Споразумение № 239 от 09.10.2023, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 239 гр. Ямбол, 09.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Д. Митрушева А.а

Съдебни

С.Ш. Х. заседатели: .АЖ. В. при участието на секретаря М. и прокурора В. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Д. Митрушева А.а Наказателно дело от общ характер № 20232330200748 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЯРП, редовно уведомена, изпраща представител прокурор В. Б..

Подс. Д., редовен призован, се явява лично и с адв. Н., служебен защитник.

Свидетелите, редовно призовани - налице.

Вещото лице М. Д., редовно призован, не се явява.

ДСП при РУ-Я., редовно уведомена, изпраща представител инспектор Веселина Г.а И.а.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Подс. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото и ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Сне самоличността на явилите се свидетели:

М. К. З. - 43 г., неосъждана;

И. Г. А. - 49 г., неосъждан;

Г. С. С. - 19 г., осъждан;

Г. С. В. -19 г., неосъждан;

Д. Д. З. - 9 г., неосъждан;

Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК. Обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата.

На основание чл.276 от НПК, СЕ ДОКЛАДВА делото от съда, като се посочиха основанията за образуване на съдебното производство, а именно: внесен обвинителен акт от РП-Ямбол срещу подсъдимия Ж. И. Д., за престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК.

Даде се възможност на прокурора за изрази становище по чл.276 ал.2 от НПК.

Прокурорът: Поддържам така внесения обвинителен акт. Няма какво повече да добавя.

Подс. Д.: Разбирам в какво съм обвинен. Признавам се за виновен.

Съжалявам за случилото се. Искам да възстановя дължимата сума на пострадалата страна. Желая да дам обяснения. Не си спомням точния ден, но преди година горе-долу, преди обяд с Г. С. и Г. В. бяхме в кв. „К...“ на беседката, която е на детската площадка зад магазин „.“... На площадката нямаше никого. Седнахме на беседката и видяхме там чантичка с телефон.

Взехме телефона, огледахме се и нямаше никого наоколо и взех телефона.

След това решихме да го продадем. Отидохме в турската махала и срещнахме случайно един човек. Не го познавахме. Предложихме му телефона. Казахме му, че сме го намерили. Не си спомням за каква сума се съгласи да го купи.

След това заедно взехме тези пари. Мисля, че за около 100 лв. го продадохме.

Бяхме аз, Г. и Г.. Похарчихме парите за различни неща.

2

В чантичката имаше само телефон, друго нямаше. Мисля, че телефонът нямаше код за отключване. Имаше СИМ карта в този телефон. Извадихме я, не си спомням кой я извади. Мисля, че телефонът имаше силиконово гръбче.

Мисля, че го продадохме с телефона заедно. Самата беседка е в детската площадка. Абсолютно никой нямаше на детската площадка. Мисля, че хвърлихме чантичката, но не си спомням точно. Мисля, че в контейнер на улицата я хвърлихме, но нямам точен спомен. Беше обикновена чантичка за през рамо. Аз извадих телефона от чантата. В мен беше телефонът през цялото време.

Всички говорихме с човека да му продадем телефона. Не си спомням някой конкретно да е разговарял с него.

В този момент се явява вещото лице М. Г. Д..

Сне се самоличността на вещото лице;

М. Г. Д. - 75г., неосъждан, без родство;

Вещото лице се предупреди за наказателната отговорност по чл. 291 от НК и обеща да даде обективно и безпристрастно заключение по знание и съвест.

Подс. Д.: Предавам на пострадалата М. З. сумата от 12 лв., с което възстановявам остатъка от причинените вреди.

Свид. М. З.: Получих от подсъдимия сумата от 12 лв.

Не познавам подсъдимия. Нямам родствена връзка с него. Знам, че в деня в който е откраднат телефонът, синът ми е бил на детска площадка. Не знам точно на коя улица в кв. „...“. По главния път, където е магазин „...р“ в една от пресечките е площадка. Синът ми е бил с кучето си и други деца.

Подсъдимият с две други момчета са били там на пейките и даже са го заговорили. Казали са му, че има много хубаво куче. Синът ми си е оставил чантата на пейката и когато се върнал да си я вземе телефонът го нямало вътре. Чантата била там. Друго не е имало в чантата. Съответно тези три 3 момчета са си тръгнали. Той се притеснил и тръгнал да ги търси. Аз обикалях с колата да търся него, тъй като нямахме връзка. В един момент го срещнах, плачеше и ми обясни, че той тръгнал след тях. Мина една комшийка и каза, че ги познава по имена и така. Телефонът беше „Хуауей“ бях му купила нов за началото на учебната година. Телефонът беше на 20-30 дни. Върнаха телефона от полицията. Той има родителски контрол аз го виждах къде е, на коя улица е и казах на полицаите че е в с. Коневец. Синът ми обикалял с приятелите си да търсят момчетата. Те са съученици, казват се Павлин, Михаил и Мартин. Сина ми върна чантичката у нас.

Мисля, че са били 3 момчета, които са били там на площадката, където е бил и синът ми.

Свид. И. А.: Не познавам подсъдимия. Нямаме роднински връзка с него.

Бях закупил един телефон от циганската махала. Предложиха ми телефон и аз го взех за 120 лв. Питах дали е краден и момчето каза, че не е краден.

Използвах го, докато ме извикаха полицаите и казаха, че е откраднат. Нямаше зарядно телефонът. Марка „Хуауей“ беше телефонът. В с. Коневец живея и там си го ползвах. Три момчета млади ми го предложиха, не мога да ги разпозная, мина една година. И тримата бяха там, но с едно високо момче говорих. Аз понеже ходя на заложни къщи да залагам и по случайност те бяха там пред заложната къща. Вън пред заложната къща се срещнах с тях.

Разбрах, че са предлагали телефона на заложната къща, но не са го взели. На това момче, с което говорих, дадох парите.

Свид. Г. С.: Подсъдимият ми е брат. Желая да се възползвам от правото си да не давам показания.

Свид. Г. В.: Познавам подсъдимия. Приятел ми е. Нямаме роднински връзки. Към 12 ч. бяхме в беседка зад магазин „Вилтон“. Седнахме на беседката 5-6 минути и видяхме, че има чанта на пързалката. Видяхме какво има вътре. Имаше телефон само. Мисля, че „Хуауей“. Седяхме 5-6 минути, след това ходихме до „...“ и оглеждахме се да видим на кого е телефонът.

Чантата някъде я оставихме на някаква пейка, до „...“-а мисля, че, не се сещам.

4

Телефонът имаше СИМ карта и калъф. Изкарахме я и я хвърлихме. Не помня кой извади картата от телефона. Не бях там, когато е продаден телефонът. Не се сещам кой предложи да продадем телефона. Мисля, че не сме видели деца, като отивахме към беседката. После дойдоха някакви деца и им показахме телефона и казаха, че не знаят на кого е. Аз лично не знам какво е станало с този телефон. Телефонът беше в Ж. и след 2 часа се разделихме. На мен не е казвал, че е искал да го продава. Сложи го в джоба си. Не съм бил много съгласен с това, което се случи.

Прокурорът: Правя искане за прочитане на показанията на свидетеля, тъй като има съществени противоречия в показанията дадени днес и тези дадени на ДП, относно обстоятелствата дали е имало деца на площадката, както и относно продажбата на телефона и обстоятелствата свързани с това.

Адв. Н.: Даваме съгласие.

Подс. Д.: Давам съгласие.