гр. София, със скорост от около 51 км/ч., се движел лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Поло“, с ДК № ********, управляван от частния обвинител А. П.. За нея пътят навлизал в десен завой.
Движейки се по описания начин в горепосоченият участък от пътя, при 5 навлизане в кривата на левия завой със скорост близка до критичната за преодоляването му, подсъдимият изгубил частично управлението на лекия автомобил, поради неправилно боравене със системите за управлението му резки движения с кормилната уредба и интензивно задействане на спирачната система и малкото сцепление с пътното платно, като задната част на автомобила се завъртяла надясно и той се отклонил наляво, навлизайки върху пътната лента за насрещно движение. Напускайки платното за движение, лекият автомобил „Ауди“, достигнал до метална еластична предпазна ограда в ляво на пътя и с предната си част, челно се ударил в нея, след което продължил движението си напред и срещу л.а. „Фолксваген“, обърнат с дясната си част напред и плъзгайки се странично на пътя, в пътната лента предназначена на движение на превозни средства от с. Нови хан към гр.
София, в посока към с. Нови хан. В този момент, в същата пътна лента, на отстояние около 35 м., се движел лекият автомобил “Фолксваген“, модел “Поло“, с ДК № ********, управляван от пострадалата П.. Забелязвайки наличието на лекият автомобил м.“Ауди“ с ДК № ********, в своя коридор на движение, свидетелката П. задействала спирачната система на автомобила си.