Решение № 187 от 17.07.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Габрово, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Димова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №

20254200100018 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на К. Г. Т. срещу ***** – Велико Търново, ***** – Велико Търново и ***** – Велико Търново, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 26 000,00 лева, представляваща обезщетение за нематериални вреди, които са последица от разглеждане на делото в разумен срок.

Исковата молба е подадена пред ***** – Велико Търново и е заведена с вх. № 15403 от 18.12.2024 г. С определение № 1760 от 20.12.2024 г. постановено по гр.д. № 1157/2024 г. по описа на ***** – Велико Търново, производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на ***** – Габрово, на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.

След постъпване на делото пред Габровски окръжен съд е образувано настоящото гр.д. № 18/2025 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че е подадена молба пред ***** районен съд, с която е предявена претенция за нематериална обезвреда за „закъсняла справедливост“ за дейността на ***** във връзка с нейната функция да осъществява общ надзор за спазване на законността, който не е скрепен със съответни срокове, а се дължи перманентно, за което на 29.12.2023 г. е образувано производството гр.д. № 3947/2023 г. на ***** – Велико Търново.

Твърди, че съдията докладчик по делото се е опитал да направи делото недостъпно за разглеждане, а именно да не изпълни основна функция да правораздава и с отказа си да събере доказателства се преценява като „отказ от правосъдие“. Производството по делото е продължило пред ***** – Велико Търново, след изменение на цената на иска, а след подадена въззивна жалба е образувано в.гр.д. № 612/2024 г. на ***** – велико Търново.

Твърди, че ответниците като компетентни органи чрез пролонгиращи похвати са допринесли за несвоевременно развитие на производството, в следствие на което е засегната и неимуществената сфера на ищеца, като е накърнено чувството му за справедливост, изпитвал е безсилие, гняв от това противоправно поведение, обида от незачитане на правото му да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Твърди, че не била спазена 1 гаранцията на чл. 6 , § 1 ЕКПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок, в резултат на което ищецът претърпял и продължавал да търпи душевни болки и страдания. Цитира практика на ЕСПЧОС и ВКС относно понятието вреда, разумен срок и т.н.

Моли да се осъди ответника, на основание чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, да му заплати сумата от 26 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, които са последица от правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска.

Разменени са книжата по реда на чл. 131 от ГПК с ответниците по делото.

Получени са отговори ***** – Велико Търново, ***** – Велико Търново и ***** – Велико Търново, в които оспорват предявения иск.

В отговора си ***** – Велико Търново оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорва всички обстоятелства на които ищецът основава исковете си и твърденията, че по в.гр.д. № 612/2024 г. ответникът е допринесъл за несвоевременно развитие на производството вследствие на което е засегната неимуществената сфера на ищеца, като е накърнено чувството му за справедливост, изпитал е безсилие, гняв и обида от незачитането на правото му да получи бързо и адекватно решаване на делото. Оспорват твърденията, че засягането на неимуществената сфера на ищеца значително, както и че в резултат от продължителното изпитване на негативни емоции имал нарушение в съня, изпитвал е тревожност, изпаднал е в депресивно състояние, станал раздразнителен, имал подтиснато настроение, хронично главоболие, разстройство в адаптацията, което и до настоящия момент не отзвучало напълно. Излага релевантните за хода на делото факти, а именно:

По депозирана искова молба от К. Г. Т. против ***** с посочено правно основание чл.

26 от ЗОДОВ и цена на иска 900 лв., е образувано гр. д. № 3947/2023 г. по описа на *** Велико Търново. С Определение № 1333/21.06.2024 г. по гр.д. № 3947/2023 на *** - Велико Търново на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение в размер на иска, като същият се счита предявен за сумата от 33 000 лв. Производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на ***** – Велико Търново. Пред ***** - Велико Търново е образувано производството по гр. д. № 614/2024 г. по описа на съда. С Решение № 549/25.10.2024 г. по гр. д. № 614/2024 г. по описа на ***** - Велико Търново е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. иск против Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение от 33 000 лв. за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане на прокурорска преписка № 05287/2023 г. на **** - Велико Търново в разумен срок, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Против горното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 12701/25.10.2024 г. от К. Г. Т., по която е образувано производството по в. гр. д. № 612/2024 г. по описа на ***** - Велико Търново. С Определение № 774/28.11.2024 г. делото е насочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2025 г. Съдът се е произнесъл и по доказателствено искане на жалбоподателя, като на същия е определен срок за конкретизация на обстоятелствата, във връзка с които желае да бъдат допуснати до разпит сочените в исковата молба двама свидетели. С Определение № 812/17.12.2024 г. е оставено без уважение като неоснователно искането на К. Г. Т. за допускане до разпит на двама свидетели. С Определение № 825/20.12.2024 г. по делото е оставено без уважение искането на К. Г. Т. за отвод на съдебния състав, определен да разгледа подадената от него въззивна жалба по в. гр. д. № 612/2024 г. на ВТАС. В рамките на проведеното на 28.01.2025 г. открито съдебно заседание делото е изяснено от фактическа и правна страна и обявено за решаване. С Решение № 36/06.02.2025 г. по в. гр. д. № 612/2024 г. по описа на ВТАС е потвърдено Решение № 549/25.10.2024 г. по гр. д. № 614/2024 г. по описа на ВТОС. Към датата на подаване на отговора на исковата молба, решението не е влязло в сила, тъй като по отношение на страните не е изтекъл едномесечният срок за обжалването му.

Сочи, че по в. гр.д. № 612/2024 г. ***** - Велико Търново се е произнесъл 2 своевременно и в рамките на законоустановените срокове именно, с оглед спазване гаранцията за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. При произнасянето на съда не са накърнени нито общите правила на ГПК, нито особените разпоредби на ЗОДОВ. По насрочване на делото съдът се е произнесъл незабавно като го е насрочил за първата възможна дата в графика на съдебния състав. Съдът се е произнесъл по всички доказателствени искания на ищеца, както и по изричното му искане за отвод на съдебния състав, което представлява допълнителна гаранция за провеждането на справедлив съдебен процес. Разглеждането на делото от въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание, в което ищецът К. Г. Т. не се е явил и не е бил представляван.

Решението по съществото на спора е постановено в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл. 235, ал. 5 от ГПК. В този смисъл на нито един етап от производството не е допуснато неоправдано забавяне от страна на съдебния състав на ВТАС. Не са допуснати никакви процесуални нарушения, които да доведат до накърняване процесуалните права на ищеца и още повече до нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в срок, съобразно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Считат, че при разглеждане на в.гр.д. № 612/2024 г. по описа на ***** - Велико Търново е било нарушено правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съобразно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. В този смисъл не е налице първата предпоставка на иска по чл. 26 от ЗОДОВ, поради което предявената от К. Г. Т. претенция против ***** Велико Търново е неоснователна. Отделно от горното, твърдим, че за ищеца не са настъпили (и няма как да са настъпили) никакви неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес, които да се намират в пряка причинна връзка с действията на ВТАС по делото. Предвид всичко изложено по-горе, молим да отхвърлите предявения иск против ***** - Велико Търново като неоснователен и недоказан.

Оспорват претендираното обезщетение и по размер. Считат размера на претендираното обезщетение за прекомерно висок спрямо твърдените вреди, претърпени от ищеца и съдебната практика на националните съдилища и ЕСПЧ по сходни казуси.

Считат, че претендираното обезщетение от 26 000 лв. е прекомерно високо. В исковата молба липсват конкретни твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са резултат от действие, респективно бездействие, проявено от страна на съдебния състав на ВТАС. Изложени са общи твърдения за влошено качество на живот на ищеца, които по никакъв начин не кореспондират с развитието на производството по в. гр. д. № 612/2024 г. по описа на ВТАС и не биха могли да стоят в пряка причинна връзка със действията на съдебния състав по делото. Молят, в случай, че се приеме предявения иск по чл. 26 от ЗОДОВ за основателен, да се присъди обезщетение в минимален размер, доколкото по делото не се твърдят и доказват действително претърпени неимуществени вреди, които да обуславят присъждането на обезщетение в размер, съпоставим с претендирания по делото. Молят в полза на ***** - Велико Търново да се присъдят разноски. Вземат становище по доказателствата и правят такива.

Постъпил е отговор на исковата молба от ***** – Велико Търново, чрез административния ръководител- председател на ***** – Велико Търново. Излага съображения, че подадената искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК, а именно че твърденията на ищеца са изложени хаотично и неясно. Сочи, че в исковата си молба ищецът не е посочил, кое конкретно дело на ***** - Велико Търново не е разгледано в разумен срок, поради което ***** - Велико Търново не е надлежен ответник по иска и същият е недопустим, като делото в тази му част следва да бъде прекратено. Счита, че със завеждането на процесната искова молба ищецът цели да злоупотреби със своите процесуални права, като заведе един очевидно неоснователен иск срещу съда, който разглежда дело, по което е страна. Същото представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, респ. противоправно (недобросъвестно и в противоречие с добрите 3 нрави) поведение. Искът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 КРБ, чл. 17 ЕКЗПЧ /по аналогия от чл. 35, т.

3, б. "а" от конвенцията и само на това основание искът се явява недопустим.

Позовава се на член 35, § 3 (а) - Условия за допустимост от ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието "злоупотреба" по смисъла на чл. 35, § 3 (a) ce разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима /в т този смисъл М. v. the United Kingdom и Philis v. Greece - и двете решения на Комисията/.

Сочи, че в настоящия случай ищецът подава множество искови молби, които обикновено са нередовни и са заведени пред съдилища, които не са компетентни да се произнесат по спора. Когато е завел спор, който е подсъден на районен съд, ищецът увеличава иска над 25 000 лв., за да може същият да стане подсъден на окръжните съдилища. Впоследствие се търси намаляване на иска под 25 000 лв. По много от делата се налага отлагане на откритите заседания, поради невъзможност за явяване на г-н Т.. С всички тези си действия ищецът в настоящото производство цели изкуствено да удължи времето, през което процесът е висящ, което евентуално да бъде основание за завеждане на нов иск за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок. Всички тези факти и обстоятелства са очевидна злоупотреба с право. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение №257 от 14.07.2011 г. по гр. д. №1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.