Решение № 4149 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4149 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110210943 по описа за 2025 година Производството е по чл. 63 и слeдващите от ЗАНН

Образувано е по жалба от "***" ЕАД срещу НП № ***/30.04.2024 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на дружеството на основание чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68 г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 20 000лв.

В жалбата се сочат подробни аргументи за незаконосъобразност на оспореното НП, поради което се иска негоовата отмяна. Акцент е поставен на обстоятелството, че потребителят е избрал двата мобилни номера да се факторират заедно и имат обща максимална финансова граница, т. е при превишаването й от един от номерата, другият номер също може да бъде ограничен съгласно договора и приложимите общи условия за услугите.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява , представлява се от юрк. К., с пълномощно по делото. В пледоарията си по същество моли да отмяна на НП по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

В Комисията за защита на потребителите е постъпила жалба срещу "***" ЕАД, която е заведена в централния деловоден регистър на институцията под вх. № Ц-03-4100/18.04.2023 г. В нея се излага твърдение от 1 потребител, че операторът неправомерно е преустановил достъпа до услуга с номер *** поради достигната максимална граница на потребление на мобилни услуги с номер ***, ползвани по друг договор. Според потребителя ограничаването на правата на ползвателя на услугите по конкретен договор с аргумент, че е достигната максималната финансова граница по друг договор, представлява нелоялна търговска практика.

Предвид това е образувано производство, в хода на което с писма с изх. № Ц-03-4100/25.07.2023 г. и изх. № Ц-03-4100/11.10.2023 г. е указано на "***" ЕАД да представи в КЗП писмени сведения и документи, относими към жалбата. В изпълнение на разпорежданията дружеството е представило следните документи:

Копие от екземпляра на сключено между потребителя и "***" ЕАД Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с вх. № 20220601105906-54177543, уреждащо доставянето на мобилна услуга с номер *** при условията на тарифен план Smart М+;

Копие от екземпляра на сключено между потребителя и "***" ЕАД Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с вх. № 20220601105257-54177438, уреждащо доставянето на мобилна услуга с номер ***при условията на тарифен план Smart М+;

Копие от издадената на името на потребителя фактура

№[ЕГН]/22.03.2023 г., в която е начислена сума, надхвърляща финансовата граница на потребление, за ползвана услуга по договора за номер ***;

Писмени становища, в които дружеството сочи, че на 19.03.2023 г. в 18: 53 ч. е ограничен достъпът до мобилни услуги с номера *** и 0***, поради превишен кредитен лимит;

Екранни снимки от системата на дружеството, от които е видно, че достъпът до мобилни с номера *** и 0*** е ограничен на 19.03.2023 г. в 18:

53: 27 ч. и е възобновен на 20.03.2023 г. в 11: 08: 30 ч.

Комисията е приела за установено, че в предлаганите от "***" ЕАД общи условия за предоставяне на мобилни услуги е регламентирано право за оператора да ограничава и спира достъпа до услуги при надхвърлянето на финансовата граница на потребление, а именно: "Надхвърлянето на финансовата граница на потребление дава право на ***, но не задължава дружеството да ограничава и спира ползването на услугите от страна на потребителя. В частност, при превишаване на финансова граница на потребление *** може /но не се задължава/ да спре възможността на потребителя да осъществява изходящи повиквания, освен изходящите повиквания към услуги за спешни повиквания". Административният орган е приел, че дружеството може да ограничава и спира ползването на услуги от страна потребителя при превишаване на финансовата граница, но това негово право е приложимо единствено по отношение на договор, по който е надхвърлена финансовата граница на потребление.

От издадената на името на потребителя месечна фактура № ***/22.03.2023 г. е видно, че на 19.03.2023 г. е начислено потребление в роуминг с номер *** в размер на 159, 03 лв. и нулево потребление по договора за номер ***. На датата, на която е натрупано въпросното потребление в роуминг /19.03.2023 г. /, от оператора е ограничен достъпът до услуги с номера *** и 0***, които се ползват съгласно условията на два самостоятелни договора - Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с вх. № 20220601105906-54177543 и Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с вх. № 2

20220601105257-54177438.

