Разпореждане № 35 от 01.02.2026, Районен съд - Червен бряг

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 35 гр. Червен бряг, 01.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Наказателно дело частен характер № 20254440200238 по описа за 2025 година на Червенобрежки районен съд, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе, предвид следното:

В РС – Червен бряг по подсъдност от РС – Плевен е изпратена тъжба на Н. В. Ц. от ...... против К. И. Ч. с посочен адрес за призоваване по местоработата й в гр. Дебелец за престъпление по чл.147 от НК. Делото след отвод на първоначалния съдия-докладчик е разпределено на настоящия такъв. Направената служебна проверка съгласно чл.81 от НПК констатира нередовност на тъжбата, а именно: Тъжителката не е направил точно и пълно излагане на фактите, въз основа на които твърди, че е оклеветена, като в тъжбата се сочи, че „Обвиняемата К. Ч. разпространява клеветнически твърдения, неверни за мен и детето ми, изразяващи се в накърняване на доброто име на тъжителката като майка и медик, уронващо авторитета й, честта и достойнството.“. Тук трябва да се каже, че е достатъчно да се посочи точно кои думи и/или изрази са позорни за нея и сина й, както и Кога е узнала за тях, защото именно от този момент тече шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК за допустимост на тъжбата, което е в нейна тежест на доказване. Следва да бъде ясно, конкретно и разбираемо посочено: кой, кога, къде, по какъв начин е извършил деянието/деянията, за което/които следва да се ангажира отговорността на обвиняемото лице. Тъжителката не е посочила и какви обстоятелства ще доказва с исканите гласни доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели.

С Разпореждане № 357/06.11.2025 г. съдия докладчика е оставил „Без движение“ тъжбата, въз основа на която е образувано НЧХ.д.№ 238 по описа за 2025 г. на съда за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на съдебния акт нередовности.

С молба вх. № 5658/17.11.2025 г. тъжителката сочи, че деянието е осъществено в о.с.з. в Протокол № 478/11.12.2024 г. по гр.д. № 448/2024 г. по описа на ЧРС, като отново не се сочат точно кои думи и/или изрази са позорни за нея и сина й, като с маркер са оцветени следните показания на обвиняемата дадени пред съдия, които тъжителката смята за клеветнически:

„… Ответницата водеше детето на терапия, но не смятам, че изпълняваше домашните 1 задачи, които поставях за детето, които да развият умения от ежедневен характер хранене, ползване на гърне, игри с играчки, занимания. Стигнах до извод, че ответницата не изпълнява това, което поставях за самото дете. От разговорите ми с нея разбирах това. С ответницата нямах обратна връзка, от която да разбера, че задачите, които съм поставила за детето се изпълняват. Не мисля, че за детето е имало друга терапия успоредно с моята терапия. Забелязвала съм странности в майката, казвала ми е, че познава специалисти от високо ниво. Казвала е неща, които уж са се случили, но те не бяха се случили. …. От бащата съм чувала, той ми е споделял, че майката си е изпускала нервите… Да, мога да кажа, че е имало притеснително поведение от страна на Н., което аз не мога да оценя. Н. е водила продължителни разговори с мен късно вечер. Чувала съм детето как плаче. Състоянието на детето и диагнозата, изискваха основно родителската грижа, като умения, навици и поведение, за да бъде детето добре и нормално развиващо се за възрастта си. Н. говореше с мен по телефона с часове, които се водеха в отсъствието на ищеца. Чувала съм детето да плаче, но тя продължаваше да говори с мен. Това нейно поведение не беше нормално по отношение на детето. При тези разговори тя не обръщаше никакво внимание на детето… Смятам, че Н. няма достатъчен родителски капацитет… Не мога да отговоря на въпроса за това дали ответницата страда от заболяване, но да, от време на време се държеше странно… Аз съм социален работник, социален педагог, логопед, ресурсен учител и учител за работа с деца със специални потребности… Нямам познания в областта на психологията и психиатрията, за да поставям диагноза, освен логопедични и психологически такива.“.

От фактическото описание на случая в първоначалната тъжба, допълнителната такава и молба на тъжителката вх. № 5658/17.11.2025 г., горепосочените не се очертават признаци на деяние, което да съставлява престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, според която: Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от хиляда до седем хиляди лева и с обществено порицание.

От описанието на обстоятелствата се разбира, че се касае за изразено лично мнение относно емоционалното състояние на тъжителката, отправено от обвиняемата в качеството й на свидетел по гр.д. в отговор на въпроси на адвокатите. Същите представляват нейни възприятия и оценъчни съждения по отношение контактите й с тъжителката и детето й.

Цитираните по-горе думи, казани в о.с.з. обективно не могат да се определят като „позорни“ по смисъла на правната норма, още по-малко да са изречени от обв. с ясно съзнание и желание да урони доброто име на тъжителката.

