Решение № 83 от 06.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Плевен, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500010 по описа за 2026 година С решение №1627/29.10.2025 г. по гр.д. №4108/2024 г. Плевенски Районен съд е:

ПРИЗНАЛ на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, че П. Б. П., ЕГН:

**********, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД-гр.ПЛЕВЕН, с ЕИК: *********, следните суми: 514,90 лв. – главница за периода 01.01.2022 г.

– 29.02.2024 г., 72 лв. – лихва за периода 02.03.2022 г. – 02.04.2023 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 22.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №1290/23.04.2024 г. по ч.гр.д. №2208/2024 г. на ПлРС.

ОСЪДИЛ П. Б. П., ЕГН: **********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД- гр.ПЛЕВЕН, с ЕИК:

*********, сумата общо 1 259,15 лв. за направени разноски по настоящето дело.

О С Ъ Д И Л П. Б. П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ НА

“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД-гр.ПЛЕВЕН, с ЕИК: *********, сумата 62,50 лв. за направени разноски по ч.гр.д. №2208/2024 г. по описа на ПлРС.

Недоволен от решението е останал особеният представител на П. Б. П.

1

– адв. Р. Л. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

Според адв. Р. Л., за процесния период не е приложима формулата за разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, дадена в т. 6.1.1. от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Съображения в подкрепа на тази теза се черпят от отмяната на т.6.1.1. от методиката с Решение № 7276 от 03.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 746/ 2021 г., оставено в сила с Решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/ 2024 г., 5членен състав, както и от Определение от 11.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6870/ 2025 г., оставено в сила с Определение № 8625 от 04.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8624/ 2025 г., с което е спряно изпълнението на § 2 от Наредбата за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, с който в приложението към чл. 61, ал. 1 от същата наредба е създадена т.

6.1.1. от методиката.

Като допълнителен довод за неоснователността на исковата претенция се сочи факта, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С-760/23, съдът е приел, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1. от методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите – етажна собственост не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление.

В жалбата се сочи, че нормативната уредба, регламентираща разпределнието на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, винаги е предвиждала възможността етажната собственост да определи процента на дела за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, от общо постъпилата топлинна енергия в абонатната станция. Твърди се, че в случая Общото събрание на етажните собственици е решило, че 20 % от общото количество топлинна енергия следва да се счита за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация (виж т. 4 от Протокол от 12.08.2002 г.).

Според адв. Л., щом потребителите са избрали посочения метод за определяне на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, се изключва възможността да се ползва формулата по т. 6.1.1. от методиката към наредбата за топлоснабдяването.

Адв. Л. намира, че не може да се третира като доказателство 2 заключението по СТЕ, тъй като ВЛ не е извършило проверка дали количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е определено правилно.

Препис от въззивната жалба е връчен на “ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН и на 02.12.2025 г. е подаден отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

С определение №24 от 12.01.2026 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждане на делото.

В о.с.з. на 12.02.2026 г. адв. Л. е пледирал за уважаване на въззивната жалба, а юриск. В. – за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Според приложимата през процесния период норма на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Към исковата молба е приложен нот. акт №91, том I, рег. №184, дело №7 от 21.01.2004 г. на нотариус А.П., който легитимира П. Б. П. като собственик на 5/6 ид.ч. от процесния имот – апартамент №17, находящ се в гр. Плевен, ж.к.

„***“, бл.***, вх.***, ет.*** /4/6 ид.ч. по дарение и 1/6 ид.ч. по наследство/. Не са ангажирани доказателства П. Б. П. да се е разпоредил с тези ид. части от имота и да не е бил техен собственик през процесния период. Правилно при това положение Плевенски Районен съд е приел, че П. Б. П. е пасивно легитимиран да отговаря съответно по предявения иск като титуляр на правото на собственост върху 5/6 ид.ч. от имота, респ. като потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ .

Видно от заключението по допусната СТЕ, изготвено от ВЛ инж.

