Решение № 555 от 07.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 380/2025
- Вид
- Решение № 555
- Подписан
- 07.11.2025
- В сила
- 07.11.2025
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 ал.1 т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 ал.1 т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 555 гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Снежана Бакалова
Рени Ковачка при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20251001000380 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано по молбата на „Нет евро“ ЕООД, подадена чрез адвокат Д. Ж., за отмяна на неприсъствено Решение № 217/12.02.2025г. по гр.д.№ 2172/24 по описа на СГС, VI-11 състав.
В молбата се твърди, че не са били налице условията за постановяване на неприсъствено решение. Твърди, че не са били доказани по делото предпоставките на чл. 50 ал.2 от ГПК за приемане, че дружеството ответник е било редовно призовано, както и че липсва изрично разпореждане на съда за прилагане на посочената правна норма. Не били налице предпоставките за прилагане на фикцията на чл. 50 ал.2 от ГПК, тъй като не е било посочено времето на посещение от връчителя, не е конкретизирано точното място на залепване на уведомленията, не било указано по какъв начин е установено, че пощенската кутия е на дружеството, не е описано как върчителя е получил достъп до офиса, като входната врата се отключва с чип, не са посочени лицата предоставили информация, че дружеството няма офис на този адрес. Твърди, че на адреса на управление на дружеството винаги е имало служител, както и че дружеството е следвало да бъде призовано и на другия попосочен в 1 регистъра адрес.
Моли на основание чл. 240 ал.1 т. и т.2 от ГПК да бъде отменено неприсъственото решение.
В срок е постъпил отговор на молбата, с който се оспорва същата. В него се посочва, че съдът не бил длъжен да връчва книжа на дружеството на другия посочен в регистъра адрес, тъй като той е адрес за кореспонденция с НАП, а връчването следва да се извърши на адреса на управление.
Счита, че връчването е извършвано не по реда на чл. 50 ал.2 от ГПК, а по реда на чл. 50 ал.4 от ГПК, тъй като връчителят е залепил уведомление.
Счита, че са били налице условията за това, тъй като не е бил намерен достъп до канцеларията на ответника, нито лице, което е съгласно да приеме съобщението. Тълкуването на посочената норма предполагало, че залепване на уведомление се извършва само се установи, че е налице канцелария на ответника на посочения адрес. Твърди, че връчителя не е описал констатация, че дружеството е напуснало адреса на управление. Било извършено посещение на адреса на 19.11.2024г.,при което е констатирано, че „липсват табели и фирмени знаци на сградата, живущите в блока не знаят за фирма „Нет евро““, а едва след това на 26.11.2024г. била приложена процедурата по залепване на уведомление по чл. 47 ал.1 във вр. чл. 50 ал.4 от ГПК, като било надлежно описано къде е залепено същото. Твърди, че ответникът е посочил правно основание чл. 240 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, като по последната не е посочил особени непредвидени обстоятелства за невъзможност за узнае за връчването.
Молбата за отмяна на неприсъствено решение е допустима и подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва.
Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 240 ал.1 от ГПК, тъй като макар и връчването на преписа от решението да не е осъществено лично, посочено е, че е залепено уведомление на 22.02.2025г., а молбата е подадена на 19.03.2025г.
Разгледана по същество, същата е основателна и следва да бъде уважена.
По исковата молба на „Реал трейдинг“ ЕООД срещу „Нет евро“ ЕООД, по иск с за парично вземане с цена 100 000лв. е било образувано т.д. № 2
2172/24 по описа на СГС. В исковата молба, като адрес на ответното дружество е бил посочен адреса на управление, вписан в ТРРЮЛНЦ, а именно гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. 254, вх. Б, ет.1, ап.26.
С разпореждане на съда от 04.11.2024г. е постановено от съда да се изпрати препис от исковата молба на ответника на посочения адрес.
Съобщение е изпратено от канцеларията на СГС на 05.11.024г.
