Определение № 658 от 04.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 658 гр. Стара Загора, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500374 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на ,,А.к.п.з.“ АД против разпореждане № 802 от 23.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 412/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против А. А. Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.к.п.з.“ АД гр.С. срещу А. А. Г. от с. Г., *** за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 700 лв. - за главница по договор за паричен заем № 5858795 от 04.10.2022 г. и 107,66 лв. договорна лихва за периода от 18.10.2022 г. до 13.06.2023 г., както и законна лихва в размер на 45,14 лв. за периода от 19.10.2022 г. до 23.04.2024 г. и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем № 5858795 от 04.10.2022 г., сключен между „В.к.“ ООД и длъжника, като вземането е прехвърлено в полза на заявителя с рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., респ. приложение № 1 към него от 02.11.2023 г. Длъжникът е уведомен. Посочено е още, че кредитът е следвало да бъде изплатен на 1

13.06.2023 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение. Приел е, че в случаите, при които е налице частно правоприемство, произтичащо от извършена цесия на вземането, кредиторът-заявител следва да удостовери качеството си на цесионер. Позовал се е на ТР № 4 от 18.06.2014 г., т.4г на ОСГТК на ВКС, според което, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето няма действие по отношение на него. Приел е, че това разрешение е относимо и в производството по аргумент от чл.411, ал.2, т.2 ГПК при извършване на служебна проверка относно противоречието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.419, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК.

Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което уведомяването на длъжника за договора за цесия, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено.

2

Позоваването на т.4г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно, тъй като то е постановено във връзка с приложението на чл.417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството по което съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай договорът за цесия следва да бъде съобщен на длъжника, респ. следва да бъдат представени и доказателства за това. Иначе въззивният съд се съгласява, че по отношение на третите лица и длъжника прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато бъде съобщено на длъжника съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Също така преди съобщението длъжникът не може да отказва на стария кредитор изпълнение под предлог, че вземането вече не му принадлежи. До този момент цесията нито ползва, нито вреди на длъжника и че ако той не изпълни на падежа, изпада в забава спрямо цедента. Тези въпроси обаче следва да бъдат разрешени в исковото производство, ако длъжникът възрази, т.е. ако оспори вземането, вкл. и с твърдения, че цесията не му е съобщена. Както бе посочено по-горе, целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане с № 802/23.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 412/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „А.к.п.з.“ АД, ако са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3