Решение № 2633 от 27.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2633 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330108086 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против К. Д. Х., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:

1 . 20,86 лева – месечни абонаментни такси и такси за услуги за периода 11.10.2021 г. – 24.12.2021 г. по договор за мобилни услуги от 11.10.2021 г. за номер ...............;

2 . 125,38 лева – месечни абонаментни такси и такси за услуги за периода 11.10.2021 г. – 24.12.2021 г. по приложение към договор за мобилни услуги от 11.10.2021 г. за номер ..........;

3 . 148,93 лева – месечни абонаментни такси и такси за услуги за периода 11.10.2021 г. – 24.12.2021 г. по договор за мобилни услуги от 11.10.2021 г. за номер **********;

4 . 237,70 лева – неустойка, представляваща част от разликата между цена на устройство Alcatel 1S 2021 Dual Grey без абонамент и преференциална лизингова за 1 цена по договор за мобилни услуги от 11.10.2021 г. за номер **********;

5 . 20,86 лева – месечни абонаментни такси и такси за услуги за периода 11.10.2021 г. – 24.12.2021 г. по приложение към договор за мобилни услуги от 11.10.2021 г. за номер ................

За тези вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило. Поради неизпълнение на задълженията от страна на абоната по договорите за моб. услуги, същите били прекратени, чрез изпратена последна покана за доброволно плащане от 25.01.2022 г., с предоставен срок за доброволно изпълнение от 10 дни. Договорите следвало да се считат за прекратени от 04.02.2022 г.

Поради липса на погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 258/12.01.2024 г. по ч.гр.д. № 14889/2023 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 12.10.2023 г. до окончателното погасяване.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. - договорите да са прекратени по вина на абоната, който да е уведомен за възникналите задължения, в т.ч. да е изпратена последна покана за доброволно плащане от 25.01.2022 г.; сумите по фактурите да не са платени; основанието за начисляване на аб. такси във фактурите от м. декември 2021 г. и м. февруари 2022 г., предвид начислените такси за спиране на номера през м. ноември 2021 г. Клаузата за неустойка била неравноправна, уговорена в противоречие с добрите нрави. Пазарната цена на устройството включвала търговска отстъпка, която било недопустимо да се претендира за възстановяване в по-късен момент от търговеца. Оспорва начислените – доп. услуги и такси за разговори към грижа за клиента. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За основателност на претенциите, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанията, 2 от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения с ответника по договори за мобилни услуги от 11.10.2021 г. и приложения към тях за съответните номера, със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период, които са потребени, но не са платени; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане на сумите; валидна уговорка за дължимост на неустойка при прекратяване на договорите и наличие на предпоставки за начисляването й, както и за едностранно прекратяване на правоотношенията; размер на неустойката, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, както и възраженията си в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за неоснователни, поради следното:

В хода на производството не бяха ангажирани надлежни доказателства за – реално предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковите периоди и ползването им от ответника; начина на формиране на търсените суми за периодите; предпоставки за прекратяване на договорите за мобилни услуги, въпреки изричните указания за това към ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 6847/23.05.2025 г. – л.76-77 – получено редовно/. Тези обстоятелства са оспорени от ответника, а установяването им е част от ФС на претенциите.

Не се установява дали сумите по договорите за мобилни услуги са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. – дали те съответстват на предвидените в договорите, както и дали са потребени моб. услуги, смс, интернет и прочие и за какъв период. Търсените допълнителни такси изобщо не се изяснява какви вземания касаят и за какво конкретно са начислени, защо възлизат на сочените размери. Твърдените фактури, които са представени по делото, не внасят яснота по горните въпроси – първо са частни документи, оспорени и отразяващи само изгодни за ищеца обстоятелства, второ - според отразеното в тях касаят начислявания за няколко телефонни номера и множество услуги, без разграничение, за различни периоди, при неяснота и неустановеност на формиране именно на претендираните по всяко правоотношение суми. Указания в тази връзка са изрично дадени на ищеца. За пълнота се посочва, че ангажираната ССЕ, не установява описаните обстоятелства – не се съдържат данни за реално ползване, нито има конкретизация /поради липса на поставен такъв въпрос, което е в тежест на ищеца/ относно размерите на претендираните суми за такси.

3

Отделно, следва да се има предвид и, че исковете са недоказани по размер, т.к. въпреки ССЕ, от съдържанието й не се установява дължимост именно на исковите суми – вж. разяснения от експерта в осз.

Относно неустойките - съгласно т. 11, б. „а“ от договорите за мобилни услуги, страните са уговорили неустойка при прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок в размер на стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на срока, но не повече от три, като в допълнение потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти.

Съобразно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната функция, която се извлича от възможността тя да бъде единствено намалена. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата. Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна, защото не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също, въпреки че неизпълнението е различно.

Поради това, съдът намира, че клаузата е неравноправна, тъй като с нея се задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и му налага да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите – чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Същите съображения са относими и към останалата част от неустойките, представляващи съразмерна част от направена отстъпка, като при тях е налице и пълна неяснота относно това какви точно отстъпки се имат предвид и как следва да се определи дължимата „част“. Спрямо потребителя, клаузите са неравноправни, поради което е без значение обстоятелството, че ВЛ е посочило алгоритъма на изчисляването им – който е едностранно въведен от оператора, при неяснота за получателя. Ето защо, претенциите са неустойки са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени и на това основание.

4

С оглед изложеното, не се установяват основните елементи от ФС на исковете, при което и същите не могат да бъдат уважени. За дължимост на сумите следва да се докаже по категоричен начин, че услугите са предоставени и потребени от ответника, както и да се установи начинът на формиране на търсените цени, такси и пр., вкл. на твърдените неплатени вноски по дог. за лизинг, като се изясни има ли и какви плащания. Такова доказване не е проведено, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в определението за доклад.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на посочените елементи от ФС на претенциите не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Съдът не формира извод за наличие на главни дългове, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

При идентична хипотеза – Решение № 611/10.05.2024 г. по в.гр.д. № 749/24 г., ПОС, X гр.с.; Решение № 558/28.04.2026 г. по в.гр.д. № 2279/25 г. ПОС, VIII гр.с. и др.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но няма док. за сторени такива.

Искането на особения представител за завишаване на възнаграждението му е основателно, като предвид броя на осз, но и факта, че в две от тях не са извършвани никакви процесуални действия, същото следва да бъде завишено със сумата от 127,82 евро, по арг. от чл. 7, ал. 9 НВАР.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против К. Д. Х., ЕГН **********, обективно съединени искове, за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 20,86 лева – месечни абонаментни такси и такси за услуги за периода 11.10.2021 г. – 24.12.2021 г. по договор за мобилни услуги от 11.10.2021 г. за номер ......; 125,38 лева – месечни абонаментни такси и такси за услуги за периода 11.10.2021 г. – 24.12.2021 г. по приложение към договор за мобилни услуги от 11.10.2021 г. за номер .....;148,93 лева – месечни абонаментни такси и такси за услуги за периода 11.10.2021 г. – 24.12.2021 г. по договор за мобилни услуги от 11.10.2021 г. за номер **********;