Определение № 181 от 22.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. Бургас, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100500069 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от С. Ц. П., ЕГН ********** , от гр. *** против определение №6733 от 02.12.2025 г. на РС – Бургас. Страната сочи , че действително не е направила възражение в открито съдебно заседание за прекомерност на разноските , но след като се е запознала с решението веднага е направила искане за неговото изменение на основание чл.248 от ГПК. Според страната това възражение не е ограничено със срок. При положение , че искането е направено несвоевременно то молбата следва да бъде оставена без разглеждане , а не без уважение , без да се разглеждат исканията за прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на случая. Поради това счита , че искането за изменение е своевременно направено и следва да бъде разгледано по същество. Безспорно е , че иска по чл.109 от ЗС е неоценяем. Съобразно Наредба №1/2004 г. за МРАВ размерът на възнаграждението следва да е най-висок в размер на 1000 лв., като всеки над този се явява прекомерен. Завишаването на приетото възнаграждение над 1000 лв. следва да бъде обосновано от районния съд. Съдът не е разгледал въпроса за прекомерност на разноските с оглед фактическата и правна сложност на делото : следва да бъдат отчетени предмета на делото , въведените възражения , наличието на спорове , трайната и задължителна практика по правните въпроси. Цитира се ТР №6/2012 на ОСГТК : - основанието по чл.78 ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора , т.е. – да съобрази доказателствените факти и доказателствата , които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси , което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика , разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. Едва след тази преценка ако се 1 изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права , съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Производството по делото се е развило само в едно открито съдебно заседание , без участието на страната – жалбоподател , без допълнителни усложнения като привличане на трети лица и т.н. съобразно практиката по чл.109 от ЗС. Страната посочва становището си , че възнаграждение между 400 и 600 лв. е справедливо и обосновано , в случай на липса на основания за това – най-високото от 1000 лв. е максимално допустимото по Наредба №1.

В законоустановения срок по частната жалба е постъпил отговор от страна на П. К. Д..

Според страната обжалваното определение е правилно и законосъобразно , моли се същото да бъде оставено в сила. Поддържа се становището , че искането на ищцата е направено несвоевременно, тъй като по чл.78 ал.5 от ГПК това искане следва да бъде направено до приключване на производството и обявяването му за решаване , а не след постановяване на решението. При положение , че въпроса бъде разгледан по същество – да се приеме , че хонорара не е прекомерен по смисъла на чл.78 ал.6 от ГПК. В случая се касае за негаторен иск . Представена е данъчна оценка на имота с постройките – в размер на 60 000 лв.Предвид тази оценка страната сочи , че адвокатското възнаграждение е определено в съответствие с чл.36 ал.2 от ЗА и във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба №1 за МРАВ като съответства на фактическата и правна сложност по делото. В случая хонорара е определен на базата на предмета на делото , очертан с депозираната от ищцата ИМ. Неявяването на ангажираните от ищцата адвокати е непредвидимо събитие и липсата на страна по спора не може да служи като основание за редуциране на възнаграждението. От една страна ищцата твърди , че делото не е с фактическа и правна сложност , но от друга страна същата ангажира двама адвокати по делото. Също така – в подадената след постановяване на решението от нейна страна молба също излага две противоречиви становища – че желае да заплати разноските доброволно и че оспорва решението в частта му за разноските. Моли се частната жалба против определението да бъде оставена без уважение.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№2632/25 г. на РС – Бургас е било образувано по исковата молба на С. Ц. П. против П. К. Д. с правно основание чл.109 от ЗС. С ИМ ищцата П. е претендирала осъждането на ответника Д. да преустанови поведението си като спре да ограничава достъпа й до сградата с идентификатор *** , премахне вещите , разположени в нейната част, осигури безпрепятственото й преминаване и ползване , предостави ключове за всички врати и катинари , които е поставил като осигури необезпокояван достъп на С. П. при ползването на ¼ от постройката с идентификатор *** , представляваща допълнителна постройка , изградена върху бетонна плоча с площ от 22 кв.м и с разпределение от изток на запад- градина – стая за общо ползване с обща кухня , самостоятелно помещение с мивка , самостоятелно обособено помещение с баня , самостоятелно обособено помещение с тоалетна , складова част , находяща се върху поземлен имот с идентификатор ***. По делото на 12.09.2025 г. е било проведено едно съдебно заседание , за което страните са били редовно призовани. Присъствал е само 2 процесуалния представител на ответника Д., който е ангажирал доказателства в т.ч. – гласни – показания на свидетел. На 02.10.2025 г. е било постановено решение №2132. Предявения иск на С. П. е бил отхвърлен като на основание чл.78 от ГПК в зависимост от изхода на спора по делото ищцата е била осъдена да заплати сторените от ответника Д. разноски – 1500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. На 18.11.2025 г. ищцата П. е получила решението лично. На 21.11.2025 год. по делото е била депозирана молба от ищцата П. , с която е заявила , че няма да обжалва решението и желае доброволно да заплати разноските , за които е осъдена като моли да бъде посочена банкова сметка от ответника или на процесуалния представител. Същевременно решението е оспорено в частта му за разноските като прави искане на основание чл.248 от ГПК за намаляне на същото и определяне съобразно фактическата и правна сложност на делото. От страна на ответника Д. е постъпило становище , с което искането по чл.248 от ГПК направено от ищцата се оспорва като недопустимо – извън срока. При условията на евентуалност се излагат съображения за неоснователност на искането за намаляне на възнаграждението поради фактическата и правна сложност на делото.

По искането по чл.248 от ГПК съдът се е произнесъл с определение №6733 от 02.12.2025 г. Съдът е приел молбата за допустима като подадена в предвидения от закона срок.Молбата е оставена без уважение като неоснователна , тъй като към момента на приключване събирането на доказателства по делото и даване ход на устните състезания от страна на ищцата не е било депозирано възражение за прекомерност. При това положение направеното искане по чл.248 от ГПК е преценено като несвоевременно заявено поради което молбата е преценена като неоснователна , поради и което същата е оставена без уважение.

Жалбата е допустима – същата е депозирана от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд , имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт. Обжалването е в законоустановения срок , внесена е и дължимата държавна такса по жалбата.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Производството е по чл.248 от ГПК. Страната – ищцата С. П. е направила искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските – заплатеното адвокатско възнаграждение като счита същото за прекомерно , претендира същото да бъде намалено с оглед фактическата и правна сложност на делото. Искането е направено след уведомяването й за решението на 18.11.2025 г. – т.е. – след постановяване на решението.

Тези факти и обстоятелства по делото са безспорни. Съгласно трайно установената и безспорна съдебна практика искането по чл.78 ал.5 от ГПК срещу направеното искане за разноски следва да бъде сторено до приключване на устните състезания пред съответната инстанция – Вж. Определение №36 от 26.01.2015 г на ВКС постановено по частно гр.д.

№5936/2014 г. на Първо г.о. на ВКС. В случая това не е сторено. Това обстоятелство е констатирано от първоинстанционния съд и молбата е оставена без уважение като неоснователна. В случая изследване на обстоятелствата по фактическата и правна сложност 3 на делото и адекватността на заплатеното адвокатско възнаграждение по отношение на положения труд от процесуалния представител не се налага. Правилно първоинстанционният съд не се е занимавал с изследване на този въпрос след констатацията , че молителката не е направила възражение за прекомерност към момента на даване ход на устните състезания. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното искане , тъй като същото е сторено след постановяване на съдебното решение. Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и жалбата против него следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Ц. П., ЕГН ********** , от гр. *** против определение №6733 от 02.12.2025 г. на РС – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4