Решение № 2949 от 22.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2949 гр. Бургас, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20222120105127 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Б. Х. , ЕГН **********, адрес: гр. ************** срещу Прокуратура на Република България, адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, с искане за осъждане на ответник а да заплати на ищеца сумата от 20000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Твърди се, че поради грешка в имената срещу ищеца е подаден сигнал от служител на НАП до РП – Бургас. Започнала е проверка за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК. В хода на досъдебното производство Х. е бил призоваван като свидетел неколкократно. Досъдебното производство е продължило несъобразено дълго, а ищецът не е бил уведомен своевременно за прекратяване на производството.

Обстоятелството, че Х. се е чувствал уличен в престъпление, което не е извършил, предизвикало у него стрес и безпокойство. Освен това, докато траело досъдебното производство, била спряна процедурата по отпускане на пенсия на ищеца. Моли се съда да уважи иска и да присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Посочил е, че ищецът не е привлечен към наказателна отговорност, а през цялото водено разследване той е имал качество единствено на свидетел. Ето защо и иск по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е недопустим. В условията на евентуалност счита иска за неоснователен, тъй като Х. не е привлечен като обвиняем, органите на прокуратурата не са разгласявали информация за 1 водено досъдебно производство, поради което са неоснователни твърденията на ищеца за претърпени вреди, свързани с възможност да се реализира в политически аспект.

Моли се съда да отхвърли иска. Евентуално прави искане за намаляване на размера на претендираното обезщетение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По делото се установява от приложената преписка с вх. № 25100023146/2020 г. по описа на ОД на МВР – Бургас , че проверка е възложена с постановление на БРП след подаден сигнал от ТП на НОИ – Бургас поради съмнение за неистинност на осигурителния стаж за периода 28.02.1991 г. – 08.05.1994 г. на длъжност председател на СРС „Подкрепа“ – Бургас, описан в трудовата книжка на Д. Б. Х., ЕГН **********. При извършена проверка НОИ е установило, че за този период не са установени никакви данни Х. да е полагал труд в СРС „Подкрепа“ – Бургас, нито да е бил негов председател.

Установено е, че без този стаж лицето няма право на пенсия.

В хода на проверката Х. е разпитан като свидетел на 18.01.2021 г., като същият е посочил, че е бил избран като председател на синдикалния съюз на 05.05.1991 г., а преди това е бил съпредседател. През 1993 г. е напуснал организацията.

Досъдебно производство № 56/2021 г. по описа на ОД на МВР – Бургас е образувано с Постановление на наблюдаващия прокурор от 15.02.2021 г. затова, че на 15.07.2020 г. пред директора на ТП на НОИ – Бургас съзнателно се ползвал от неистински документ – трудова книжка на името на Д. Б. Х. , както и удостоверение образец УП-3. На 12.04.2021 г. Х. е разпитан като свидетел, впоследствие е проведен още един разпит с допусната техническа грешка на датата (вероятно проведен на 18.08.2021 г. съобразно посоченото в призовката).

С Постановление от 14.01.2022 г. на наблюдаващия прокурор досъдебно производство № 56/2021 г. по описа на ОД на МВР – Бургас е прекратено поради несъставомерност на деянието по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК. Постановлението е влязло в сила.

Като прецени така обсъдените доказателства и съобрази закона, настоящият съдебен състав намира иска за неоснователен.

Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ, включва причинени на гражданин вреди от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Отговорността има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които наказателното производство по отношение на лицето, срещу което е било повдигнато обвинение, е било прекратено, тъй като чл. 4 ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за повдигането и поддържането на така 2 предявеното обвинение. Съгласно трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК претендираните по реда на ЗОДОВ конкретни морални вреди, които са в рамките на обичайните негативни преживявания – тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в престъпление, впоследствие оправдано, лице преживява, както и причинно – следствената връзка между тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След като е доказано увреждащото действие, искът се явява доказан в своето основание. Ищецът следва да установи негативни преживявания извън нормалните такива.

В случая по делото безспорно е доказано, че на 15.02.2021 г. е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК. Същото е образувано обаче не срещу ищеца, а срещу неизвестен извършител.

Ищецът не е бил привличан като обвиняем, нито му е вземана мярка за неотклонение.

Когато досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяване на досъдебното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление, то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (така напр. Определение № 277/09.04.2020 г. по гр. д. № 880/2020 г., III гр.о. на ВКС). В случая обаче досъдебното производство не е образувано срещу Х., наказателното производство не е водено срещу него. Същият е разпитван няколко пъти, в началото по образувана проверка, впоследствие по образуваното досъдебно производство, но винаги в качеството му на свидетел. Според мотивите, изложени в Решение № 172 от 09.08.2016 г. по гр. дело № 5003 по описа на ВКС за 2015 г., I V гр. о., „обвинението представлява официално уведомление на лицето от компетентния орган за извършване на наказателно правонарушение и за провеждане поради това на наказателно производство срещу него. Това е моментът, от който наказателното производство се отразява на положението на лицето, за вредите от което отговорността е на държавата при проявление на елементите от фактическия й състав (така в решение от 15.VІІ.2005 г. на ЕСПЧ по делото А. срещу България)“. Държавата носи отговорност и за настъпили преди посочения момент вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от предприети от нейни органи действия срещу лицето, каквито в случая не са извършени.

Ето защо и съдът намира, че не е налице фактическият състав, уреден в някоя от хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ , за да се ангажира отговорността на Прокуратурата по предявения иск, с който ищецът претендира неимуществени вреди. Поради това искът следва да се отхвърли.

Водим от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я иска на Д. Б. Х., ЕГН **********, адрес: гр.

3

*************, срещу Прокуратура на Република България, адрес: гр. София, бул.

„Витоша” № 2, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано досъдебно производство № 56/2021 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4