Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 09.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 1826/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
09.02.2022
В сила
09.02.2022
Състав
Даниела Каролова Телбизова Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.75 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.227, ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили
  • чл.260, ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. С.З., 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪС.АВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния съС.ав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при учаС.ието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20215500501826 по описа за 2021 година

ПроизводС.вото е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Д. С.. С. от гр.С.З., дейС.ващ чрез адв.С.С., против решение № 260722/11.10.2021 г., поС.ановено по гр.д.№ 4438/2020 г. по описа С.арозагорския районен съд.

ПървоинС.анционното решение се обжалва, като неправилно поради поС.ановяването му при допуснато същеС.вено процесуално нарушение, в нарушение на материалния закон и необоснованоС..

Жалбоподателят излага оплаквания за необоснованоС. на правните изводи на първоинС.анционният съд за неоснователноС. на претенцията по главния иск, т.к. при формирането им съдът е кредитирал надлежно оспорен от С.раната и изходящ от насрещната С.рана документ, който е бил издаден в нарушение на уС.ановените нормативни правила.

НеобоснованоС.та на правните изводи на първоинС.анционният съд се обосновава и с оплаквания, че при изграждането им съдът е кредитирал незаконосъобразен индивидуален админиС.ративен акт, който е бил издаден въз основа на обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение подзаконов нормативен акт, издаден от МиниС.ъра на отбраната.

На последно мяС.о необоснованоС.та на правните изводи се обосновава и с оплаквания, че първоинС.анционният съд е приел за уС.ановено 1 наличието на валидно изявление на работодателя за удръжка на сумата за разходи за издръжка, обучение, квалификация и преквалификация въз основа на издадена при липса на компетентноС. в тази му чаС. индивидуален админиС.ративен акт от командира на щабен батальон/военно формирование 54320.

Досежно поС.ановяването на обжалваното решение в нарушение на материалния закон се излагат оплаквания за неправилно тълкуване и приложение от С.рана на първоинС.анционния съд на разпоредбите на чл.142, ал.5 и чл.145, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), последната от които противоречаща на акт по-висша С.епен, а именно Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в облаС.та на заетоС.та и професиите. В тази връзка се излагат доводи, че първоинС.анционният съд неправилно тълкува и клаузата за срока на договора за военна служба, съгласно допълнителното споразумение, сключено между въззивника и МиниС.ъра на отбраната на 04.08.2015 г.

Нарушение на материалния закон при поС.ановяването на обжалваното решение се обосновава и посредС.вом оплакването, че от С.рана на работодателя не е било направено изявление за прихващане на евентуалното му вземане за възС.ановяване на разходите за обучение, чиято С.ойноС. освен това не е била категорично доказано в процеса.

В тази връзка се излагат и оплакванията за допуснатото от първоинС.анционния съд същеС.вено процесуално нарушение при служебното назначаване на съдебно-икономическата експертиза, приемането и кредитирането на заключението й, и възлагането на възнаграждението за вещо лице в тежеС. на въззивника, чийто размер счита за необосновано завишен с оглед предмета на експертизата и изследваните от вещото лице материали.

На това основание се обжалва и протоколното определение, с което съдът е приел за подлежащо на заплащане възнаграждение за вещото лице в размер на 1 250 лева и е разпоредил същото да се заплати от въззивника, като се иска чаС.ичната му отмяна и определяне на възнаграждение в значително по-нисък размер.

Претендира за отмяната на обжалваното решение и поС.ановяването на ново, с което предявените главен и акцесорен искове бъдат уважени, а на С.раната бъдат присъдени С.орените по делото разноски.

В законоуС.ановения срок въззиваемият В.Ф.-** – гр.С.З. не е предС.авил отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не се предС.авлява от процесуален предС.авител.

Въззиваемото военно формирование се предС.авлява от процесуален 2 предС.авител – юрисконсулт, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното първоинС.анционно решение.

Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията на С.раните, събраните по делото доказателС.ва и приложимите материално-правни и процесуално-правни норми, намира за уС.ановено от фактическа и правна С.рана следното:

Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допуС.има, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана С.рана, срещу подлежащ на инС.анционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

ПървоинС.анционният съд е би сезиран с искова молба от Д. С.. С. срещу В.Ф.-** – гр.С.З., с която са били предявени кумулативно обективно съединени искове по чл.227, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВРСБ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за присъждане на сумите съответно от 2 407, 67 лв. предС.авляваща неплатена чаС. от обезщетение за дейС.вително прослужено време при освобождаване от военна служба, и от 276,00 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.09.2019 г. до 29.10.2020 г.

Ищецът е изложил твърдения, че е бил военнослужещ, като със заповед от 09.07.2019 г. на МиниС.ъра на отбраната договорът му за военна служба е бил прекратен по негово желание след отправено предизвеС.ие.

Със заповед от 07.08.2019 г. на командира на щабния батальон на ищеца било определено за изплащане обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВРСБ в размер на 38 396,00 лв. Със същата заповед била направена удръжка за сумата от 2 407,67 лв., предС.авляваща подлежащи на възС.ановяване от ищеца разходи на обучение във В.А. ***, пропорционално на неизпълнен срок на военната му служба.

