Решение № 322 от 11.09.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Козлодуй, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440100466 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена от Т. А. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ............, чрез пълномощника си адв. М. С. от Адвокатска колегия – Враца, със съдебен адрес: гр. Козлодуй, ул. „Васил Коларов“ № 1, ет. 2, искова молба против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780 (правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД/ЕООД, ЕИК 202527341 / ЕИК 131576434), със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, район „Оборище“, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Янислав Бориславов Янакиев.

С исковата молба са предявени в условията на кумулативно обективно съединяване:

1) иск за признаване за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, че сключеният между ищеца и „Вива Кредит“ ООД (понастоящем „Вива Кредит“ АД) Договор за паричен заем Standard 14 № 5935770 от 13.06.2023 г., вземанията по който са прехвърлени на ответника по силата на Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 02.08.2024 г., е недействителен (нищожен) в неговата цялост; и

2) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 23 от ЗПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи заплащане на суми за възнаградителна лихва, мораторна лихва, такса за експресно разглеждане на документи, неустойки и разходи за извънсъдебно събиране над чистата стойност на предоставената главница по същия договор. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски за държавна такса в размер на 22.50 евро и определяне на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител адв. М. С. по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

В исковата молба се твърди, че на 13.06.2023 г. между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и ищеца Т. А. Т. като заемател-потребител е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5935770, по силата на който е 1 предоставен заем в размер на 700.00 лева (равностойни на 357.90 евро), с падеж разсрочен на 28 седмици при 14 броя двуседмични погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 40.32% и обявен годишен процент на разходите (ГПР) от 49.37%. Излага се, че съгласно чл. 1, ал. 3 и ал.

4 от договора на заемателя е начислена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 276.50 лева (141.37 евро), разсрочена в размера на всяка погасителна вноска. Твърди се още, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят е задължен в 3-дневен срок от усвояване на сумата да осигури обезпечение – двама поръчители, отговарящи кумулативно на множество рестриктивни изисквания (трудов договор, осигурителен доход над 1000 лв., липса на кредитна история и др.), или банкова гаранция за цялото задължение, като съгласно чл. 4, ал. 2 при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 184.38 лева (94.27 евро), разпределена във всяка погасителна вноска (увеличаваща вноската на 88.93 лева, а общото задължение – на 1 245.02 лева). Ищецът поддържа, че клаузите за такса за експресно разглеждане и за неустойка са неравноправни по чл. 143 от ЗЗП и нищожни по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, представляват скрито оскъпяване на кредита и заобикаляне на законовия таван на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа се, че невключването на тези задължителни плащания в обявения ГПР нарушава императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на целия договор по силата на чл. 22 от ЗПК, при което на основание чл. 23 от ЗПК заемателят дължи връщане само на чистата главница.

Излага се, че вземането е прехвърлено на ответното дружество с Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 02.08.2024 г., като с покана за доброволно изпълнение от 06.08.2024 г. цесионерът претендира сумата от 1 255.02 лева (главница от 636.86 лв., лихва от 63.12 лв., неустойка от 158.04 лв. и разходи от 397.00 лв.). Ищецът заявява, че е извършвал плащания по кредита, които покриват главницата и не дължи останалите начислени недействителни суми.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, чрез процесуалния си представител юрк. Габриела Банкова, е депозирал писмен отговор, с който заявява, че искът е процесуално допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията за недействителност на договора и неравноправност на клаузите.

Поддържа, че услугата по експресно разглеждане на документи е незадължителна допълнителна услуга по чл. 10а от ЗПК, избрана доброволно от потребителя, и правилно е изключена от ГПР съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. Относно неустойката поддържа, че същата има обезпечителна и санкционна функция за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, не представлява разход по кредита и не нарушава чл. 33 от ЗПК.

Твърди, че обявеният в договора ГПР от 49.37% е законосъобразно изчислен и не надхвърля установения таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Потвърждава, че е придобил вземанията по договора за заем по силата на цесия от 02.08.2024 г., за което ищецът е надлежно уведомен. Излага, че преди цесията ищецът е платил сумата от 92.03 евро (180.00 лева), а след цесията е платил на ответника 51.13 евро (100.00 лева), поради което оспорва твърдението главницата да е погасена изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 178.95 евро по чл. 78, ал. 8 от ГПК. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК спрямо претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и моли съдът да съобрази практиката на СЕС по дело C-438/22.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2023 г. в гр. София между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287 2

(понастоящем „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548), като заемодател, и Т. А. Т., като заемател, е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5935770 под формата на електронен документ. По силата на договора кредиторът е предоставил на заемателя сумата от 700.00 лева (равностойни на 357.90 евро) за срок от 28 седмици, погасима на 14 двуседмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 40.32% (дневен лихвен процент 0.11%) и обявен в чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.37%.

В чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от договора е предвидено, че за допълнителна услуга по „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ заемателят дължи такса в размер на 276.50 лева (141.37 евро), която се заплаща разсрочено, разделена на равни части във всяка от погасителните вноски. С включването на тази такса размерът на погасителната вноска по чл.

2, ал. 1, т. 1 е определен на 75.76 лева (38.74 евро), а общият размер на всички плащания – на 1 060.64 лева (542.30 евро).

В чл. 4, ал. 1 от договора е въведено задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на заема да предостави обезпечение: 1) двама поръчители – физически лица, които да представят бележка от работодател, да са на възраст над 21 години, да работят по безсрочен трудов договор с минимален стаж от 6 месеца, да имат осигурителен доход над 1000.00 лева (511.29 евро), да нямат просрочия в ЦКР над 30 дни през последните 5 години и да нямат други заемни правоотношения; или 2) банкова гаранция за цялото задължение, валидна 30 дни след крайния падеж. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора при неизпълнение на задължението за обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 184.38 лева (94.27 евро), разсрочена на равни части към всяка погасителна вноска, при което погасителната вноска става 88.93 лева (45.47 евро), а общото задължение по договора нараства на 1 245.02 лева (636.57 евро).

По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 02.08.2024 г. вземането по процесния договор за паричен заем е прехвърлено от „Вива Кредит“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. С покана за доброволно изпълнение изх. № 5935770 от 06.08.2024 г. цесионерът е уведомил длъжника за цесията и е поискал заплащане в 5-дневен срок на обща сума в размер на 1 255.02 лева (641.68 евро), формирана от: главница – 636.86 лева, лихва – 63.12 лева, неустойка – 158.04 лева и разходи – 397.00 лева.

От представените писмени справки от страните и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Г. Димитрова Котева-Станоева, се установява, че:

1. Ищецът Т. А. Т. е извършил две плащания по заема в общ размер на 143.15 евро (равностойни на 280.00 лева), както следва: на 25.08.2023 г. – сумата от 92.02 евро (180.00 лева) по сметка на първоначалния кредитор „Вива Кредит“ АД (отнесена от кредитора за главница – 32.28 евро, лихва – 10.74 евро, неустойка – 13.46 евро, такса експресно разглеждане – 20.20 евро и такси за събиране – 15.34 евро); и на 31.05.2025 г. – сумата от 51.13 евро (100.00 лева) по сметка на ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД (отнесена за лихва за забава);

2. При включване в общите разходи по кредита на таксата за експресно разглеждане на документи в размер на 276.50 лева (141.37 евро) и неустойката за непредоставено обезпечение в размер на 184.38 лева (94.27 евро), действителният годишен процент на разходите (ГПР) по процесния договор, изчислен по формулата съгласно Приложение № 1 към ЗПК, възлиза на 892.15%;

3. Към датата на сключване на договора (13.06.2023 г.) основният лихвен процент (ОЛП) на БНБ е 1.42%, законната лихва за забава е 11.42%, а 3 максимално допустимият законов размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратният размер на законната лихва) възлиза на 57.10%. Изчисленият действителен ГПР от 892.15% надхвърля над 15 пъти установения в закона максимален праг;

4. При отнасяне на всички извършени от ищеца плащания в общ размер на 143.15 евро (280.00 лева) единствено за погасяване на чистата главница от 357.90 евро (700.00 лева), остатъкът от непогасената чиста главница по заема възлиза на 214.75 евро (равностойни на 420.00 лева).

Определеното възнаграждение на вещото лице за изготвяне на експертизата в размер на 250.00 евро е изплатено от бюджета на Районен съд – Козлодуй.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта и правния интерес от предявените искове:

Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а праводателят на ответника – на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор попада в приложното поле на ЗПК. С изпращането на поканата за доброволно изпълнение от 06.08.2024 г. ответникът-цесионер е заявил претенции за съществуване на изискуеми вземания за лихви, неустойки, такси и разноски над чистата главница, с което е породил за ищеца непосредствен правен интерес по чл. 124, ал. 1 от ГПК да потърси искова защита за установяване недействителността на договора и отричане дължимостта на тези суми. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД цесионерът придобива вземането с наличните му недостатъци, като длъжникът може да му противопостави всички възражения, които е имал срещу първоначалния кредитор към момента на прехвърлянето. Исковете са процесуално допустими.

По недействителността на договора за потребителски кредит по чл.

22 от ЗПК:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит задължително трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му при посочване на взетите предвид допускания. По силата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общият разход включва всички разходи, включително такси, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, които потребителят трябва да заплати и които са известни на кредитора.