Решение № 29 от 04.04.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Габрово, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234200600042 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Г. М. от ГАК в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Г. К. Г., както и по жалба лично подадена от подсъдимия Г. срещу Присъда №3 от 16.01.2023 г., постановена по НОХД № 899/2022 г. на РС - Габрово.

С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия Г. Г. за виновен в това, че на 01.05.2022 г. в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел въз основа устно споразумение за предоставяне под наем – лек автомобил марка „Л.” модел „Р.” с рег. № ***, собственост на „***” ООД, на стойност 12 750 лева – като за извършеното престъпление по чл. 206, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” от НК и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК съдът му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, РС - Габрово е определил на подсъдимия Г. едно общо най-тежко наказание по настоящата Присъда, по Споразумение № 190/08.11.2022 г. по НОХД № 1305/2022 г. по описа на РС – Велико Търново, в сила от 08.11.2022 г., по Споразумение № 96/10.11.2022 г. по НОХД № 258/2022 г. по описа на РС – Мездра, в сила от 10.11.2022 г., по Присъда № 38/27.10.2022 г. по НОХД № 633/2022 г. по описа 1 на РС – Враца, в сила от 12.11.2022 г. и по Присъда № 45/01.12.2022 г. по НОХД № 1005/2022 г. по описа на РС – Дупница, в сила от 19.12.2022 г., в размер на шест години лишаване от свобода.

Съдът е приложил чл. 24 от НК и е увеличил така определеното общо наказание с две години, като е определил общо наказание от осем години лишаване от свобода и на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС е постановил същото да се изтърпи при първоначален строг режим, като от наказанието да се приспадне изтърпяната част по която и да е от групираните присъди, както и времето, през което Г. е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража” по НОХД № 633/2022 г. по описа на РС – Враца, като един ден задържане да се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.

На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв. Г. М. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Г. в частта относно размера на наложеното наказание и приложението на чл. 24 от НК. Прави се искане присъдата да бъде изменена, като се намали размера на наложеното наказание или отпадне приложението на чл. 24 от НК.

В този смисъл е и депозираната жалба от подсъдимия Г., който прави и алтернативно искане, присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Габрово поради нарушение на закона.

Подсъдимият Г. Г. и неговия защитник адв. М. се явяват лично в съдебно заседание. И двамата поддържат депозираните жалби по изложените в тях съображения. Адв. М. прави искане от името на своя доверител да му се намали размера на наложеното наказание, като се вземе предвид, че всичките му деяния са извършени през непродължителен срок от време. Подсъдимият съдът при определяне на наказанието да съобрази, че страда от множество заболявания.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбаите.

Счита, че присъдата на РС - Габрово е правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС - Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник адв. Г. М. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по 2 чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

На основание приетата за установена фактическа обстановка, решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия Г., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъпленията по 206, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б“а“ и „б“ от НК , за което го е признал за виновен.

За извършеното престъпление по съдът е определил наказание от девет години лишаване от свобода, което е редуцирал по правилата на чл.58а, ал.1 от НК и е наложил на подсъдимия Г. наказание от шест години лишаване от свобода, като е приел, че е налице изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства. РС - Габрово е проявил мъдрост и професионализъм при определяне на наказанието, като въззивният съд изцяло споделя извършения анализ на престъпното минало на Г. и тежестта на извършеното престъпление при определяне на наказанието.

Подсъдимият като деец се отличава с изключително висока степен на обществена опасност. Същият е осъждан повече от 55 пъти за тежки умишлени престъпления, за които му е налагано наказание лишаване от свобода - ефективно. Голяма част от присъдите по отношение на Г. са постановени за престъпления против собствеността, като предимно за престъпления по чл. 206 от НК. Подсъдимият не работи и няма трудови доходи. Прави впечатление, че от 1983 г до настоящия момент, повече от 35 години, Г. извършва престъпления против собствеността, издържа се със средства придобити от престъпления и след ефективно изтърпяване на наложени наказания лишаване от свобода отново продължава с престъпната си дейност. Изложеното до тук сочи, че наложените до момента наказания на Г. не са постигнали целите на личната превенция. На следващо място, въззивният съд намира, че деянието предмет на настоящото дело също се отличава със завишена степен на обществена опасност. Завишената степен на обществена опасност на деянието се определя от сравнително високата стойност на предмета на престъплението и от механизма на осъществяване на престъпното деяние.

3

Въззивният съд счита, че подсъдимия Г. не съзнава противоправността на поведението си, поради, което правилно решаващия съд е определил наказание от девет години лишаване от свобода, което е близко до максималния размер на предвиденото в закона наказание за престъплението извършено от подсъдимия. Настоящият съдебен състав счита, че влошеното здравословно състояние на Г. не следва да се отчита, като смекчаващо вината обстоятелство. Както правилно е констатирал РС - Габрово в мотивите си, Г. е превърнал извършването на престъпления в свой начин на живот и издръжка и здравословните му проблеми не са били пречка за осъществяване на престъпната му деятелност.

Правилно, законосъобразно и съответно на степента на обществена опасност на подсъдимия и на деянието извършено от него е наложеното на Г. наказание от шест години лишаване от свобода.

РС - Габрово правилно е приложил материалния закон, като на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимия Г. едно общо наказание за изтърпяване от шест години лишаване от свобода по настоящата Присъда, по Споразумение №190/08.11.2022 г. по НОХД №1305/2022 г. по описа на РС – Велико Търново, в сила от 08.11.2022 г., по Споразумение № 96/10.11.2022 г. по НОХД № 258/2022 г. по описа на РС – Мездра, в сила от 10.11.2022 г., по Присъда № 38/27.10.2022 г. по НОХД № 633/2022 г. по описа на РС – Враца, в сила от 12.11.2022 г. и по Присъда № 45/01.12.2022 г. по НОХД № 1005/2022 г. по описа на РС – Дупница, в сила от 19.12.2022 г.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на РС - Габрово за приложение на чл.24 от НК. Видно е, че деянията по петте групирани присъди са извършени през сравнително кратък период от време, след 06.11.2020 г., когато Г. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на наказание от шест години лишаване от свобода определено чрез групиране на присъди по ЧНД № 1127/2019 г. на РС-Враца. Касае се за престъпления отново насочени срещу собствеността и осъществени по идентична престъпна схема. За тях на Г. са наложени съответно наказания от три години, две години и четири месеца, четири години и две години лишаване от свобода.

При определяне на едно общо наказание за описаните пет престъпления, Г. Г. ще следва да понесе наказателна отговорност съответна на характера на престъпната му деятелност, която следва да бъде съобразена и с обстоятелството, че същият дори и след последното си излизане от затвора не е променил престъпните си навици и е продължил системно да върши престъпления с цел осигуряване на средства за издръжка. Единствената възможност за постигане на целите на закона и поправяне на подсъдимия е така определеното общо наказание от шест години лишаване от свобода да бъде увеличено с още две години лишаване от свобода. Като е приел за налични предпоставките на чл.24 от НК, РС - Габрово е приложил правилно материалния закон.

4

Правилно е приложен закона и при определяне на първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо наказание от осем години лишаване от свобода.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване и същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 3 от 16.01.2023 г. постановена по НОХД № 899 по описа за 2022г. на Габровски районен съд, като правилна и законосъобразна.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5