Й.Й., сградата, в която се намира процесният апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция, която е работила през процесния период. Отчитането на топлинната енергия в абонатната станция е извършвано чрез топломер, който е преминал съответните технически проверки. Дяловото разпределение на топлинната енергия за процесния апартамент е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба – Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна 3 собственост – приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени преписизвлечение от сметката на потребител №***** и фактури, които са обсъдени от ВЛ Т.И. и са послужили за обосноваване на заключение, според което разпределението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е извършено от „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ООД на база проектния обем на процесния имот – 128.31 куб.м. Според ВЛ, общото задължение за процесния период е 617.89 лв., от които 5/6 се равняват на 514.90 лв. Лихвата върху общата главница е 86.38 лв., от които 5/6 се равняват на 72 лв.

Правилно Плевенски Районен съд е приел за основателен и доказан иска по чл.422 от ГПК и е признал съществуването на вземане на ищеца от ответника за сумата 514.90 лв. и за сумата 72 лв.

Според въззивната инстанция, липсват данни преди началото на процесните отоплителни сезони 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г.

Общото събрание на процесната етажна собственост да е взело решение относно това как да бъде определено количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – по кой от вариантите, посочени в чл.63, ал.2, б.“е“ от Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Неотносим към процесните отоплителни сезони е представеният протокол от 12.08.2002 г., отразяващ решение на Общото събрание на процесната етажна собственост, според което се приема топлината, отдадена от сградната инсталация, да бъде 20 % от общото количество топлина и разпределението на топлинна енергия да става съобразно Методиката. Така е защото както Закона за енергетиката, така и подзаконовите нормативни актове по прилагането му /в т.ч. и Наредбата за топлоснабдяването, респ. Методиката за разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост/ имат различно съдържание и значение към 12.08.2002 г. /откогато е протокола/ и към релевантния в случая момент – началото на процесните отоплителни сезони. При това положение и съгласно чл.63, ал.7 от Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при липса на решение на Общото събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по ал. 2, т. 2, буква "е" топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ съгласно зависимостта за сградната инсталация по т. 6.1.1 от приложението.

4

Въззивната инстанция намира за приложима при разрешаване на настоящия спор формулата за разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, дадена в т. 6.1.1. от методиката, приложение към чл.

61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., тъй като тя е действала през процесния период от 01.01.2022 г. до 29.02.2024 г. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, отмяната на методиката, извършена с Решение № 7276 от 03.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 746/ 2021 г., оставено в сила с Решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/ 2024 г., 5-членен състав, има действие от деня на влизане в сила на това решение, а именно – от 10.02.2025 г.

Следва да се отбележи във връзка с основаните на Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С-760/23 доводи на въззивника, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България, съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 ДФЕС, по отношение начина, по който следва да бъде тълкувана нормата на общностното право, предмет на преюдициалното запитване. Националният съд е обвързан от даденото от СЕС тълкуване на правните норми на европейското право и е длъжен да се съобрази с това тълкуване. В този смисъл българският съд е обвързан от постановеното в диспозитива на решението по дело С760/23 тълкуване на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, според което е допустима национална правна уредба, при която собственикът на апартамент в сградаетажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват тези разходи, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Мотивите на СЕС, касаещи математическата формула по т. 6.1.1 от методиката към Наредбата за топлоснабдяването, и дали същата дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление, не обвързват националния съд, доколкото излизат извън конкретното преюдициално запитване, с което СЕС е бил сезиран. Поради това и цитираното от въззивника решение на общностния съд не опровергава приетите по-горе изводи за основателност на предявената претенция за 5 дължима цена на потребена топлинна енергия.

Предвид горното, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на доводите за недължимост на главницата от 514.90 лв. и лихвата за забава от 72 лв., обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора по същество, П. Б. П. следва да заплати в полза на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД-гр.ПЛЕВЕН направените във въззивното производство разноски в размер на 255.65 евро, от които 204.52 евро – възнаграждение за особения представител и 51.13 евро – юрисконсулстко възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №1627/29.10.2025 г. по гр.д. №4108/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П. Б. П., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД- гр.ПЛЕВЕН, с ЕИК: *********, направените във въззивното производство разноски в размер на 255.65 евро.