Решение № 961 от 02.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Русе, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520107496 по описа за 2025 година

Предявен е иск за разрешаване на спор относно родителски права чрез промяната на определения режим на лични контакти на ответника с детето.

Претенцията на ищеца Т. В. П. се основава на твърдения, че с ответницата са родители на малолетното дето Т., родено на *** г. като родителските права по отношение на детето се осъществява ответницата и детето е с местоживеене при нея. Посочва, че с влязло в сила решение №*** по г.д. №*** г. му е определен режим на контакти с детето – всяка сряда и събота от месеца от 09:00 часа до 19:00 часа без преспиване след като детето започне да посещава училище, както и 20 дни през лятото и приблизително половината от другите ваканции при ротация на първа/втора половина.От 2021 г. имали устно споразумение с ответницата Т. и по-малкия и брат К. да остават и с преспиване. Така за около пет години нямали неразбирателства относно режима до есента на 2025 г., когато ответницата го уведомила, че завежда дело за издръжка и от тогава настоявала да се спазва съдебно определения режим. Ищецът счита, че той не е достатъчен с оглед изградената емоционална връзката между него и детето, както и по-високата му възраст и възможностите му като родител за обгрижване на детето и задоволяване на неговите емоционални и други нужди, вкл. и с оглед създаването и запазването на стабилна връзка между родител и дете. Ищецът счита, че 1 подходящ режим за контакти с детето би бил разширен режим – всяка събота и неделя от месеца за времето в събота от 10.00 часа до неделя до 20.00 часа лятно време и 19.00 часа зимно време с преспиване, както и да бъде осигуР. възможност за комуникация с детето, а в останалата част сегашния режим да не се изменя.

Ответницата М. П. Г. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Заявява, че до момента по никакъв начин не е възпрепятствала контактите на бащата с детето, включително и чрез социални мрежи. Оспорва да е имало извънсъдебно споразумение между страните относно режима на контакти с детето. Счита, че предлагания режим от ищеца не отговаря на интересите на детето, а освен това би лишило самата майка от възможност за пълноценни контакти с детето в почивните дни, включително и кратки пътувания с двете деца като моли да се съобрази и това, че ответникът отказва да припознае детето К. въпреки, че е негов баща и контактува с него.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съгласно чл.127, ал.2 във вр. чл.59 от СК при спор между родителите относно родителските права съдът решава спорните въпроси като преценява всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към тях, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. При преценка на установените по делото обстоятелства съдът счита, че интересите на малолетното дете Т. налагат промяна на режима на контакти между ищеца и детето, установен с влязлото в сила решение по гр. д. № *** г. по описа на РРС, но не изцяло по изложените от ищеца съображения и не в посочения от него обем, който е силно разширен и ограничава възможността на майката за пълноценен контакт с детето в рамките на почивните дни от седмицата. По делото не се спори, че сегашният съдебно определен режим е както следва: всяка сряда и събота от месеца от 09:00 часа до 19:00 часа без преспиване след като детето започне да посещава училище, както и 20 дни през лятото и приблизително половината от другите ваканции при ротация на първа/втора половина. Към момента на определянето му детето Т. е било на една година и девет месеца. Към настоящия момент е на 8 години и 5 месеца. От събраните по делото гласни доказателства е видно, че страните са се разделили непосредствено след раждането на детето. При осъществяването на контактите с Т. ищецът проявява усет и умение за общуване и за това тя да 2 прекарва приятно времето си с него като излизат на разходки на открито и в градския мол. Ангажиран е и с битовото обслужване на детето /хранене, купуване идаване на лекарства при нужда и т.н./. Относно ангажираността му със воденето на детето на извънкласни занимания са налице противоречиви данни като св.П./майка на ищеца/ твърди, че до миналата година я е водил на хорово пеене, а също и на тенис. Не може да уточни до кога е подпомагал посещението на тези занимания – «….Той беше ангажиран всяка сряда и събота, вземаше децата. Това водене на хор, вече майката я води. Той до кога я води на хор не мога да кажа, миналата година спря това нещо. На тенис я води. Не знам Т. кога започна да ходи на хор». В противовес на тези показания св.М./приятел на ответницата и кръстник на детето/ заявява «….От няколко месеца през работното време аз водя Т. на пеене, а М. я взема. Не е имало случаи бащата да е ангажиран да води Т. на пеене. Знам само за един случай когато той е закъснял, защото учителката се обади, че няма кой да я вземе….». Този свидетел установява, че между страните има неразбирателства относно контактите на бащата с детето, но те според него са породени от желанието му да взема детето без предварителна уговорка и извън съдебно определения режим. Установява желанието на бащата детето да прекарва повече време с него, вкл. и с преспиване, както и че майката не желае всяка събота детето да е при него, защото «има изключително много ангажименти и натоварено ежедневие». Запознат е детайлно със заниманията, които посещава детето както и че през седмицата бащата не поема ангажимент към него като е имало случаи когато е отказвал, защото нямал възможност. По делото е приет и социален доклад на ДСП Русе, който установява, че майката не желае детето да е при бащата всеки уикенд от седмицата, т.к. счита, че той не полага добри грижи за Т. и няма никакъв контрол над нея, както и защото също иска да прекарва време с Т. през някои от уикендите. Проведен е разговор с детето. То заявява, че желае всеки уикенд да е при баща си. От съсед на ищцата е събрана информация, че тя полага много добри грижи за детето и е много любезна и отзивчива. Посетен е и дома на бащата. Пред социалните работници той заявява, че е заплащал редовно месечна издръжка, като е имало някои месеци, които е пропуснал. Бащата разказва, че с майката са имали договорка и до месец октомври 2025 г. е вземал Т. всяка събота и неделя с преспиване. Твърди, че впоследствие ответницата е решила да спазва стриктно определения от съда режим, а именно всяка сряда и събота. Заявява, че желае режимът му на лични отношени с детето да бъде променен на всяка събота и неделя с преспиване. Проведен е разговор със съсед. Същият споделя, че е виждал Т. да гостува на баща си. Информира, че бащата полага 3 добри грижи за момичето. Установено е че битовите условия и при двамата родители са добри. Установено е, че Т. е в първи клас на Основно училище "***" - Русе. Класен ръководител на момичето е г-жа Г. Т.. По нейни данни, адаптацията на ученичката с била малко трудна. Т. не е агресивна. Изградила е нормални взаимоотношсния с останалкre ученици. В началото на учебната година трудно е овладявала емоциите си и е спазвала правилата в училище.

