Решение № 5619 от 06.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5619 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100500253 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 12125 от 2.11.2022 г., постановено по гр. дело № 35756/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 177 с-в е осъдена Столична община, ЕИК: ******* да заплати на ищцовото дружество „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: ******* на основание чл. 410 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД сума в размер на 427, 31 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, вследствие на настъпило ПТП на 12.07.2021 г. в гр. София при обходен маршрут на бул. „Тодор Каблешков“ с участието на МПС марка „БМВ“, модел „X 5 М 50 Д“ с рег. № ******* и сумата от 15 лева – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху пълната сума от 442, 31 лв. от 01.07.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника – Столична община, в срока по чл. 259 ГПК, с която същото се обжалва в цялост като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила, в това число разпоредбите на чл. 140, ал 1, вр. чл. 146 ГПК. Въззивникът твърди, че изготвеният от първата инстанция доклад не съдържа всички реквизити относно подлежащите на доказване факти и разпределяне на доказателствената тежест между страните. На следващо място поддържа, че решението е постановено при липса на доказателства.

Излага становище, че е ограничено правото на защита на ответника предвид 1 липсата на конкретизация на местоположението и размерите на твърдяната от ищеца дупка, съобразно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличие на дупка на пътното платно, нито наличието на причинно-следствена връзка с щетата.

Заявява, че с постановеното решение съдът не е обсъдил подробно и задълбочено събраните доказателства и същото е немотивирано. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени първоинстанционния акт като неправилен, незаконосъобразен и постановен при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК ответникът по въззивната жалба – „ ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана. Излага становище, че по делото механизмът на ПТП и причинната връзка между вредите и настъпилото ПТП са установени по безспорен начин, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение и настъпило застрахователно събитие. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и е изложил подробни мотиви относно правните си изводи. Предвид изложеното моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди акта на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 410 от КЗ от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу Столична община за сумата от 442, 31 лева, от които 427, 31 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за настъпили вреди в резултат на ПТП от 12.07.2021 в гр. София при обходен маршрут на бул.

„Тодор Каблешков“ с участието на МПС марка „БМВ“, модел „X 5 М 50 Д“ с рег. № ******* и сумата от 15 лева – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху пълната сума от 442, 31 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 12.07.2021 г. в гр. София при движение и използване на обходен маршрут на бул. „Тодор Каблешков“ поради извършвани ремонтни дейности, водачът на МПС марка „БМВ“, модел „X 5 М 50 Д“ с рег. № ******* прЕ.нал през несигнализиран, необезопасен и неподсигурен участък от пътното платно с наличие на дупка, запълнена с чакъл и част от бордюр, като вследствие на надигане на бордюра, били нанесени имуществени вреди на посочения по-горе автомобил. Към момента на настъпване на пътния инцидент за лекия автомобил била сключена валидна застраховка „Каско” към ищеца. След подадено заявление била образувана щета, изготвени били опис - заключение, калкулация по щета и ликвидационен акт, въз основа на които на „ф.“ ЕООД, в качеството му на Л.ополучател било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 427, 31 лева, с преводно нареждане от 15.07.2021 г. Пътят, по който се движил 2 автомобилът при настъпване на произшествието, бил част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът. Ищецът счита, че му се дължат изплатеното обезщетение и ликвидационни разходи в размер на 15 лева и моли съда да осъди ответника да му ги заплати.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.

Не оспорва плащането от ищеца на застрахователното обезщетение, както и наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на необезопасен и изрязан участък на пътното платно на мястото на възникване на твърдяното ПТП. Оспорва наличието и механизма на процесното ПТП.

Счита, че размерът на щетите бил преценен завишено. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на вредите по процесния автомобил, който не бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Заплащането на обезщетението и наличието на застрахователно правоотношение не се оспорват от страните.

По делото е представено уведомление за щета № 44012132120614 от 13.07.2021 г. (л. 7 от делото на СРС), от което се установява, че на 12.07.2021 г. водачът Г.С. е управлявал процесния автомобил, като през обходният маршрут на бул. „Тодор Каблешков“, който бил в ремонт към онзи момент, прЕ.нал през дупка, запълнена с чакъл и част от бордюр, вследствие на което бордюрът се надигнал и нанесъл щети по автомобила.

