Определение № 151 от 14.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Варна, 14.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Р. Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Р. Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500092 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Н. Н. с вх. № 9049/23.12.2024г. по вх. рег. на Апелативен съд – Варна /идентична с последващо подадена частна въззивна жалба с вх. № 9126-ОА/31.12.2024г. по вх. рег. на Апелативен съд – Варна/, против Разпореждане № 6176/20.11.2024г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д. № 1855/2021г. и с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за всички присъдени по делото разноски в полза на „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, с променено в хода на процеса наименование „Сова пропъртис“ ЕООД.

Изложените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, основани на твърдения, че срещу присъдените с определение № 5119/11.11.2024г. на ВКС по гр.д. № 5161/2023г. разноски е подадена молба от жалбоподателката по чл.248 ГПК, поради което и отразеното в издадения изпълнителен лист няма да съответства на окончателния размер на дължимите от нея разноски. Наведени са и доводи за неоказано съдействие от кредитора.

Формулираният в частната жалба петитум е за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, евентуално неговата отмяна в частта относно сумата от 7 400 лева, съставляваща присъдени разноски за производството пред ВКС.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от „Сова Пропъртис“ ЕООД, с който частната жалба се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.1 ГПК /предвид установената дата на връчване на ПДИ/, от легитимирана страна и срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество съставът на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:

Видно от материалите по приложената по делото преписка обжалваното разпореждане е постановено по подадена от „Сова Пропъртис“ ЕООД /с предходно наименование „Пиреос недвижими имоти“/ молба от 18.11.2024г. и въз основа на него е издаден изпълнителен лист № 472/21.11.2024г. в полза на молителя за заплащане от страна на Р. Н. Н. суми, съставляващи присъдени по делото съдебни разноски за всички инстанции, съгласно постановеното въззивно решение на АпС – Варна и определението на Върховен касационен съд от 11.11.2024г., с което решението на АпС – Варна не е било допуснато до касационен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл.404 ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения, а в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на такъв съдебен акт съдът проверява единствено дали същият е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

В тази връзка няма спор, че определението на ВКС по чл.288 ГПК от 11.11.2024г. е окончателно, поради което и с неговото постановяване решението на АпС – Варна, постановено по в.гр.д. № 217/2023г., с което е постановена отмяна на обжалваното решение на ОС – Варна по гр.д.

1855/2021г. и предявеният иск срещу жалбоподателката е уважен, е влязло в сила, считано от 11.11.2024г., в това число и в частта относно присъдените с него разноски.

Обстоятелството, че определението по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване има за последица и разрешаване с влязъл в сила съдебен акт и на въпроса относно присъдените с него разноски.

Следователно към датата на постановяване на обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане са налице влезли в сила съдебни актове, удостоверяващи дължимите от Р. Н. в полза на „Сова Пропъртис“ съдебни разноски, които актове съставляват изпълнителни основания по см. на чл.404, ал.1 ГПК.

Предвидената в закона възможност по чл.248 ГПК за изменение на неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в частта му за разноските, не го прави невлязъл в сила в тази му част и не е основание за отказ да бъде издаден изпълнителен лист в рамките на срока, в който правото по чл.248 ГПК може да бъде упражнено. Евентуалното изменение на присъдените разноски, чрез тяхното намаляване ще съставлява основание за прекратяване на образуваното принудително изпълнение по см. на чл.433, ал.1, т.4 ГПК, а ако до този момент има извършени плащания, за платеното в повече страната ще има право на обратен изпълнителен лист.

Наведените от жалбоподателката доводи за неоказано съдействие от страна на кредитора и целенасочено образуване на изпълнително 2 производство са неотносими към правилността и законосъобразността на обжалваното разпореждане.

Ето защо, настоящият състав намира, че жалбата на Р. Н. Н. е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6176/20.11.2024г. по гр.д. № 1855/2021г. на Окръжен съд – Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3