Кьм момента детето е спокойно. Т. показва отлични резултати, притежава логичееко миелене, работи бързо и вярно. Детето е артистично, пее и рисува много добре. Детето посещава редовно учебни занятия и не закъснява за час.

Момичето е добре облечено и спретнато. Майката отговаря на обажданията от клаения ръководител и разговаря с детето по негова молба. По наблюдение на социалния работник, детето има изградена емоционална връзка с майка си. Т. споделя, че е емоционално привързана и към баща си. По време на проверката и двамата родители сътрудничат на социалните работници от ОЗД - Русе. При така установеното съдът намира, че с оглед възрастта на детото, начина на осъществяване на контактите до момента, наличието на добра емоционална връзка не само с майката, но и с бащата, вкл. и с оглед осигуряването на възможност както майката да се разтовари от ангажиментите с училищни иизвънкласни занимания на детето, така и бащата да се ангажира в по-голяма степен със същите, е необходимо режимът на контакти през уикендите да включва и преспиване при него. Искането обаче това да е за всеки уикенд е неоснователно. Ако това бъде определено майката би била лишена от възможност да контактува с детето в почивните дни, когато през учебно време често е единственото време от седмицата кагато едо дете, посещаващо училище и извънкласни мероприятия има свободно време за игра, разходки и други забавления съобразно възрастта си. Поради това съдът счита, че на бащата следва да се определят контакти през уикендите извън ваканциите през всяка първа и трета седмица от месеца от от 10.00 часа до неделя до 20.00 часа лятно време и 19.00 часа зимно време с преспиване. С оглед наличието на неразбирателства между страните следва да бъде постановено задължение на всеки от родителите да осигури комуникация с детето с другия родител от минимум 20 минути дневно чрез телефон или онлайн приложения за аудиовидео разговор. В останалата част сегашния режим по решение №*** по г.д. №*** г. не следва се изменя. Съдът намира за необходимо да обърне внимание на страните, че са длъжни да упражняват родителскитеп си права и задължения в интерес на детето и това изключва настройването на детето срещу другия родител, ограничаване на контактите с него независимо от несъгласието и различнвите възгледи за обучение и възпитание или неплащане 4 на издръжка от другия родител, манипулиране на детето чрез липса на родителски контрол и ограничения и поощряване на немарливо отношение към учебен процес и лична дисципилна, за каквото поведение от всеки от тях има данни по делото, но съдът намира, че същото е в лека степен и от двамата родители и не следва да се преекспонира.

По отношение на разноските по делото съдът съобрази следното:

Правилата за присъждане на разноски съобразно изхода на спора са уредени в чл.78 от ГПК и следват принципа, че отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението като санкция за неоснователно предизвикания от нея спор. Изключение от този принцип обаче са случаите, при които предявяването на иска е законно необходимо за да се постигне даден правен резултат – напр. уреждане на статута на дете чрез предявяване на иск за родителски права, предявяване на иск за развод или за унищожаване на брак /в този смисъл виж „Българско гражданско процесуално право“, проф. Ж. Сталев, шесто издание, стр.379/. За разлика от исковото производство, при предявен иск по чл.127, ал.2 от СК не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, поради което липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Тази постановка следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора , а още повече че в настоящия случай претенциите и на двете страни на са удовлетворени, а е определен междинен режим спрямо техните желания и очаквания. В този смисъл е и задължителната съдебната практика – ТР №3/2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., докладчик съдия Светлана Калинова.