Решение № 52 от 26.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пазарджик, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500746 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от В. И. Б., ЕГН ***********, от гр. В., ул. „Б.“ № 10, против Г. Г. Ц., ЕГН **********, от гр. В., „Б.П.“ № 35,

С Решение № 332/ 16.10.2023г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 1111/2022г. по описа на същия съд, предявения иск е уважен изцяло . Осъден е ответника да заплати в полза на ищеца сторените съдебно – деловодни разноски .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Г. Г. Ц., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника на страната.Във въззивната жалба се излагат съображения за процесуална недопустимост на обжалваното решение, както и неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се обезсили решението на районния съд , като процесуално недопустимо и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд , евентуално да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди от въззивната инстанция .

В открито съдебно заседание страните,чрез пълномощниците си , поддържат становищата си.

1

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за процесуална недопустимост и неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .

По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение.

Възраженията касаят процесуалната допустимост правилността на съдебното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .

По възражението за процесуалната недопустимост на обжалваното решение и неговото обезсилване .

Възражението е основателно .

Първият въпрос, който следва да обсъди съда е забраната по чл. 266 от ГПК за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство.

Въпросът се поставя,тъй като възражението за процесуалната недопустимост на обжалваното решение и неговото обезсилване се поставя за първи път във въззивната жалба на жалбоподателя Г. Г. Ц..

Въззивната инстанция счита ,че възражението не е преклудирано по време, тъй като попада в първата хипотеза на чл. 266 ал. 2 т. 1 от ГПК. Според тази правна норма , до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства , да сочат и представят нови доказателства ,само ако не са могли да ги узнаят ,посочат и представят до подаване на въззивната жалба , респективно до изтичане на срока за отговор.

Във въззивната жалба се твърди ,че страната е узнала за новото обстоятелство в срока след постановяване на съдебното решение от първата инстанция до подаване на въззивната жалба .

Твърди се ,че това е станало в проведеното на 30. 10. 2023г. съдебно заседание по гр.д. № 87/2023г. по описа на РС В.. Това твърдение на жалбоподателя не е опровергано от противната страна.

Установява се по делото ,че обжалваното съдебно решение е постановено на 16. 10. 2023г.

Въззивната жалба е подадена в РС В. на 13. 11. 2023г.

Следователно ,новото обстоятелство е станало известно на страната в периода от постановяване на съдебното решение на РС В. до подаването на въззивната жалба,поради което е преодоляна забраната по чл. 266 от ГПК за посочване на нови факти и обстоятелства във въззивното производство .

Въззивната инстанция счита ,че обжалваното съдебно решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено . Съображенията на съда за този извод са следните:

Районен съд В. е сезиран с иск за собственост върху недвижим имот . Искът е предявен от лицето 2

В. И. Б. против Г. Г. Ц.. Искът на ищеца е уважен от районния съд. В мотивите на съдебното решение районния съд е приел, че ищеца е придобил собствеността върху третия етаж от жилищната сграда на оригинерно основание- придобивна давност в периода 2005г.до края на 2015г.

От представения по делото препис от Решение № 337/12. 12. 2022г. на РС В. , по гр. д. № 51/ 2022г. се установява ,че в периода от 12. 08. 2003г. до 12. 12 2022г. В. И. Б. е бил в граждански брак с лицето Н. Г.а Б.а . Следователно , имота е придобит по време на брака между съпрузите .

На основание чл. 21 ал. 1 от СК имота има качеството на съпружеска имуществена общност / СИО/ .

Според константната практика на ВС на РБ и на ВКС ( виж ППВС № 2/1977г. ; ТР № 3/29. 06. 2017г. по т. д.

№ 3/2016г. на ОСГК на ВКС ;Решение № 23/ 22. 02. 2021г. по гр. д. № 3623/2020г.) Съпрузите по искове за собственост са необходими факултативни другари, тъй като поради естеството на спорното правоотношение решението следва е еднакво за двамата съпрузи. Неучаствалата съпруга е обвързана от неблагоприятното за нея решение като необходим другар, съгласно чл.

216, ал.2 ГПК въпреки че не е участвала, което засяга правата й .

Според задължителните указания ,дадени в т. 6 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване , ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар,чието участие в производството е задължително,въззивния съд следва да обезсили първоинстанционното решение , като процесуално недопустимо и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд , с участието на необходимия другар. Приложимата правна норма в случая е разпоредбата на чл. 270 ал. 3 предложение последно от ГПК.

Според установената практика на ВКС ( виж Определение № 865/ 20.11. 2014г. по ч. гр. д. № 6725/2014г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ; Определение № 192/ 11.05. 2016г. по ч. гр. д. № 16034/2016г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС) в случаите , когато решението на първоинстанционния съд се обезсилва , като процесуално недопустимо и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд , не се присъждат разноски за въэззивното производство . Разноските се присъждат от първоинстанционния съд , с оглед изхода на спора пред този съд, по правилата на чл. 78 от ГПК. Разрешението е аналогично на това по чл.

294 ал. 2 от ГПК.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 270 ал. 3 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 332/ 16.10.2023г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 1111/2022г. по описа на същия съд поради ПРОЦЕСУАЛНА НЕДОПУСТИМОСТ на решението.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, за ново разглеждане от друг състав на същия съд , с участието на необходимия другар.

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4