Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 11.11.2021, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
400/2021
Подписан
11.11.2021
В сила
18.12.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 1, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 158, ал. 2 · Закон за горите
  • чл. 213, ал. 1, т. 2 · Закон за горите
  • чл. 273, ал. 1 · Закон за горите
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш E Н И Е

№ 231

Гр. Перник, 11.11.2021 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия:

Ивайло Иванов при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 400/2021 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на А.Р.А. с ЕГН **********,***, чрез адвокат А.К.Д. *** с адрес *** срещу Регионална дирекция по горите П., със седалище и адрес на управление гр. П., бул. ****. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 000 лева, причинени от незаконосъобразно издадено наказателно постановление /НП/ № 102 от 04.06.2019 година на директора на РДГ П..

Твърди, че наказателното постановление е отменено с Решение № 300 от 25.02.2020 година, постановено по а.н.дело № 3 741/2019 година по описа на Районен съд П.. Така постановеното решение е оспорено пред Административен съд П., който с Решение № 1 282 от 20.07.2020 година, постановено по к.а.н.дело № 1 219/2020 година е оставил в сила решението на районния съд. Настоящият ищец твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.06.2019 година.

Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 000 лева, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 3 741/2019 година по описа на Районен съд П., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 27.08.2021 година – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по настоящото административно дело в размер на 500 лева.

В проведеното съдебно заседание на

21.10.2021 година ищеца редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на ищеца, адвокат А.Д. *** е постъпила молба, с която моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на

21.10.2021 година ответникът – Регионална дирекция по горите П. редовно призован не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ответника по иска, с която моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, алтернативно да присъди обезщетение в минимален размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото съдебно производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на

21.10.2021 година представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения иск по основание и размер.

Административен съд –

Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в а.н.дело № 3741/2019 година по описа на Районен съд П., се установява, че с НП № 102 от 04.06.2019 година, директора на РДГ П. е наложил на А.Р.А. с ЕГН **********,*** /настоящ ищец/ на основание чл. 266, ал.

1 от Закона за горите „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено административно нарушение на чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, както и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети вещите предмет на нарушението – 7.75 пр. куб.м. средна технологична дървесина от бял бор.

Наложеното административно наказание е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с решение № 300 от 25.02.2020 година, постановено по а.н.дело № 3 741/2019 година по описа на Районен съд П.. В производството пред районния съд настоящия ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат А.Д. ***, съгласно пълномощно от 12.06.2019 година и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили, съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 1 000 лева.

Настоящият ответник е депозирал касационна жалба срещу съдебния акт на районния съд, по която е образувано к.а.н.дело № 1219/2020 година по описи на Административен съд П., който с Решение № 1 282 от 20.07.2020 година е оставил в сила решението на районния съд. Решението е влязло в сила на 20.07.2020 година.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Регионална дирекция по горите П. е юридическо лице, съгласно чл. 158, ал.

2 от Закона за горите. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират претърпени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденото НП, чийто адресат е ищецът е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, настоящия съдебен състав приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно – правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

На второ място в разглеждания случай е налице сключен договор за правна защита и съдействие от 12.06.2019 година, по който настоящия ищец е възложил на адвокат А.Д. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Районен съд П. по обжалване наказателно постановление № 102 от 04.06.2019 година на директора на РДГ П., който договор е приложен по а.н.дело № 3741/2019 година по описа на Районен съд П.. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 000 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвокатът се е явил в проведените открити съдебни заседания на 02.08.2019 година и на 30.09.2019 година, като е осъществил правна помощ в защита на правата на доверителя си /настоящ ищец/. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от директора на РДГ П. пред първоинстанционния съд ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 1 000 лева.

С оглед на изложеното са налице безспорни доказателства, че платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева е в резултат на издаденото НП, което е обжалвано пред районния съд, съответно решението на последния е оставено в сила от Административен съд П. като касационна инстанция.

Безспорно настоящия ищец е ангажирал адвокат за защита на своите права и законни интереси по повод на издаденото и отменено като незаконосъобразно НП.

В тази връзка настоящия съдебен състав не споделят възраженията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява суми, заплатени по сключени договори за оказване на правна защита и съдействие, които по своя характер са облигационни отношения между страна и адвокат по образувани съдебни производства, а не във връзка с отмененото НП.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно – следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник – адвокат е издаденото наказателно постановление.

Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените мотиви в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на I и II колегия на Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 година, настоящия съдебен състав намира предявеният иск за претърпени имуществени вреди за доказан по основание.