Решение № 664 от 15.04.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. Велико Търново, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110103210 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от действия на ЧСИ с правно основание чл.441 от ГПК вр. чл.74 от ЗЧСИ вр .чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че с Акт за установяване на публично задължение ****срещу ищеца М. С. Т. е установено задължение в размер на 55,01лв. за данък за недвижим имот и лихви за просрочие в размер на 13,25лв. Сочи се, че задължениито е платено с квитанция от 20.04.2010г. и е издадено удостоверение от 16.03.2020г., че М. Т. не дължи суми по горепосочения Акт за публични задължения.

Излагат се твърдения ,че с писмо от 22.11.2016г. взискателят ****уведомява ЧСИ В.Г. и отправя искане за прекратяване на изпълнителното дело. Ищецът твърди, че ЧСИ не е прекратил изпълнителното дело от 2010г до 2023г., което довело до натрупване на лихви и влошаване на здравословното състояние на ищеца. Излагат се твърдения, че на 05.10.2023г.

ЧСИ В.Г. неоснователно е наложил запор на пенсията на ищеца. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 5000лв., представляваща обезщетение за неимуществни вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на ищеца, ведно със законната лихва.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен, по съображения изложени в отговора. Сочи, че е провел законосъобразно принудително изпълнение по изп.дело №189/2010г., по което взискател е **** и с което е възложено събиране на вземане по Акт за установяване на публично задължение за данък 1 недвижим имот ****. от длъжника М. С. Т.. Сочи се, че на длъжника е изпратена ПДИ, която е получена от длъжника на 15.04.2010г., а едва на 24.11.2016г. взискателят уведомил ЧСИ, че след получаване на 1 поканата лицето е изпълнило задължението като е заплатило данъка и лихви директно към взискателя на каса, без да е погасило задължението си за такси и разноски. С молбата взискателят поискал прекратяване на принудителното изпълнение, но след заплащане на разноските по принудителното изпълнение. Ответникът посочва, че съгласно чл.81 от ЗЧСИ при възлагане на публични общински вземания таксите не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника. Сочи се, че на длъжника са изпращани съобщения от 06.12.2016г, получено от него на 15.12.2016г за дължими такси в размер 48,92лв. и съобщение от 19.10.2017г., получено от него на 27.10.2017г. за дължими такси в размер на 101,27лв., като не са постъпили никакви плащания по изпълнителното дело. Излагат се твърдения, че на 28.07.2023г. постъпили молби от взискателя за изпълнителни действия ,като ЧСИ е направил справки и наложил запор върху пенсията на длъжника, но суми от тези действия не са постъпили и запорът е вдигнат. На 10.10.2023г. ЧСИ преценява да не събира дължимите към него такси и разноски и е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело. Ответникът твърди, че не е провел незаконосъобразно принудително изпълнение, а действията по принудително изпълнение са проведени само за събиране на разноските за дължими такси по принудителното изпълнение. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, като заявява, че ищецът е бил със заболявания от преди и при прегледа от 11.10.2023г не е констатирано влошаване на здравословното състояние на ищеца. Оспорва и размера на претендираното обезщетение. С оглед изложеното отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба е направено искане за привличане на ****в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, за което застрахователно дружество се твърди, че е застраховател по договор за професионална отговорност на ЧСИ В.Г. към 2023г.

С определение от 08.01.2024г. съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ответника- **** Третото лице помагач е депозирало становище, в което счита исковата претенцията за неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Пред ЧСИ В. Г., р***, с район на действие ВТОС,е било образувано изп.дело ***, по което взискател е ***, а длъжник-М. С. Т..

Посоченото изпълнително дело е образувано за събиране на вземане на взискателя по Акт за установяване на публично задължение за данък недвижим имот **** размер на 55,01лв.-главница, лихва за забава в размер на 13,64лв., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2009г. до окончателното изплащане, такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.****., получена от длъжника на ****.

2

С молба от 22.11.2016г. взискателят**** уведомява ЧСИ В.Г., че с приходна квитанция от 20.04.2010г. са покрити напълно публичните задължения за данък върху недвижимите имоти на М. С. Т., които задължения са установени с Акт за установяване на публично задължение за данък недвижими имоти *****. В молбата е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело, след събиране на разноските на ЧСИ.

На 14.12.2016г. ЧСИ В.Г. изпраща съобщение до длъжника М. Т., че по посоченото изпълнително дело има незаплатена сума за начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 48,92лв., като се прави искане за заплащането им по посочена в писмото банкова сметка. Съобщението е връчено на 15.12.2016г. лично на длъжника.

На 19.10.2017г. ЧСИ В.Г. изпраща второ съобщение до длъжника М. Т., че по посоченото изпълнително дело има незаплатена сума за начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 101,27лв., като се прави искане за заплащането им по посочена в писмото банкова сметка. Съобщението е връчено на 27.10.2017г. лично на длъжника.

