Определение № 2768 от 14.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2768 гр. В., 14.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501422 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – В. и Районен съд - Д. относно определяне на компетентния съд, който да разгледа подадената от П. А. Б. в качеството на баща и законен представител на А. П.

Б. молба с правно основание чл. 5, ал. 1 ЗЗДН за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу К. И. К..

За да се произнесе по така повдигнатия спор, съдебният състав взе предвид следното:

Молбата за защита е подадена от П. А. Б. в качеството му на баща и законен представител на А. П. Б. на 20.03.2023 г. пред РС - Д. и по нея е образувано гр.д. № 720/2023 г. по описа на същия съд. По твърдения в молбата страните са родители на детето А., родено на 06.02.2021 г. Поддържа се, че на 23.02.2023 г. ответницата осъществила акт на домашно насилие спрямо малолетното дете в семейното им жилище в гр. Д., но на 25.02.2023 г. ответницата се изнесла от там с детето. Твърди се, че към момента на депозиране на молбата детето живее с майка си при нейните родители. В интерес на детето отправил искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие.

В молба от 21.03.2023 г. ответницата, чрез процесуалния си представител, посочила, че с детето живеят при нейни близки в гр. А., обл. В., не при родителите й. Към молбата е приложена искова молба, входирана в РС – В. на 16.03.2023 г., с която е предявен иск от К. К. срещу П. Б. с правно основание чл. 127 СК за предоставяне на родителски права върху детето А.

1

Б., определяне на режим на лични отношения и месечна издръжка.

В отговора на молбата по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН ответницата релевирала възражение за местна неподсъдност с довод, че настоящият адрес на детето е в гр. В.. Посочила, че на 16.03.2023 г. детето е заведено на преглед при личната си лекарка в гр. Д. и с полученото направление на 27.03.2023 г. са посетили специалист. Към отговора са приложени амбулаторни листи за посещения на детето при лекари на 16.03.2023 г. и 27.03.2023 г., като по данни на родителя детето живее в А. и В..

В хода на насроченото по делото първо съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, заявила, че настоящият адрес на детето е в гр. В.. Възразила по хода на делото и отправила искане делото да се прекрати, като се изпрати за разглеждане във ВРС.

РС - Д. прекратил образуваното пред него дело, като приел, че компетентен да разгледа молбата е съдът, по местоживеене на детето, а именно ВРС.

С Определение № 528/03.07.2023 г., постановено по в.гр.д. № 462/2023 г. по описа на ОС – Д., въззивният съд е потвърдил протоколното определение от 04.05.2023 г.

С Определение № 8148/06.07.2023 г. по гр.д. № 8666/2023 г. ВРС приел, че с оглед целта на специалното производство ответникът не може да прави възражение за неподсъдност на делото, а молителят разполагал с възможността, предоставена му от чл. 7 ЗЗДН да депозира молбата си пред съда по постоянния или по настоящия адрес на пострадалия. Съобразил, че постоянният адрес на детето не е променян, докато настоящият адрес непрекъснато бил сменян с цел „шиканиране“ на производството. Така обосновал, че местно компетентен да разгледа спора е съдът по постоянния адрес на детето към датата на сезирането с молбата по ЗЗДН, поради което прекратил образуваното пред него дело и повдигнал спор за подсъдност между двата съда.

От изготвени справки НБД „Население“ е видно, че постоянният адрес на детето е в гр. Д.. Промяна в адресната регистрация относно настоящия му адрес е извършвана на 16.03.2023 г., 20.04.2023 г., 29.06.2023 г., 10.07.2023 г.

По същество на спора за подсъдност, съдът приема следното:

Предмет на разглеждане е молба с правно основание чл. 5, ал. 1 ЗЗДН за налагане на мерки за защита от домашно насилие на малолетно дете.

Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд извършва проверка на подсъдността, като сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. По аргумент от чл. 120 ГПК въпросът за наличието или отсъствието на местна подсъдност се решава към момента на подаване на молбата, тъй като настъпилите след подаването на молбата промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.

В специалното производство по ЗЗДН, представляващо спорна съдебна 2 администрация, местната подсъдност е уредена в чл. 7 ЗЗДН, съгласно който компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. Настоящият съдебен състав приема, че с оглед характера на производството по ЗЗДН, в отклонение от правилата на общия исков процес по ГПК съдът е длъжен да следи служебно за местната подсъдност. Поради което е ирелевантно дали ответникът е релевирал възражения за неподсъдност на делото в или извън сроковете по чл. 119 ГПК.

