Определение № 21563 от 25.08.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5269/2022
- Вид
- Определение № 21563
- Подписан
- 25.08.2022
- Състав
- БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.2, т.4 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21563 гр. София, 25.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20221110105269 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Развива се по молба на ищеца "С. 2007" ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., за присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответницата К. Т. СТ., ЕГН **********, гр. София, ., счита искането за неоснователно, тъй като не е дала повод за образуване на делото. Отделно релевира и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Молбата на ищеца е допустима – подадена в срок от надлежна страна. Отделно от това, още в съдебно заседание ищецът е направил искането за присъждане на разноските по делото.
По същество е частично основателна.
С влязло в сила определение делото е прекратено поради недопустимост на производството с влизане в сила на заповедта за изпълнение.
При това положение и доколкото в заповедното производство длъжникът не е възразил своевременно срещу дължимостта и размера на разноските и не е обжалвал заповедта в тази част, те са дължими в цялост така както са присъдени със заповедта и в настоящото производство съдът не може да се произнася по тези въпроси.
Предмет на обсъждане са направените в исковото производство разноски.
При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги 1 присъди. Ищецът претендира направените по делото разноски в размер на 240 лв. държавна такса и 2000 лв. адвокатско възнаграждение /платено видно от представения договор за правна защита/.
Безспорно е в практиката становището, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е предприел действия водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право , ищецът има право на направените разноски. В случая подаването на исковата молба и образуването на исковото производтво са предприети поради подаденото от ответницата - длъжник в заповедното производство възражение. В тази връзка следва да се има предвид, че мотивиране и обосноваване на възражението не е необходимо и е достатъчно само подаването на подписано от длъжника възражение, за да се приеме, че той е възразил срещу заповедта, при което тя не влиза в сила. В случая длъжникът е подал възражение, в което допълнително е посочил „възразявам“. При това положение и за да установи правата си, заявителят е предявил установителния иск по чл. 422 ГПК. След това в отговора на исковата молба ответницата, макар и да излага съображения само във връзка с недължимостта на разноските, не е уточнила, че не оспорва вземането по същество. Едва в молбата за първото съдебно заседание е изразила становище, че не оспорва и не е оспорвала вземането и възразява само срещу разноските, който счита за прекомерни. При така предприетите от длъжника и ответник действия е безспорно, че е налице надлежно подадено възражение срещу заповедта, с което ответницата е дала повод за завеждане на делото и дължи разноските на ищеца – за държавна такса в размер на 240 лв. и за адвокатско възнаграждение. Относно адвокатското възнаграждение ответницата своевременно е релевирала възражение за прекомерност, което е основателно. Съобразно цената на иска и съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 890 лв. и разноските на ищеца следва да се присъдят в този размер, предвид прекратяването на делото, което не се отличава с правна и фактическа сложност. Или на ищеца се дължат разноски в общ размер на 1130 лв.
Така мотивиран и съгласно чл. 248, вр. чл. 78 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение от 13.07.2022 г. по гр.д.№ 5269/22 г. по описа на СРС, като ОСЪЖДА К. Т. СТ., ЕГН **********, гр. София, ., да заплати на "С. 2007" ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., сумата от 1130 лв. разноски по делото.
2
ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца в останалата част.
Определението може да се обжалва с частна жалба от ищеца и ответника едноседмичен срок от връчването му пред СГС. в
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3