Направен е извод от КЗП, че в конкретния случай са налице действия от страна на търговец към потребител, които са пряко свързани с ограничаване на достъпа до мобилни услуги с номер 0***, ползвани съгласно условията на Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с вх. № 20220601105257-54177438. Тези действия са пряко свързани с доставката на услуги и представляват търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Извършени са в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, тъй като търговецът е преустановил достъпа до мобилни услуги по договор, по който не е допуснато от потребителя надхвърляне на максималната финансова граница на потребление в роуминг.

Прието е, че чрез описаните действия търговецът променя или е възможно да промени съществено поведението на потребителя, тъй като последният е поставен в ситуация да вземе неблагоприятно за него търговско решение - да внесе гаранционна сума, която да служи за обезпечение на плащанията, или да направи текущо плащане на всички използвани услуги по договорите му с оператора, за да му бъде възобновен достъпът до услугите по договор, по който не е допуснато надхвърляне на финансовата граница на потребление. Според административния орган дружеството е действало недобросъвестно и непрофесионално, ограничавайки правата на потребителя по договор, по който не е налице неизпълнение на задължение.

Комисията е направила извод, че дружеството "***" ЕАД е осъществило състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, като е ограничило достъпа —домобилни услуги, ползвани по договор, по който не е допуснато от страна на потребителя надхвърляне на финансовата граница на потребление.

Предвид това е съставен АУАН, а въз основа на него и оспореното по настоящем НП.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетел В.

Н. С. и свидетеля Е. Б. Б., и писмени такива.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите С. и Б., като същите се явяват логични, последователни, вътрешно без противоречиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен 3 документ, удостоверяващ компетентността им. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗТИП териториално и материално компетентен орган да издава НП е председателят на Комисията за защита на потребителите.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на установения ред, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и отговарят на изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН .

Налице е съответствие между фактическото му описание, дадено от актосъставителя и административнонаказващия орган, и правната квалификация. Поради това и като не констатира нарушения в процедурата по издаването и връчването на АУАН и НП, съдебният състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили издаденото НП и да представляват основания за отмяната му.

Атакуваното наказателно постановление е и законосъобразно с оглед приложението на материалния закон.

Легалното определение на понятието "търговска практика" се съдържа в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП , съгласно която норма това е всяко действи, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

В конкретния случай дружеството не оспорва факта, че е ограничило достъпа до услуги по два отделени договора, въпреки че месечният лимит е надхвърлен само по отношение на един от мобилните номера - ***. Безспорно е установено в конкретния случай, че по отношение на договора за номер 0***, за който е сключен отделен договор за потребление, не е надхвърлена максималната финансова граница за потребление в роуминг.

Ето защо, законосъобразен е изводът на административния орган, че в конкретния случай е налице нелоялна търговска практика по чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП.

Правилно административният орган е приел, че чрез описаните действия търговецът променя или е възможно да промени съществено поведението на потребителя, тъй като последният е поставен в ситуация да вземе неблагоприятно за него търговско решение - да внесе гаранционна сума, която да служи за обезпечение на плащанията, или да направи текущо плащане на всички използвани услуги по договорите му с оператора, за да му бъде възобновен достъпът до услугите по договор, по който не е допуснато надхвърляне на финансовата граница на потребление.

Неоснователно е твърдението на оспорващото лице, че след като потребителят е избрал потреблението от двата договора да бъде включено в една фактура, то тогава финансовият лимит е относим и към двата договора.

Необходимо е да се посочи, че по всеки от двата договора са налице отделни права и задължения за страните, поради което неизпълнението на един от тях не следва да има за последица санкция и по отношение на другия договор, след като няма нарушение по същия. Обстоятелство, че заплащането на потреблението по отношение на отделните мобилни номера по тези два договора е в една фактура, също не променя този извод. Фактурата е официален първичен счетоводен документ, издаден от продавач на купувач, който удостоверява продажбата на стоки или услуги и изисква плащане за тях.

Чрез нея не се изменят създадените вече договорни отношения между страните. Поради това не може да се приеме, че издаването на фактура във 4 връзка с плащанията по два отделни договора е основание да бъдат обединени и задълженията по договорите. Мобилният оператор е следвало да осигури, въпреки фактурирането на услугите заедно, разграничаването на изпълнението или неизпълнението на всеки договор поотделно.

Разпечатката съдържа 44 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a3d59a5-9515-4c1c-930c-61bb5f0599e3