Решение № 65 от 09.03.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. гр. Хасково, 09.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20245640201048 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от А. Г. Г., ЕГН:**********, от гр.Пловдив, чрез адв.Н.Д. от АК-Пловдив, против НП № 22-1253-002362/23.01.2023г. на Началник група, при сектор ПП при ОДМВР - Хасково, с което на осн. чл. 179, ал.2, презл.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П му е наложено наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Сочи, се, че описаните нарушения не били доказани, тоест липсвали доказателства за гтова, че жалбоподателят ги е извършил. Такива не били посочени в АУАН и в НП. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призовано, не се явява, за същата се явява адв.Н.Д. от АК-Пловдив, редовно упълномощена по делото. Адв.Н.Д. поддържа жалбата от името на доверителя си и излага доводи за наличие на съществени процесуални нарушение а именно неточно и непълно описание на нарушенията, сочи се също и че нарушенията не били доказани по безспорен начин, поради което иска и отмяна на атакуваното НП постановление.

Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от 1 лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.12.2022 г. около 19:40 часа, в община ХАСКОВО, на ПП І-5 до км 309, в посока от гр. Кърджали към гр. Хасково, жалбоподателят управлявал лек автомобил Мерцедес Б 180 ЦДИ с per номер *********-собственост на РАМАКАР ЕООД с Войводино, ул. Хан Аспарух №13, обл.Пловдив. При управлението водача излиза извън пътното платно в дясно по посока на движението си и се удря в крайпътен скат. Настъпва ПТП с материални щети.

След ПТП-то водача заедно с спътникът си, св.Р.М.А., който е и управител на дружеството РАМАКАР ЕООД, собственик на автомобила, отиват със случайно спрял автомобил до първата бензиностанция, като оставят на место катастрофиралият автомобил. След като се освежили на бензиностанцията и се огледали за травми, жалбоподателят и св.Р.М.А., се върнали обратно на мястото на ПТП. По пътя на св.Р.М.А., се обадил дежурния по МВР и го попитал дали знае нещо за автомобила посочен в АУАН и НП. Св.Р.М.А. отговорил, че той заедно с жалбоподателя са били с автомобила и отиват кам мястото на ПТП. Там вече били полицейските служители Т. З. М. и К. З. К., които били изпратени по сигнал за ПТП. На место на жалбоподателя бил съставен АУАН в който било посочено следното :

На 28.12.2022 г. около 19:40 часа, в община ХАСКОВО, на ПП І-5 до км 309, в посока от гр. Кърджали към гр. Хасково, жалбоподателят при управление на лек автомобил Мерцедес Б 180 ЦДИ с per номер *********-собственост на РАМАКАР ЕООД с Войводино, ул. Хан Аспарух №13, обл.Пловдив, поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността със състоянието на пътя и на превозното средство на ляв завой губи контрол над управляваното МПС излиза извън пътното платно в дясно по посока на движението си и се удря в крайпътен скат. Настъпва ПТП с материални щети. След настъпилото ПТП не уведомява органите на МВР и не оказва съдействие за установяване на вредите от произшествието (като не остава на место). Посочено е още че е извършил: водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,релефа, с условията на видимост,интезивността на движение и др.обстоятепства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил/а чл.20 ал. 2 от ЗДвП, както и че не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП., с което виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.3 б.А от ЗДвП. Акта е предявен и подписан от жалбоподателя, като е записал, че има възражения. връчен му е екземпляр от АУАН.

На база АУАН и възприемайки описаните в него нарушения и фактическата обстановка при която са извършени е издадено и атакуваното НП. В него нарушенията са квалифицирани както и в АУАН. НП е връчено на жалбоподателя на 18.11.2024г., видно от разписката в НП.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на 2 разпитаният в хода на делото свидетели Т. З. М. и К. З. К., които са констатирали /установили/ извършеното от жалбоподателя нарушение и от показанията на св. Р.М.А. очевидец. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели като еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства по делото. Съдът кредитира и показанията на св. Р.М.А., като непротиворечиви и еднопосочни с показанията на останалите двама свидетели. Още повече, че св. Р.М.А. е свидетел на ПТП-то, а и същият не е заинтерасовано от развоя на делото, до колкото е собственик на катастрофиралият автомобил.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП – Чл.20, ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съгласно чл.123, ал.1,т.1 от ЗДв.П - Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП гласи – Чл.179, ал.(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Разпоредбата на чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДв.П предвижда - Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: т.5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Следователно, деянията, за което е наложена глоба на жалбоподателя и е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС са обявени от закона за наказуеми с административни санкции.

Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП, на лице съществени процесуални нарушения които водят до отмяната на атакуваното НП. На първо место според съда в т.1 на АУАН и НП не са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл.42 и 57 от ЗАНН по отношение нарушението описано в НП. Според съда не е пълно описанието на това нарушение и не са посочени точно всички обстоятелства при които то е извършено.

