Решение № 109 от 15.10.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 338/2021
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 15.10.2021
- Състав
- Вилиян Георгиев Петров, Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.171, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 694, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Вилиян Г. Петров
Членове:
Георги Йовчев
Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело № 20213001000338 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от Национална агенция за приходите, гр.
София против решение № 65/ 12.03.2021 г. по т.д. № 1007/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна - ТО в частта, с която е отхвърлен предявеният от агенцията иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ срещу неплатежоспособния длъжник „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ гр.Девня чрез законен представител „Финансово-клирингова къща „Сконто съсекс““ ООД и синдик ИВ. Т. Б., за установяване на включени в допълнителния списък № 5 на неприети вземания предявени от НАП с молба вх. № 1023 от 14.01.2019 г. за плащане на сборни суми от текущи имуществени санкции, наложени с наказателно постановление № С-3-3556-1/16.06.2006 г. на МОСВ, изменено със Заповед № С-3-3556-2/02.08.2007 г. на МОСВ, както следва: 154561 лв. – сбор от главници, начислени ежемесечно с падежи от 10.08.2009 г. до 10.12.2012 г. и 26419.06 лв. сбор от лихви върху всяко месечно задължение до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на 12.12.2012 г.; 264063 лв. – сбор от главници, начислени ежемесечно с падежи от 10.01.2013 г. до 10.11.2018 г.; 175033,24 лв. – сбор от лихви, начислени 1 върху всяко месечно задължение след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност 12.12.2012 г. до 04.12.2018 г.; лихвите за забава върху главниците, считано от предявяване с молба от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане от масата на несъстоятелността.
Въззивникът моли с жалбата и в с.з. чрез процесуалния си представител за отмяна на решението в посочените части и за постановяване на ново, с което съдът признае съществуването на дължимостта на посочените вземания в производството по несъстоятелност срещу длъжника, ведно с присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
С писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител синдикът на „Полимери“ АД в несъстоятелност - гр.Девня - ИВ. Т. Б., оспорва основателността на възивната жалба, моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Длъжникът "Полимери“ АД в несъстоятелност - гр.Девня не изразява становище по жалбата.
Съдът по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оплакването в жалбата, че синдикът няма право да прави възражение за погасяване на вземанията на кредитора по давност е неоснователно. Такова право имат всички участници в производството по чл.694 - ТЗ - длъжник, кредитор, както и синдикът, който има едновременно качеството на контролираща страна по аргумент от чл.694, ал.4 - ТЗ, управлява и се разпорежда с имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността по аргумент от чл.711, т.4 - ТЗ и представлява кредиторите на масата на несъстоятелността по аргумент от чл.694, ал.8 - ТЗ, като действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност. Когато длъжникът бездейства и това застрашава удовлетворяването на кредиторите, синдикът в изпълнение на тези си правомощия, а и по аргумент от чл.134 - ЗЗД, може да упражни неговите 2 имуществени права, включващи правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи възражения, в т.ч. възражения за погасяване на вземанията на отделен кредитор по давност. Правото на длъжника да извършва процесуални действия чрез органите си в производството по чл.694 - ТЗ, не отнемат правото на синдика да прави материално-правни изявления от негово име.
Публичните вземания на кредитора НАП по НП №С-3-3556-1/16.06.2006 г., изменено с НП №С-3-3556-2/02.08.2007 г., до датата на решението на ОС Варна за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника 12.12.2012 г., са погасени по давност към датата на предявяването им 14.01.2019 г. на основание чл.171, ал.1 от ДОПК. Няма прекъсване или спиране на петгодишната давност, доколкото съобщението за доброволно изпълнение до длъжника е от 03.08.2009 г., постановление за налагане на обезпечителни мерки№4358-000009 е от 13.08.2009 г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки №0226/2010/000118 е от 21.05.2012 г. Всяко от тези изпълнителни действия прекъсва давността, като от прекъсването започва да тече нова петгодишна давност. Този срок, считано от последното действие, е изтекъл но 21.05.2017 г. Следващите действия по присъединяване на публичния взискател са вече от 29.11.2018 г., 20.02.2019 г. и 12.11.2019 г., т.е. след като давността за вземанията е била вече изтекла. За периода след обявяване несъстоятелността на длъжника с решение на ОС Варна от 16.12.2013 г., вписано в търговския регистър на 17.12.2013 г., месечна санкция за замърсяване на околната среда не се дължи от длъжника, тъй като дейността му е прекратена, съответно не съществува такова вземане на НАП спрямо него.
Решението в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 - ГПК. При този изход на спора в полза на масата на несъстоятелността се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 13958 лева, което не е прекомерно, тъй като е в минимален размер по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото и на положения труд от адвоката.
3
Воден от изложеното и на основание чл.613а, ал.3 - ТЗ съставът на АС Варна-ТО
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/ 12.03.2021 г. по т.д. № 1007/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна - ТО в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр.София, ул."Княз Дондуков" №52, да заплати в полза на масата на несъстоятелността на "Полимери" АД в несъстоятелност - гр.Девня, ЕИК 813143369, сумата 13958 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 - ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4