По отношение така твърдените в частната тъжба изрази, съдът намира, че същите не съставляват престъпление.

За пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че дейността на съдията докладчик по производствата от частен характер включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен престъпен състав, като необходима предварителна оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по 2 инициатива на пострадалия. В правомощията на съдията докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано очевидно несъставомерно поведение - да прекрати наказателното производство съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1, т.2 от НПК.

Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК.

В настоящия случай този съдебен състав намира, че в частната тъжба не са изложени обстоятелства, които биха предпоставили повдигане на обвинение за извършено престъпление от частен характер, в частност клевета, каквато правна квалификация на изложените в частната тъжба обстоятелства е дадена от тъжителката.

Известно е, че клеветата е съзнателно, разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, чрез думи или действия, с цел увреждане на честта и репутацията му, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Клеветническия характер на казаното се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване. Съобразно изложеното в конкретния случай описаното в частната тъжба поведение на обв. Ч. не е обективно годно да вмени извършване на престъпление на частния обвинител. Визираните в тъжбата изрази, част от отговорите на въпроси на адвокатите дадени в о.с.з. от обвиняемата, по своето обективно съдържание не съставляват каквото и да е съставомерно деяние по действащия в страната НК.

Субективното отношение на тъжителката към отговорите на обвиняемата на въпросите на адвокатите при разпита й като свидетел, цитирано в тъжбата, не може да бъде годен предмет на престъплението клевета, доколкото личните преживявания и оценки не могат да бъдат установени посредством способите за събиране и оценка на доказателствата, чрез които се изследва и установява обективната истина.

Поради тези съображения съдът намира, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление. Поради това и на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като посочените в тъжбата обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по частен ред.

Относно другите данни, касаещи поведение на обвиняемата Ч., за които тъжителката не сочи конкретните дати, определено от нея като разпространение на клевети срещу личността й, е налице невъзможност за преценка за изтичане на законоустановения шестмесечен срок за сезиране на съда, като от начина на изложението се разбира, че те са били в годините 2023-а и 2024-а, което определя недопустимост за разглеждането им.

При така установеното, намирам че посочените обстоятелства не очертават признаците на престъпление от частен характер, поради което образуваното наказателно производство следва да се прекрати.

По разноските: Със становище вх. № 5768/21.11.2025 г. защитника на обвиняемата е претендирала разноски, като е приложила пълномощно и документ за платено по Изи Пей 3 адвокатско възнаграждение в размер на 1847,37 евро /3613.15 лв./. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК – „Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.“. Посоченото определя допустимост, законосъобразност и основателност на искането, което налага уважаването му.

Водим от горното Съдът,

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК наказателното производство по НЧХД № 238 по описа за 2025 г. на Районен съд Червен бряг, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление.

ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК Н. В. Ц. от ...... ДА ЗАПЛАТИ на К. И. Ч., с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1847,37 евро /хиляда осемстотин четиридесет и седем евро и тридесет и седем евроцента/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Плевен, по реда на Глава ХХІ от НПК, в петнадесетдневен срок, който тече за частния тъжител от датата на получаване на съобщението за издаване на настоящия съдебен акт.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 35 гр. Червен бряг, 01.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Наказателно дело частен характер № 20254440200238 по описа за 2025 година на Червенобрежки районен съд, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе, предвид следното:

В РС – Червен бряг по подсъдност от РС – Плевен е изпратена тъжба на Н. В. Ц. от ...... против К. И. Ч. с посочен адрес за призоваване по местоработата й в гр. Дебелец за престъпление по чл.147 от НК. Делото след отвод на първоначалния съдия-докладчик е разпределено на настоящия такъв. Направената служебна проверка съгласно чл.81 от НПК констатира нередовност на тъжбата, а именно: Тъжителката не е направил точно и пълно излагане на фактите, въз основа на които твърди, че е оклеветена, като в тъжбата се сочи, че „Обвиняемата К. Ч. разпространява клеветнически твърдения, неверни за мен и детето ми, изразяващи се в накърняване на доброто име на тъжителката като майка и медик, уронващо авторитета й, честта и достойнството.“. Тук трябва да се каже, че е достатъчно да се посочи точно кои думи и/или изрази са позорни за нея и сина й, както и Кога е узнала за тях, защото именно от този момент тече шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК за допустимост на тъжбата, което е в нейна тежест на доказване. Следва да бъде ясно, конкретно и разбираемо посочено: кой, кога, къде, по какъв начин е извършил деянието/деянията, за което/които следва да се ангажира отговорността на обвиняемото лице. Тъжителката не е посочила и какви обстоятелства ще доказва с исканите гласни доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a37c889-ccdf-4cfa-9321-5313e93c9a3f