Решение № 262 от 04.10.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Стара Загора, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20225500500510 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на “Д.З.”- АД, гр.С., против действието на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, с район на действие ОС- Стара Загора, обективирано в постановление от 18.07.2022г., с което се отказва намаляване на адв. възнаграждение в изпълнителното дело до минималната сума 200 лв. по изп.д.№ 1977/22г. по описа на ЧСИ. Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като от поканата за доброволно изпълнение и от движението по изпълнителното дело било видно, че за удовлетворяване на паричното си вземане взискателят се е ограничил до образуване на изпълнително дело. Счита, че посочването на способ за изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело било условие за редовността на същата съгласно чл.426, ал.2 от ГПК и не следвало да се преценява като действия по чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение по изпълнителното производство следвало да бъде определено само на основание чл.10, т.1 от Наредбата- за образуване на изпълнителното дело, но не и по чл.10, т.2 от същата и това изп. дело не се характеризирало с каквато и да е правна и фактическа сложност. Моли да се отмени обжалваното действие и да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, като адв. хонорар се намали на минималните 200 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1, както и дължимата такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ следвало да бъде съответно намалена.

1

Ответникът по жалбата П. Д. П., получила препис от жалбата чрез пълномощника си адв.П. К. от АК- Ст.Загора представя писмен отговор в законния срок, в който моли да бъде оставена без уважение жалбата, подадена от ,,Д.З.“- АД против Постановление по изп.д.№ 1977/2022г. по описа на ЧСИ- Г.И., с което е отказано намаляването на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение, и да потвърдите същото като правилно и законосъобразно. Излагат подробни фактически и правни съображения в тази насока.

Съгласно чл.436, ал.3 от ГПК по делото са приложени мотиви на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, с район на действие ОС- Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна от външна страна.

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения, и като прецени приложените по служебно изготвената преписка изп.дело № 1977/2022г. по описа на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:

Производството по изп.д.№ 1977/2022г. по описа на ЧСИ- Г.И. е образувано по молба, подадена на 08.07.2022г. от адв.П. К. от АКСт.Загора/като пълномощник на П. Д. П. от гр.С.З./, въз основа на изпълнителен лист от 04.07.2022г., издаден по в.т.д.№ 930/2021г. по описа на Пловдивски апелативен съд/ПАС/, по силата на който длъжникът “Д.З.“- АД, гр.С. е бил осъден да заплати на взискателя сумата от 35 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019г. до окончателното й изплащане. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно от дата 07.07.2022г. на адв. П. К. и писмен договор за правна защита и съдействие по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./, в който е уговорено адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в представителство по изпълнителното дело в размер на 990 лв., като е отбелязано, че е платено изцяло.

На 11.07.2022год. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело, като е посочено в ПДИ, че задължението възлиза на 18 000 лв.- главница, 6 055лв.- лихви, 3 лв. допълнителни разноски и 135 лв. разноски по изп. дело, както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 2067.46 лв. с ДДС, както и други суми– 990 лв.

В срока за доброволно изпълнение е постъпило възражение на длъжника срещу определеното адв. възнаграждение в размер на 990 лв., като прекомерно завишено, съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуването и представителството по това изп. дело, за горницата над минималните 200 лв., както и да се намали размера на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

2

С обжалваното постановление от 18.07.2022г., ЧСИ е отказал да намали адв. възнаграждение на минималните 200 лв., като е приел, че длъжникът следва да понесе отговорност за разноските в изпълнителното производство, а възнаграждението на упълномощения от взискателя адвокат е под определения в закона минимален размер.

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал. от Наредбата.

Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ за образуване на изпълнително дело в минималния размер от 200 лв., понеже е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че единственото процесуално действие на адвоката- пълномощник на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. Длъжникът е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, а след това /в обясненията на ЧСИ е изрично посочено, че плащането на задължението е направено/, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно- процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна, поради което следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 990 лв. на 200 лв.

Размерът на дължимата такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ следва да бъде съответно намалена от ЧСИ, със законните последици от това.

3

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи внесената по делото ДТ- 25 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Ето защо водим от горните мотиви, Окръжен съд- Ст.Загора РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 18.07.2022г. по изп.дело № 1977/2022г. по описа на ЧСИ Г.И.- Ст.Загора, рег. № 765, с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и преизчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя П. Д. П. адвокатско възнаграждение на адв.П. К. от гр.С.З. съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.07.2022г. от 990 лв. на 200 лв., както и съответно на него- таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

ОСЪЖДА П. Д. П.- ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.С.З., *** да заплати на „Д.З.“ АД, гр.С., *** на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата 25 лв./двадесет и пет лева/ за направените разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4