На още по-голямо основание, съдът проверява служебно дали е компетентен в производства, целящи защита правата на дете, тъй като съдът е длъжен да следи служебно за най-добрия му интерес. Затова според трайната съдебна практика за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на молбата. В този смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 15 ЗЗДет, според която настоящ адрес на дете е адресът, на който детето пребивава. При определяне на местна подсъдност се преценява къде е фактическото пребиваване на детето към релевантния момент, като това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот.

Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането му от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове компетентност за разглеждане на молбата от съда по мястото, където то е отведено. Поради което декларирането на един или друг настоящ адрес на детето от родителите, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд. Установяването на трайно или предстоящо установяване на ново място на детето след предявяване на молбата е факт, който би бил от значение за определяне на привременни мерки /при искане на родителя/, но не може да обоснове местна подсъдност /в този см. Определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2198/2013 г. на ВКС, Определение № 187/25.03.2013 г. по гр.д. № 1956/2013 г. на ВКС Определение № 72/26.01.2015 г. по ч.гр.д. № 341/2015 г. на ВКС, Определение № 77/01.03.2021 г. по ч.гр.д. № 254/2021 г. на ВКС, Определение № 188/17.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1331/2019 г. на ВКС, Определение № 271/27.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1439/2021 г. на ВКС и др./ Настоящият съдебен състав възприема в цялост даденото разрешение, като приема, че местната подсъдност се определя в зависимост от фактическото местопребиваване на детето към момента на предявяване на молбата.

Същевременно, от същите съображения се е водил и съдебният състав по гр. д. № 3316/2023 г. по описа на РС - В., пред когото е подадена на 16.03.2023 г. искова молба от К. К. срещу П. Б. с правно основание чл. 127 СК. Към тази дата - 16.03.2023 г., РС – В. е извършил проверка с оглед интереса на детето и данните по делото дали е родово и местно компетентен да разгледа правния спор и е насрочил производството за открито съдебно заседание, приемайки, че делото му е подсъдно.

След приемането за разглеждане на иска с правно основание чл. 127 СК 3 от РС – В. по гр. д. № 3316/2023 г., на 20.03.2023 г., е депозирана молбата от П. Б. за издаване на заповед за защита в полза на детето А., от твърденията в която не могат еднозначно да се извлекат сведения за местонахождението на детето. В молбата за защита се поддържа, че на 23.02.2023 г. в гр. Д. е извършен акт на домашно насилие спрямо малолетния А., но релевантна за извършване на проверка от съда дали е компетентен да разгледа молбата по правилата на местната подсъдност е не датата, на която се твърди да е извършено насилието, а тази на депозиране на молбата пред съдебния орган, т.е. 20.03.2023 г. Към този момент РС – В. вече е установил в производството по гр.д. № 3316/2023 г., че фактическото местопребиваване на детето е трайно установено в гр. В. и това е мястото на неговата обичайна среда, вследствие на което въпросът за местната подсъдност с оглед интереса на детето вече е бил стабилизиран.

Като съобрази завишените изисквания за защита на детето в специалното производство по спорна съдебна администрация и постоянната съдебна практика, настоящият съдебен състав приема, че уредената в чл. 7 ЗЗДН изборна местна подсъдност, не следва да намери приложение тогава, когато пострадалото от домашно насилие лице е дете. Следователно, тъй като не държи сметка за висшия интерес на детето по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето и за неговото фактическо местопребиваване, наличието на регистриран на територията на гр. Д. постоянен адрес на детето към момента на предявяване на молбата е ирелевантно за определяне на местната подсъдност. Адресната регистрация в гр. Д. не променя извода за местоживеенето на детето към момента на подаване на молбата, което обстоятелство се оспорва от ответника с недоказани твърдения, че ответницата живее с родителите си в Д. и където детето е записано на детска ясла. По делото не са налице никакви доказателства, установяващи обратното – че към момента на предявяване на молбата местоживеенето на детето е установено в Д.. Напротив, налице са индиции, че ответницата и детето са в гр. В. при подаване на молбата по ЗЗДН, като напр. от удостовереното от длъжностното лице по призоваването при връчване на заповедта за незабавна защита и съобщението за насрочено открито заседание, че при неколкократни посещения на адреса в гр. Д. адресатът не е открит, а по сведение на търсеното лице и родители му, той живее в гр. А..

С оглед горното, настоящият съдебен състав приема, че фактическото пребиваване на детето е в гр. В., където то живее към момента на предявяване на молбата, поради което местно компетентният съд за разглеждане на молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие е РС – В..

Мотивиран от изложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от П. А. Б. в качеството на баща и законен представител на А. П. Б. молба с правно основание чл. 5, ал. 1 ЗЗДН за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу К. И. К., е Районен съд – В..

ИЗПРАЩА делото на РС - В. по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9, изр. последно от ТР от 9.12.2013 г. по тълк. д. /2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Преписи от определението да се изпратят на РС – В. и РС - Д. за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5