На 27.07.2023г. взискателят подава молба до ЧСИ В.Г. за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника за събиране на дължимите такси и разноски.

Със запорно съобщение от 28.09.2023г. е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия за погасяване на вземанията за такси и разноски, като видно от писмо от Т****от 05.10.2023г. до ЧСИ В.Г. е наложен запор върху пенсията на длъжника, считано от 01.11.2023г.

На 10.10.2023г. ЧСИ В.Г. прекратява изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, като е постановено да се вдигнат обезпеченията и е изпратено съобщение за вдигане на запора до ****, получено на 12.10.2023г.

По изпълнителното дело е постъпила на 10.10.2023г. молба от Й. Т., пълномощник на М. Т., с искане да разгледа изпълнителното дело и да й се издадат копия от посочени документи от делото.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание на чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ е допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

За основателността на иска по чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на деликтната отговорност, а именно виновно и противоправно действие на съдебния изпълнител в хода на водения от него изпълнителен процес, в резултат на което са причинени твърдяните от ищеца неимуществени вреди. При доказването им съдебният изпълнител дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. за всички негативни последици върху имуществената или неимуществената му сфера, които не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие на органа по принудително изпълнение. Съдът преценява законосъобразността 3 на действията на ЧСИ независимо от това дали те са били обжалвани и какво е решението по жалбата.

В случая, не е спорно, че ищецът М. С. Т. е бил длъжник по изпълнително дело *** , по което взискател е **** По изпълнителното дело, образувано за събиране на вземания на взискателя, установени с Акт за установяване на публично задължение за данък недвижими имоти *** е била изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение, получена на 15.04.2010г. Не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява,че длъжникът е изпълнил задължението си към взискателя за погасяване на данък недвижими имоти, като плащането и направил към взискателя, а не по изпълнителното дело. По делото няма данни длъжникът да е уведомил ЧСИ за направеното плащане, което плащане е направил няколко дни след получаване на ПДИ. Видно от изпълнителното дело, едва през 2016г. взискателят уведомява ЧСИ за направеното плащане от страна на длъжника, като е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело, след като длъжникът заплати дължимите към ЧСИ такси. Съгласно чл.81 от ЗЧСИ д ължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника. В конкретния случай, вземането, събирането на което е било предмет на изпълнителното дело, е публично вземане и при образуване на изпълнителното дело не е внесена авансова такса по изпълнението, като съгласно цитираната разпоредба същата е следвало да се събере от длъжника. При положение, че плащането на задължението, предмет на принудителното изпълнение е направено след образуване на изпълнителното дело, длъжникът е следвало да заплати и дължимите такси и разноски по изпълнението. По делото няма наведени твърдения длъжникът да е заплатил таксите и разноските по изпълнението. До него на два пъти от страна на ЧСИ са отправяни съобщения за дължимите суми, представляващи такси и разноски по изпълнението, които са му били връчени, но не е последвало плащане, респ. възражение от страна на длъжника по дължимостта на тези такси. ЧСИ не е прекратил изпълнителното дело до 2023г., но през този период не са били предприемани изпълнителни действия срещу длъжника, които да представляват процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Действително, през есента на 2023г. ЧСИ В.Г., по искане на взискателя предприема изпълнителни действия и налага запор върху пенсията на длъжника, но следва да се отбележи, че този запор е вдигнат няколко дни след налагането му и преди да е изпълнен, за което длъжникът е бил уведомен. Видно от писмените доказателства изпълнителното дело е прекратено на 10.10.2023г.

На следващо място по делото не се установиха и останалите елементи от фактическия състав на деликта. Не се установи ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, които да са в пряка връзка с незаконосъобразно принудително изпълнение. Видно от писмените доказателства ищецът страда от хронични заболявания- хипертония, захарен диабет, нестабилна стенокардия, които са възникнали назад във времето, а от представения амбулаторен лист за медицински 4 преглед от 11.10.2023г., проведен след прекратяване на изпълнителното дело, не се установява обективно влошаване на хроничните заболявания на ищеца, не е назначавана друга терапия, видно от амбулаторния лист. Дори и да има влошаване на заболяванията на ищеца, констатирано след прекратяване на изпълнителното дело, то не се доказа по безспорен начин, че причината за това е провеждано срещу длъжника принудително изпълнение по изпълнителното дело.

Събраните доказателства не доказват претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно принудително изпълнение, а на обезщетение подлежат само тези доказани вреди, които са пряка и непосредствена последица от твърдения деликт.

С оглед изложеното съдът намира иска за неимуществени вреди в размер на сумата 5000лв. за неоснователен и недоказан.

С оглед неоснователност на исковата претенция за главниц и, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.