Съвсем общо е посочено, че нарушението се състои в управление на МПС от страна на жалбоподателя с несъобразена скорост, като са посочени всички възможни случаи визирани в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДв.П. Тоест не е посочено точното обстоятелство с което 3 жалбоподателят не е съобразил скоростта си на движение. Не е установено и дали не се касае за технически проблем, както сочи единият от свидетелите. Не е посочено и в какво се изразява тази опасност за движението. Всичко това е от изключително значение с оглед правото на защита на жалбоподателя. Същата грешка е пренесена и в НП. Иначе АУАН и НП са съставени и съответно издадени от компетентни органи в кръга на компетентността им и в сроковете по ЗАНН. Горното води до отмяна на НП в т.1 от него. В подкрепа на горното е и константната практика на АС – Хасково по Решение № 740/11.10.2018г. по АНД /к/ №637/2018г., Решение от 08.03.2017г. по к.а.н.д. №21/2017г. , Решение от 24.09.2015г. по к.а.н.д. №691/2015г. и др.

По същество съдът намира, че по отношение на нарушението визирано т.1 от НП, до колкото в него е посочено, че несъобразената скорост е във връзка със всички описани в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП обстоятелства, то това не се доказа по безспорен начин по делото. Нито един от свидетелите не конкретизира в разпита си, кое е обстоятелството довело до несъобразената скорост с него и съответно настъпилото ПТП. Тоест не се доказа с кое не се е съобразил при избиране на скоростта жалбоподателя, за да не може да спре при възникване на опасност и каква е била опасността. Завоя ли е бил причината, атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост или др. Затова и съдът намира нарушението за недоказано, до колкото и двамата свидетели – полицейски служители са установили само излизането на автомобила управляван от жалбоподателя извън пътното платно. Те обаче по никакъв начин няма как да знаят каква е точната причина за настъпилото ПТП. Още повече че те макар и да са установили и очевидци на ПТП-то, в лицето на св. Р.М.А., то те не са възприели и не са изследвали неговите твърдения за настъпилото ПТП, а именно, че внезапно са изчезнали светлините на автомобила, което е довело и до рязкото натискане на спирачки и излизане извън пътното платно на процесното МПС. Което е съвсем логична житейска ситуация.

Следва да се отбележи за пълнота, че до колкото и в АУАН и в НП се говори за несъобразена скорост, макар и да не става ясно със какво точно то правилно визираното нарушение е квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП и правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.179, ал.2 от ЗДв.П., като е наложено наказание в законовите рамки. Но въпреки всичко това следва НП да бъде отменено в тази му част т.1 от НП, като незаконосъобразно.

По отношение на описаното в т.2 от НП нарушение по чл.123, ал.1,т.3, б.“А“ от ЗДв.П , съдът намира, че не в тази част АУАН и НП също отговарят на изискванията на ЗАНН за реквизитите които следва да съдържат. Като според съда това нарушение е също не е точно описано от към неговите съставомерни белези. По никакъв начин не е посочено в какво точно се изразяват настъпилите материални щети по ПТП-то. Последното е от изключително значение, с оглед евентуалната преценка и за маловажност на случая. Това е така защото под материални щети може да се разбират и такива като дребни драскотини. Те обаче биха били незначителни и в много минимален размер, което дава възможност да се 4 приеме че са на лице предпоставкита на чл.28 от ЗАНН. Щетите обаче не са описани по никакъв начин. Тоест по отношение на нарушението описано в т.2 от НП съдът също намира, че са на лице съществени процесуални нарушения водещи до отмяната на атакуваното НП.

По същество съдът намира, че жалбоподателят не е извършил описаното в т.2 от НП нарушение. Това е така защото видно от разпита на св. Р.М.А., а и от разпитите на Т. З. М. и К. З. К., жалбоподателя се е върнал на место след известно време, заедно със св. Р.М.А. и на практика е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието. Нещо повече в случая имаме само едно МПС, участвало в ПТП-то и този участник, по точно МПС Мерцедес Б 180 ЦДИ с peгномер ********* е бил на място и по никакъв начин не е осуетено установяване на вредите от произшествието. Видно от редакцията на чл.123, ал.1,т.1 от ЗДв.П, няма изискване водача при наличия на само имуществени вреди, да остава на мястото на ПТП, а има задължение да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, което е и сторено от жалбоподателя. Тук за пълнота следва да се посочи, че св. Р.М.А. твърди, че е имал нараняване на лицето и поради това са тръгнали към бензиностанцията със спрелият да им помогне случаен автомобил. За пострадали хора обаче не се твърди в АУАН и НП, което би изменило изцяло преценката по описаните нарушения, до колкото в този случай участващият в ПТП-то водач щеше да е длъжен да уведоми МВР и остане на място. Няма обаче събрани и доказателства за това и не се твърди такава фактическа обстановка и нарушение в тази връзка.