Съобщението е върнато без да е връчено с отбелязване от връчителя на 19.11.2024г.: „ липсват табелки и фирмени знаци на адреса, живеещите в блока не знаят за фирма „Нет евро ЕООД““. На 20.11.2024г., съдът е постановил разпореждане да се залепи уведомление.
На 26.11.2024г., видно от направеното отбелязване, връчителят отговарящ за връчване не уведомлението е залепил такова „на входната врата на вх. Б, блок 254“ и е пусна уведомление в пощенската кутия на апартамент № 26. Отбелязано е, че в указания 14 дневен срок никой не се у явил да потърси книжата.
Върху върнатите съобщения съдът не е посочил дали и на какво основание приема, че съобщението е редовно връчено. С определението си за насрочване на делото е приел, че „ответникът е надлежно уведомен за правото си на писмен отговор“, като отново не е посочил на какво основание приема, че съобщението е редовно връчено.
До ответника е изпратена призовка за насроченото съдебно заседание на 13.12.2024г. на адреса на управление на дружеството. Призовката е върната в съда на 07.02.2025г., като е отбелязано върху нея „липсват табели и фирмени знаци в бл. 254 вх. Б. Лице от блок 254 заяви, че не е чувал да съществува фирма, което отказа да се представи, моля за указания!“. Липсва постановено разпореждане на съда относно връчването.
Насроченото с.з. на 12.02.2025г. е проведено, като в протокола от с.з. е отбелязано, че „ответникът е редовно призован на основание чл. 50 ал.2 от ГПК“.
СГС е приел, че са налице условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника е било надлежно вречено уведомление с исковата молба и приложенията и той не е депозирал отговор; бил е редовно призован за с.з. и не е изпратил представител и не е 3 изразил становище.
Видно от представените с жалбата писмени доказателства, след издаването на изпълнителен лист и образуването на изпълнителното производство, връчител на ЧСИ е посетил адреса на управление гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. 254, вх. Б, ет.1, ап.26 на 13.03.2025г. в 13.30 часа, като е констатирал, че на адреса няма табели, пощенска кутия и служител който да получи документа и е залепил уведомление. На 28.03.2025г. в 11.50 часа е посетил отново адреса, като е установил залепени табели с името на фирмата на вратата на апартамента и на външния звънец. При разговор с лице, което се намира в апартамента, то е посочило, че е на гости на племенника си, който е наемател на жилището. Отново е залепено уведомление. Ответникът е уведомен, че може да получи книжата си в двуседмичен срок.
Пред въззивната инстанция са допуснати гласни доказателства за установяването на твърденията на жалбоподателя в молбата за отмяна на неприсъственото решение. От показанията на свидетеля Р. М. се установява, че в „Нет Евро“ работи от 2013 г. Започнал като строителен работник, впоследствие, като организатор на строителни дейности. Основно стоял в офиса, проверявал назначенията. Работното му време било от 8 до 17 ч.
Офисът се намирал в кв. „Обеля“, бл. 254, вх. Б, на 1 етаж. Офисът бил в жилищен блок, имал входна врата – черна метална, която се отключва с чип, и като се изкачиш по стълбите, вдясно се намирал офисът – преустроен апартамент. Свидетелят В. и дъщерята на В., която е управител на фирмата, също стоели в този офис. От септември, октомври миналата година до февруари, март тази година, по времето, когато е бил там, никой не е идвал да връчва призовки, не е виждал да има залепени обявления на входната врата или на вратата на офиса. Имало външни пощенски кутии, които са на вратата на самия вход. Достъп до тях имал основно В.. Твърди, че офисът не е оставал без човек в работно време. На звънеца (който работи) и е извън вратата на входа, имало обозначение на фирмата, и на вътрешната врата имало табелка с надпис „Нет евро“. Посочва, че управителят и баща имат и друго жилище в същия вход на ет.5 и всички съседи ги познават. Посочва, че в момента също работи в този офис.
