Решение № 226 от 06.10.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Тетевен, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100382 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от А. П. П., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ул. ххххххххххххххх, ап. 1, чрез адв. Е. И. от АК – Пловдив, срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джавахарлал Неру“ № 28,, ет. 2, офис 73г, представлявано от Константин Костадинов, с цена на главен иск: 5156.25 лева, цена на първи евентуален иск: 1469.10 лева и цена на втори евентуален иск: 979.35 лева.

Предявен е иск за прогласяване нищожност на Договор за кредит № *********** от 10.09.2024 г. с „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, като в условията на евентуалност е претендирА. нищожност на клауза, описа в чл. 1, ал. 3 от договора за кредит и предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, в размер на 1469.10 лева, както и нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка, в размер на 979.35 лева, като противоречащи на добрите нрави и изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Излага се в исковата молба, че на 10.09.2024 г. ищцата е е сключила с ответното дружество Договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2100.00 лева, при годишен процент на разходите – 49.22 %.

В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 4 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с поръчител, отговарящ на условията, а именно: да е навършило 21 г., да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителният му доход да е в размер над 1000 лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател и поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към банки и други финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „Редовен“ или банкова гаранция.

В случай на неизпълнение от стрА. на кредитополучателя на условията визирани в чл. 4, ал. 2 от договора, същият дължи неустойка визирА. в 4, ал. 2 на кредитора в размер на 979.35 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към 1 която се кумулира месечна вноска за неустойка. Ищцата заявява, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка, поради следните съображения:

Ищцата заявява, че за да заобикалят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от стрА. на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирА. с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Заявява, че преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

На следващо място се сочи, в исковата молба, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер на в размер на 979.35 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от стрА. на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне 2 кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Моли съда да прогласи нищожността Договор за кредит № *********** от 10.09.2024 г. с „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, като в условията на евентуалност е претендирА. нищожност на клауза, описа в чл. 1, ал. 3 от договора за кредит и предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, в размер на 1469.10 лева, както и нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка, в размер на 979.35 лева, като противоречащи на добрите нрави и изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Оспорва, че процесната клауза в договора за предоставяне на потребителски кредит, под името, а именно тази в чл. 4, ал. 2 от договора води до недействителност на договора за кредит.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит. Моли за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.

По реда на чл. 211 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск. В него се твърди, че с насрещният иск упражняват правото си да обявят горепосоченото вземане за предсрочно и незабавно изискуемо. Заявяват, че когато изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в отговора на исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Кредитировото дружество претендира заплащане на сумата от 2100.00 лева, която е отпусната по кредита.

Претендират присъждане на сторените съдебни разноски. Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Сочат сметка по реда на чл.

127, ал. 4 от ГПК, по която ответницата по насрещният иск може да преведе сумата предмет на насрещен иск.

В предоставения за това срок за отговор на Насрещна искова молба А. П. е депозирала такъв, чрез адв. И., в който изразява становище, че насрещният иск е допустим и основателен, в конкретно предявеният частичен размер. Сочи се в отговорът, че Договорът за предоставяне на потребителски кредит е нищожен на посочените вече основания, във връзка с което, първоначалната ищца П. дължи единствено чистият размер на отпуснатия кредит, в размер на 2 100 лева. Претендира прихващане на сумата, претендирА. по насрещния иск, със заплатената от П. сума от 1437.54 лева.

В открито съдебно заседание страните не се представляват.

По делото са приети писмени доказателства представени от ищцовата и ответната стрА., които не са оспорени, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Районен съд - Тетевен, ГО, четвърти състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна стрА. следното:

Предявен е иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за кредит № 6032850 от 25.04.2024 г., като в условията на евентуалност е претендирА. нищожност на клауза, описа в чл. 1, ал. 3 от договора за кредит и на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит. Предявен е и насрещен осъдителен иск по реда на чл. 79 от ЗЗД, с 3 който се моли съда да осъди ответника по насрещния иск да заплати сумата от 2100 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № *********** от 10.09.2024 г., сключен между страните.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства Договор за паричен заем № *********** от 10.09.2024 г., сключен между „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 и А. П. П., се установява, че между ищцата и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № *********** от 10.09.2024 г., по силата на който на ищцата е предоставена в заем парична сума в размер на 2100 лева за 15 месеца, с дата на поледен падеж 05.12.2025 г., с ГЛП – 40,32 % и ГПР – 49.22 %.

Изхождайки от предмета и страните по процесния договор - физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13 ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието „потребител“, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.