Решение № 124 от 15.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. П., 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500083 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260933/26.07.2021 г. по гр.д. 352/2021 г., допълнено с Решение № 260014/10.12.2021 г. по описа на Окръжен съд – П. е осъдено ООД „А.и.“ в качеството му на главен изпълнител на обект „Многофамилна жилищна сграда в град Х., бул. “Г.Г.“ № 25, с рег. № 725/13.05.2015 г. на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, с възложител Община - Х., както и на възложител по сключен между него и подизпълнителя „Г.“ ООД договор от 01.06.2016 г. и споразумение от 03.08.2016 г. за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строежа/обекта „Инженеринг и обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: град Х., ул. “Г.Г.“ № 25“, да заплати солидарно с „Г.“ ООД с ЕИК – ...., със седалище и адрес на управление: П., район „Ю.“, ул.

„С.“ 43, ет. 1, ап. 1, осъден за обезщетяване на същите вреди с влязло в сила решение по гр.д. 13067/2017 г. по описа на ПРС на ЕМ. ИВ. К. с ЕГН **********, със съдебен адрес: град С.З., ул. “Х.Д.А.“ № 89, ет. 4, офис 2, адв.

1

Ж.З., пострадал при трудова злополука от 28.09.2016 г., състояла се на описания обект, сумите от 54000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и от 3039.51 лева - обезщетение за имуществени вреди, присъдени му в производството по приключилото с влязло в сила на 08.07.2020 г. Решение № 1428/03.12.2019 г. по в.гр.д. № 2415/19 г. на ПОС, с което е частично отменено Решение № 3018/15.07.2019 г. по гр.д. № 13067/2017 г. на ПРС - за сумите над 54000 лева и над 3039.51 лева и предявените от Е.К. срещу „Г.“ ООД, на основание чл. 200 от КТ, за разликите над тези суми и до съответно 100000 лева и 3377.23 лева са отхвърлени, в което производство „А.и.“ ООД е участвал като трето лице-помагач на „Г.“ ООД, ведно със законната лихва върху всяка от двете посочени главници, считано от 03.02.2018 г. до окончателното им плащане, като за искането да се присъди законна лихва за периода от 28.09.2016 г. и до 02.02.2018 г. е отхвърлено, поради погасяването на вземането по давност и е осъдено ООД „А.и.“ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, да заплати на адв. Ж.С. З., с адрес: гр. С.З., ул. “Х.Д.А.“ № 89, ет. 4, офис 2, сумата от 2241.18-две хиляди двеста четиридесет и един лева и осемнадесет стотинки - адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца Е.К. в производството по гр.д. № 352/21 г. на ПОС.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „А.и.“ ООД, който чрез пълномощника си - адвокат И.Н., вписан в АК – П. го обжалва изцяло. С жалбата се иска обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и прекратяване на делото или връщане на делото на първоинстанционния съд, поради произнасяне по непредявен иск, предвид произнасяне по действително предявения. Алтернативно се иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на предявените от Е.К. искове.

Излагат се подробни аргументи: наличие на противоречие на съдебното възприятие за вида на търсената защита – от една страна приета възможност за солидарна отговорност, а от друга обезвреда за вреди по КТ, която вече е присъдена спрямо друго лице, а ответното дружество не е работодател на ищеца, като се навежда съмнение за пасивната процесуална легитимация на дружеството-въззивник. Относно неправилността на решението се излагат аргументи относно липсата на солидарност на отговорността спрямо пострадалия между главния изпълнител по договора за обществена поръчка и подизпълнителя; липсата на изпълнение на СМР на обекта в деня на 2 злополуката от ответното дружество и наличие само на работници на „Г.“ ЕООД, демонтиращи скелето; анализ на употребения термин „едновременност“ от правна страна в договореностите между главния изпълнител и подизпълнителя; коментира се квалификацията на исковата претенция с оглед приложение на ЗЗД, както и невъзможността на въззивника да носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД, при положение, че пострадалият е реализирал същата по чл. 200 от КТ. Излагат се доводи във връзка с приложението на чл. 223 от ГПК, включително се твърди погасяване на възможност да бъде воден процес между третото лице и противната страна по същото спорно право предвид силата на пресъдено нещо; набляга се на липса на мотиви към решението по чл. 52 от ЗЗД.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЕМ. ИВ. К. с чрез адв. Ж.З., вписана в АК – С.З.. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Мотивира подробно становището си срещу претенцията на дружеството-въззивник относно недопустимостта на решението, както и срещу твърдяната му неправилност. Според въззиваемия няма произнасяне по непредявен иск, защото оформянето на исковата молба е по начин да се оповести вече приключил съдебен процес спрямо „Г.“ ЕООД и без да се търси ново осъждане спрямо него, като осъждането се търси в условията на солидарна отговорност спрямо настоящия ответник и то на друго основание.

Коментира се цитираната съдебна практика в жалбата като неотносима, тъй като засяга случаи, когато работникът търси от едно лице - работодател обезвреда на различни правни основания – КТ и ЗЗД, а не от две или повече лица. Твърди, че решението е правилно, като анализира разпоредбата на чл.

49 от ЗЗД. Излага мотиви относно договореностите между главен изпълнител и подизпълнител – единият осигурява материали, а другият работна ръка, но и двамата имат споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строежа. Възразява се на твърдението в жалбата, че е основателно твърдението за погасяване на възможността за водене на процес между третото лице и противната страна по същото право, а също и по отношение прилагането на чл. 52 от ЗЗД, тъй като размерът на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди е бил вече справедливо определен с обвързваща и настоящия въззивник сила.

Обосновава правния интерес от иска, поради обстоятелството, че ищецът не е 3 получил каквото и да е обезщетение за вредите от претърпяната злополука.

Внесена е въззивна жалба от „А.и.“ ООД чрез адв. И.Н. и срещу Допълнително решение № 260014/10.12.2021 г. по същото дело на П.ски окръжен съд, с което е допълнил свое Решение № 260933/26.07.2021 г., като в диспозитив първи, след думите „… да заплати“ и преди думите „…на ЕМ.

ИВ. К.…“, е добавил текста „солидарно с „Г.“ ООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град П., район Ю., ул. “С.“ № 43, ет. 1, ап. 1, осъден за обезщетяване на същите вреди с влязло в сила решение по гр. дело № 13067/2017 г. по описа на ПРС“, като се иска обезсилване на постановеното допълнително решение, прекратяване на делото в тази му част и връщане на първоинстанционния съд за произнасяне с надлежен акт. Навеждат се доводи, че е следвало това решение да има отделни мотиви и диспозитив, както и по отношение на реда за иницииране на производството по чл. 250 от ГПК.

Депозиран е отговор на въззивната жалба против Допълнителното решение от ЕМ. ИВ. К. чрез адв. Ж.З., като се счита, че подадената жалба е неоснователна и недоказана, а решението – правилно и законосъобразно.

Моли допълнителното решение да бъде оставено в сила. В отговор на допълнителната жалба се аргументира, че допълнителното решение на ПОС е допустимо, правилно и мотивирано, като мотивите се съдържат в основното решение.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; от легитимирано лице – ответник пред първоинстанционния съд; засягат изцяло неблагоприятно за него осъдителни първоинстанционни решения, по съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.

В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция се констатира, че първоначалният ищец ЕМ. ИВ. К. е починал на 24.11.2021 г. и като страни в процеса в в качеството им на въззиваеми са конституирани ЕЛ.

Б. К. с ЕГН – **********, ИВ. ЕМ. К. с ЕГН – ********** и В. ЕМ. К. с ЕГН – ********** и тримата с постоянен адрес: село Р., община „М.“, област П.ска, ул. „В.Л.“ № 90.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищецът ЕМ. ИВ. К. е сезирал съда с искова молба да бъде осъден 4 ответника „А.и.“ ООД да му заплати сумите от 54000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и от 3039.51 лева - обезщетение на имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 28.09.2016 г., като е основал исковете си на обстоятелствата, че като общ работник в строителството по трудов договор № 15/12.08.2016 г., сключен с дружество „Г.“ ООД, при демонтиране на рамково скеле на строителен обект „СМР за енергийна ефективност“ в град Х., на ул. “Г.Г.“ № 25 около 15.30 ч., на 28.09.2016 г., е загубил равновесие и паднал от височина около 4 метра, като състоялото се, декларирано от работодателя му на основание чл. 60, ал. 1 от КСО с вх.№5101-15-297/06.10.16 г., е било признато за трудова злополука с разпореждане №5104-15-228/14.10.16г. на ТП на НОИ-П.. При падането той получил закрита субтрохантерна фрактура на дясната бедрена кост, открита фрактура на радия на дясната ръка на типично място, фрактура на долния край на пубиса вдясно и фрактура на олекраноана вдясно /съгласно епикриза по ИЗ № 59153/2016 г. на УМБАЛ „С.Г.“ - П., вследствие на които телесни увреждания претърпял неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства и направил разходи за лечение, изразяващи се в заплатени суми за закупуване на: външен фиксатор за лигаментотаксис по ф-ра № 1400011302/28.09.16 г. в размер на 1200 лева; комплект остеосинтеза на Вебер по ф-ра № 1400011303/28.09.16 г. в размер на 180 лева; пирон за бедро- трохантерен, дълъг, със спирала, по ф-ра № 1400011343/01.10.16 г., в размер на 1997.23 лева. В производство по гр.дело № 13067/2017 г. на П.ски районен съд (ПРС) по предявен от него срещу работодателя му иск за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от описаната трудова злополука, проведено с участието на ответното по това дело дружество, в качеството му на трето лице - помагач на „Г.“ ООД, с влязло в сила на 08.07.2020 г. Решение № 1428/03.12.19 г. по в.гр.д. № 2415/2019 г. на П.ски окръжен съд (ПОС), работодателят му бил осъден да му заплати обезщетение в размер на 54000 лева за претърпените от същата злополука неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3039.51 лева, ведно със законната лихва върху двете суми от 28.09.16 г., но до датата на исковата молба, по която е образувано настоящото дело - 03.02.2021 г., „Г.“ ООД не бил му заплатил нищо от присъдените суми.

Същевременно ответникът по настоящото дело бил солидарно отговорен с „Г.“ ООД за понесените от ищеца при претърпяната трудова злополука 5 неимуществени и имуществени вреди, на което основание станало и привличането му като помагач на „Г.“ ООД в приключилото съдебно производство по гр.д. № 13067/2017 г. на ПРС, доколкото той бил изпълнител по сключения с Община Х. Договор .... г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: Инженеринг за обновяване за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, одобрени по Националната програма за енергийна ефективност по обособени позиции, измежду които и позиция 1 Многофамилна жилищна сграда на адрес: Х., ул. “Г.Г.“ № 25. Като изпълнител по договора за обществена поръчка, описан в предходния абзац, ответникът, вече в качество на възложител, сключил с „Г.“ ООД Договор от 01.06.2016 г., с който му възложил извършване на СМР на посочения вече обект и конкретно - труд по поставяне на външна изолация. Със споразумение от 03.08.2016 г., сключено между „А.и.“ ООД, като главен изпълнител на обекта и Г.“ ООД, като подизпълнител на същия обект, двете дружества се били съгласили за съвместното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременната си работа на обекта, а в производството по приключилото вече дело било установено, че те са нарушили редица императивни законови разпоредби, вследствие което се е стигнало и до състоялата се с ищеца трудова злополука. Затова и тъй като чл.