От показанията на свидетеля И. В., баща на управителя на дружеството и директор на същото се установява, че от 2005 г. дружеството е на този адрес, 4 който е в кв. „Обеля“, бл. 254, ап. 26, на 1 етаж. Той представлявал собствен апартамент. Абсолютно всички във входа ги познавали от 20 години. От 8 до 17 ч. в офиса винаги имало хора. В края на миналата година никой не ги е търсил да връчва книжа. Имали пощенски кутии и табло пред вратата, където се лепят съобщения. Когато имало нещо такова, дори да не са го видели, съседите им казали. Чак когато дошла призовка от съдия-изпълнител, разбрали, и целият вход разбрал, че имат призовка от съдия-изпълнител.
Всички му звъннели да му кажат, че имат призовка. Тогава разбрали, че са ги осъдили и че дължат пари, които им взели от сметката, без изобщо да знаят за какво става въпрос. На вратата имало табела с името на фирмата, и на звънеца също имало табела. Имало и домофон, на който е написано името на фирмата.
В офиса винаги имало служител. В момента адресът на офиса бил променен от два месеца.
Представени са писмени доказателства – справка от НАП за наети служители и трудов договор със свидетеля М. и свид. В., от които е видно, че същите са наети по трудов договор от „Нет евро“ ЕООД, като е посочен адреса на управление и договор със служба по трудова медицина, в който също е посочен същия адрес на управление.
В ТРРЮЛНЦ е бил отразен адрес за кореспонденция с НАП от 2018г. – гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 104 А, ет.2, ап.5. Този адрес е регистриран и като адрес на управление от 14.05.2025г.
Предвид изложеното, САС намира неприсъственото решение за основателна. молбата за отмяна на
Не е било налице редовно връчване на преписа от исковата молба и приложенията на ответника по делото, както и не е била налице редовно призоваване на ответника за проведеното открито с.з., което обуславя липсата на предпоставки за прилагането на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
На първо място, съдът е посочил, че приема за редовно призован ответника за с.з. на основание чл. 50 ал.2 от ГПК. При връчването на първото съобщение, при изложени аналогични обстоятелства е разпоредил да се залепи уведомление по чл. 47 ал.1 от ГПК, от което следва да се приеме, че е констатирал, че призоваването е по чл. 50 ал.4 от ГПК, въпреки, че не го е посочил.
Както е посочено в Решение № 15 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5
3719/2017 г., III г. о., ГК, за да се приеме, че търговецът е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес, връчителят трябва да е удостоверил, че на адреса отсъства название на фирмата на търговеца, означено с табела в сграда или помещения, в които пребивават негови служители, както и да отрази сведения, относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес, времето на същото пребиваване. Необходимо е, освен това, връчителят да посочи в съобщението от кои лица е събрал сведенията, както и да впише имената на същите лица, адресите им, или ако сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности, адреси на фирмите, в които работят лицата, дали тези сведения. Излагането на посочените констатации от връчителя е необходимо, за да се удостовери по надлежния ред кога и как са събрани сведения за пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка, дали в сградата няма помещения, обитавани от служители на съответната фирма. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване на посочените обстоятелства, опорочава връчването на съобщенията и призовките.
Така и в решение № 242 от 12.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2463/2017 г., I т. о., ТК е прието, че отразеното върху съобщението от призовкаря, че не е намерил никой на адреса, няма офис и служители, не е достатъчно само по себе си, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК . За да приеме, че фирмата е напуснала адреса при неизпълнение на задължението й да впише новия си такъв в ТР, съдът следва да изиска от връчителя да извърши съответните действия за събиране на сведения познат ли е на това място такъв търговец, пребивавали ли са на този адрес представители, работници и служители на такава фирма и кога, като отрази тези сведения в разписката към съобщението. В противен случай, прилагането на съобщението към делото и връчването - счетено за извършено, би било опорочено.
Разпечатката съдържа 42 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a387b31-5eac-42ad-8811-e529c157529e