Видно от застрахователна полица № 440120011004231, ведно с приложения и общи условия (л. 8 – 14 от делото на СРС) към процесната дата за лекия автомобил има сключена валидна застраховка „Каско+” към ищеца с покрити рискове по клауза пълно каско и допълнителна договореност официален сервиз, като се касае за покрит застрахователен риск, за който отговаря застрахователното дружество, съгласно чл. 343 КЗ.

От представеното по делото свидетелство за управление на МПС (л. 18 от делото на СРС) на свидетеля Г.С. се установява, че автомобилът е бил управляван от правоспособно лице.

От представения по делото талон на автомобила (л. 15-16 от делото на СРС) се установява, че автомобилът е собственост на Л.одателя „П. Л. БГ” ЕООД, а ползвател е Л.ополучателя – „ф.“ ЕООД.

От представените опис-заключения по образуваната щета № 44012132120614 от 13.07.2021 г., калкулация по претенция № 44012132120614 от 13.07.2021 г. (л. 22 – 25 от делото на СРС) се установява, че ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 427, 31 лева, изплатени на Л.ополучателя – „ф.“ ЕООД, като застрахован, видно от представеното платежно нареждане (л. 26 от делото на СРС).

По делото е приложена и регресна покана от 07.12.2021 г., адресирана от ищцовото дружество до Столична община за заплащане на сумата от 442, 31 лв. по щета № 44012132120614 и отговор на Столична община от 15.12.2021 г. (л. 27-29 от делото на СРС).

По делото е приложено писмо до г-жа Стоянова, заместник-кмет на СО 3 от инж. Джоргов, заместник-кмет на СО (л. 41-42 от делото на СРС), в което е посочено, че за описания в документите по делото път отговаря Столична община, като за периода 12.06.2021 – 17.07.2021 г. е въведена временна организация на движението с пълно затваряне на кръстовището на бул.

„Тодор Каблешков“ в участъка с ул. „Луи Айер“ до ул. „Деян Белишки“, като за периода на затварянето е предвиден обходен маршрут през ул. „Шарл Шампо“ и през колелото на градския транспорт. Приложени са и заповеди на кмета на СО във връзка с временната организация на движението във връзка с ремонтните работи по бул. „Тодор Каблешков“ (л. 43-47 от делото на СРС).

Пред първоинстанционния съд като свидетел е разпитан Г.Р. С. – водач на автомобила. Заявява, че си спомня за инцидента. През лятото на 2021 г. се движел по бул. „Тодор Каблешков“, който се ремонтирал по посока от бул.

България към посока ул. „Луи Айер“. Там имало изкопи направени, нахвърляни материали от ремонтните дейности. Целият бул. „Тодор Каблешков“ бил в ремонт, но в тази част имало обход. Обходът бил наляво покрай блокови пространства, за да може да се излезе на „Лидл“. Свидетелят прЕ.нал през насипите и отдолу излязъл бордюр, който бил засипан.

Следствие на това предна лява гума на автомобила била скъсана и предна лява джанта била ударена. Свидетелят се движел с 20 км. в час. Можело да се минава по бул. Тодор Каблешков, тъй като имало обходни маршрути.

Свидетелят видял бордюра и затова спрял. Не бил звънял на застраховател.

Било събота. Автомобилът бил БМВ Х5. Обходният маршрут бил около бензиностанция Петрол. Нямало забранителни знаци за прЕ.наване.

Свидетелят знаел за въведената временна организация на движението. Не може да каже на коя улица станало ПТП. Било малко преди кварталната бензиностанция на Петрол.

Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно автотехническа експертиза, съгласно която всички увреждания по автомобила, отразени в описа на застрахователя, са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Съгласно заключението, стойността, необходима за възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 541, 28 лева.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение на правилността въззивният съд е ограничен от изложените оплаквания във въззивната жалба.

Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в 4 правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице - изпълнител, извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, която се предполага), вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.

Установява се по делото, че за процесното МПС е бил сключен договор за застраховка „Каско+“ в сила към датата на процесното ПТП, както и че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило на Л.ополучателя застрахователно обезщетение в размер на 427,31 лв.