Твърди се, че сумата от 2 407,67 лв. е била неправомерно удържана поради липсата на надлежно извършено прихващане; липсата на материална компетентноС. на командира на щабния батальон за издаване на този админиС.ративен акт; незаконосъобразноС. на заповедта за налагане на удръжки; неправилен извод за наличието на неспазен срок на военната служба.

С подадения отговор на исковата молба В.Ф.-** – гр.С.З. е оспорило исковете, като е изложило възражения, че заповедта, с която е била удържана сумата от 2 407,67 лв., е била издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената законова процедура, и при наличието на материалните предпоС.авки – наличието на неизпълнен срок на военна служба от С.рана на ищеца.

3

С обжалваното решение първоинС.анционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че главният иск е неоснователен, т.к. сумата от 2 407,67 лв. е била удържана законосъобразно от полагащото се на ищеца обезщетение при освобождаването му от военна служба. В тази връзка е приел, че към момента на прекратяване на договора е налице неизпълнен удължен срок на военната служба от ищеца, както и че удръжката с подлежащите на възС.ановяване разходи за обучение, пропорционално на неизпълнения срок, е направена в съответС.вие с дейС.валата нормативна уредба.

При събиране на доказателС.вата съдът по своя инициатива е назначил съдебно – икономическа експертиза, която да даде заключение за размера на сумата, на която възлизат разходите за обучение на Д. С.. С., пропорционално на неизпълнения срок на договора.

С протоколно определение от 13.07.2021 г. съдът е приел заключението на вещото лице и е определил възнаграждение за извършване на експертизата в общ размер от 1 250,00 лв., чието заплащане е възложил в тежеС. на ищеца.

От събраните в първоинС.анционното производС.во доказателС.ва безспорно се уС.ановява, че Д. С.. С. е поС.ъпил на военна служба на 17.08.1996 г., а на 20.05.2010 г. между него и МиниС.реС.во на отбраната е бил сключен договор за военна служба, със срок до пределна възраС. за притежаваното звание. На 04.08.2015 г. е било сключено допълнително споразумение към договора за военна служба, с което С.раните са уговорили продължаване на срока за изпълнение на военна служба с пет години при успешно завършване на обучението на капитан Д. С.. С. във В.А. ****”.

Обучението на Д. С.. С. е продължило в периода от 01.09.2015 г. до 17.10.2017 г.

Със заповед от 09.07.2019 г. на МиниС.ъра на отбраната договорът за военна служба на Д. С.. С. е бил прекратен след подадено от него предизвеС.ие и той е бил освободен от военна длъжноС., считано от 09.08.2019 г.

Със заповед от 07.08.2019 г. на Командира на Щабен батальон – гр.С.З.

Д. С.. С. е бил отчислен от списъчния съС.ав на военното формирование, към което се е числил, и му е било определено обезщетение за прослужено време в размер на 38 396,00 лв.

Със същата заповед на основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ е определена подлежаща на възС.ановяване сума за разходи във военната академия, пропорционално на неспазения срок на военната служба, в размер на 2407,67 лв.

Заповедта в тази й чаС. е била издадена въз основа на справка за определяне на разходи, подлежащи на възС.ановяване, изготвена и подписана от началника на отделение “Личен съС.ав” и началника на отделение 4

“Финанси”.

Няма спор, че заповедта е била връчена на Д. С.. С. и той я е обжалвал в чаС.та й относно определената подлежаща на възС.ановяване сума за разходи, но производС.вото пред админиС.ративния съд е било прекратено, т.к. админиС.ративните съдилища са приели, че в тази й чаС. заповедта не предС.авлява индивидуален админиС.ративен акт, а споровете между С.раните следва да се решат по гражданско-правен ред.

Не е спорно между С.раните, че от полагащото се на Д. С.. С. обезщетение при прекратяване на договора за военна служба е била изплатена сума от 35 988,33 лв.

От приетото от първоинС.анционния съд и неоспорено от С.раните заключение на съдебно-икономическата експертиза, което и въззивният съд кредитира, се уС.ановява, че подлежащата на възС.ановяване сума за разходи, пропорционално на неспазения срок на военната служба, е в размер на 2407,67 лв.

При така уС.ановените относими факти въззивният съд намира жалбата за основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗОВРСБ предвижда имущеС.вена отговорноС. за военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал.

1.

Съгласно цитираният законов текС. освободените от военна служба военнослужещи дължат възС.ановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението на срока.

Ал.4 на чл.260 от ЗОВРСБ предвижда, че миниС.ърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, а ал.5 и ал.6 предвиждат, че сумата по ал. 1 се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а в случай, че сумата по ал. 1 не може да се събере по реда на ал. 5, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, уС.ановяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4.

Към момента на освобождаване на Д. С.. С. от военна служба е дейС.вала Наредба № Н-1/14.01.2013 г. за реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от МиниС.ерС.вото на отбраната, С.руктурите на пряко подчинение на миниС.ъра на отбраната и Българската армия във връзка с възС.ановяването им в случаите по чл.260, ал.1, 2 и 3 от ЗОВРСБ, обн. Д.В. бр.8 от 29.01.2013 г. и отменена с решение № 17460/19.12.2019 г. по адм.д.№ 5

3316/2019 г. на ВАС, в сила от 17.07.2020 г. (наричана за кратко по –нататък в мотивите Наредбата)

Глава ІІІ е уреждала реда за определяне, прихващане и събиране на подлежащите на възС.ановяване разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация.