Решение № 187 от 05.02.2020, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Плевен, 05. 02.

2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от ЗАМФИРОВА гр. д. № 1060, по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид:

Иск с правно основание чл. 415 от ГПК. Делото е образувано по подадена искова молба от *** . ЕИК/БУЛСТАТ , против ***. ЕГН **********, с посочено правно основание чл. 415 , ал. 1 от ГПК и цена на иска 6821, 61 лв. В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е образувано частно гражданско дело по описа на РС – Плевен и е издадена Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение, което породило необходимостта ***да предяви иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден на ПлРС.

Исковата молба не е връчена лично на ответника, а чрез назначения му ***. И., който е подал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който се оспорва искът.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, прави следните правни изводи:

С договора за цесия ***прехвърля своето вземане по отношение на ***на ***, като за това не е необходимо съгласие на ***, нужно е само постигнато съгласие между ***.

Сключването на договора за цесия води до промяна на страна в материалното правоотношение, съществуващо до този момент между първоначалните страни. За да произведе действието си спрямо ***, договорът за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на ***е предвидено с цел той да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор.

Като константна се е наложила практиката на върховния съд, съгласно която уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с връчване на исковата молба за отговор, към която искова молба е приложено уведомлението по см. на чл. 99 ЗЗД.

Спорен по делото е въпросът:

Счита ли се за надлежно уведомен длъжникът за станалата цесия, ако уведомлението е получено от ***, назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК? Поради липсата на произнасяне от ВКС до момента, съдебната практика е разделена на две противоположни становища.

Настоящият съдебен състав не възприема становището, че длъжникът се счита за надлежно уведомен, когато цесията е съобщена на ***назначен по реда на чл., 47, ал. 6 ГПК, тъй като той не следва да черпи права от своето ***( ***му е назначен, тъй като длъжникът не може да бъде намерен). Втори аргумент излаган от подкрепящите тази теза е прилагането по аналогия на Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС (1), съгласно което:

С определение № 274 / 31. 05. 2018 г. по т. д. № 193 / 2018 г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от