Решение № 127 от 18.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20245300900481 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявени са искове от Г. С. И., ЕГН **********, с адрес **, против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на сумата 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 03.11.2021 год. в гр. Стамболийски, обл.

Пловдив, в двора на дружеството „Валкин Лес“ ЕООД, при което ПТП водачът С. С. П., с ЕГН **********, на товарен автомобил марка „Ман“, с рег.

№**, с прикачено към него полуремарке с рег. № **, нарушава правилата за движение по пътищата, като при движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад управляваното от него МПС е свободен, вследствие на което притиска ищеца-пешеходец Г. С. И., ЕГН **********, към намиращата се отстрани в непосредствена близост до движещото се на заден ход МПС маса дървен материал, за което ПТП е налице окончателен акт на наказателния съд по АНД № 2167/2024 год. по описа на Районен съд – Пловдив и при което на ищеца са причинени следните увреждания на тялото, а именно: рентгенови данни за фрактури на 2-ро и 3-то ребра хомолатерално по скапуларна линия в ляво; в областта на гръдния кош – в ляво върхово воалиране на паренхима, вероятно от контузионен тип, малка безструктурна зона хомолатерално; подкожен емфизем в областта; контузионни промени на ляв бял дроб с малък пневмоторакс; от контролна рентгенография на гръден кош – в ляво върхово и в средно белодробно поле авансират контузионните промени; от контролна 1 пулмография – тотален левостранен пневмоторакс с изливи в левия КД-синус, хидропневмоторакс в ляво; от контролна графия – гръден дрен в лява гръдна половина, парциален пневмоторакс, с колабиране и консолидация на горния лоб; фрактура на средна трета от лява клавикула; настъпили усложнения – колабиране на белия дроб.

Във връзка с настъпилите увреждания на ищеца са му направени на10.11.2021 год. оперативни интервенции, описани в исковата молба, като в следоперативния период И. е бил с недоразгъване на белия дроб и на 17.11.2021 год. е осъществена репозиция на гръден дрен, впоследствие свален.

При изписването на 22.11.2021 год. на същия му е поставена окончателна диагноза: Травматичен хемопневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина; Множествени счупвания на ребра, закрито. В исковата молба се проследяват фактите, свързани с оздравителните процеси на ищеца, извършените прегледи. Твърди се, че поради оплаквания болки на раменната става на 19.03.2024 год. отново е бил приет за преглед при ортопедтравматолог и е констатирано, че в областта на лявата ключица се вижда изпъкване на вътрешната част на същата, която е зараснала върху външната част на ключицата; движенията на лявата раменна става са ограничени и болезнени – 15% от нормата. С оглед на установеното лекарят е препоръчал оперативно лечение, като му е поставена основна диагноза: Последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта. На същия ден – 19.03.2024 год. ищецът е постъпил в Спешното отделение на МБАЛ „Света Анна – София“ АД заради оплаквания от болки при дишане и бодеж при поемане на въздух и задух в лява гръдна половина, увеличаващи се при ходене и леко физическо натоварване. Направена му е рентгенография на гръден кош, ребра, стернум, бял дроб и сърце и е прегледан от хирург, като е констатирано: гръден кош – болезнен в ляво на нивото на старите фрактури; силно деформирана лява клавикула; от направена рентгенография личат нелинейно зараснали фрактури на лява клавикула, 2-ро и 3-то ребро вляво. На пострадалия е поставена основна диагноза: Увреждане на нервни коренчета и плексуси, неуточнено; множествени счупвания на ребра; Счупване на ключицата, закрито и са му дадени указания за спазване на хранителнодвигателен режим, прием на аналгетици при нужда и покой.

За проведеното лечение И. е извършил разходи и е заплатил сума от 80 лева (осемдесет лева) за клиничен преглед от специалист. В исковата молба подробно се обосновава необходимостта от репарация на неимуществените вреди, описва се посттравматичното състояние на ищеца, твърди се, че ответникът има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите по отношение на процесното МПС, а именно товарен автомобил марка „Ман“, с рег. № **. Твърди се, че ищецът е отправил по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането искане до застрахователя за репарация на вредите, но същият не е заплатил. Претендира се също така, освен основната претенция за неимуществени вреди, като е предявено искане за плащане и на сумата от 80 лв. имуществени вреди, изразяваща се в разходи за 2 извършени изследвания. Претендира се законната лихва за забава върху двете главници, начиная от 18.04.2024 год. и направените разноски.

ОТВЕТНИКЪТ изцяло оспорва иска по подробни съображения в отговора на исковата молба. На първо място счита, че в случая ответникът не е легитимиран пасивно, тъй като е налице трудова злополука, с оглед което се дерогира общият гражданско правен ред за отговорност на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Оспорват се всички твърдения в исковата молба, прави се възражение, че произшествието е настъпило в причинна връзка с поведението на ищеца, като същият е съпричинил вредите, като е застанал зад товарната композиция на място, по начин и в момент когато това не е било безопасно, като не се е съобразил с движението на товарния автомобил, поради което се счита, че И. е имал възможност да предотврати произшествието. На следващо място се поддържа становище от застрахователя във връзка с възражение за съпричиняване, а именно, че усложненията от вредите са настъпили, тъй като проведеното лечение не е осъществено съобразно утвърдените стандарти и правила за добрата медицинска практика, като действията на медицинските специалисти не са съобразени с оплакванията и обективно установеното здравословно състояние на ищеца.

Същият не е лекуван правилно и своевременно, и не му е оказана необходимата качествена медицинска помощ, като са допуснати нарушения на нормативни правила и медицински стандарт от медицински специалисти.

Оспорва се твърдение за настъпили неимуществени вреди. Оспорват се исковете по размер. Оспорва се и изцяло искът за присъждане на лихва, поради което се моли да се отхвърлят предявените искове.

Пловдивски Окръжен Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните е безспорно, че на посочените в исковата молба дата и час е настъпило ПТП с участник Г. С. И., ЕГН **********, с адрес **, и товарен автомобил марка „Ман“, с рег. №**, с прикачено към него полуремарке с рег. № **, управляван от С. С. П., ЕГН **********. Не се оспорва обстоятелството, че по повод на процесния товарен автомобил, причинител на ПТП, е налице сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не се спори и по обстоятелството, че ищецът е предприел процедура по чл. 380 от КЗ и е отправил искане до застрахователя.

Ответникът отправя възражения, че в случая застрахователя не е легитимиран пасивно, тъй като е налице трудова злополука, с оглед ня което се дерогира общият гражданско правен ред за отговорност на застрахователя 3 по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Възражението не е основателно. При настъпила трудова злополука, пострадалият работник/служител може да насочи претенцията си за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди към работодателя; към застрахователя по задължителната застраховка „Трудова злополука“ или застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (когато злополуката е ПТП) или към прекия причинител. Изцяло в усмотрение на пострадалия е каква защита ще предприеме и към кое от посочените задължени лица ще насочи претенцията си.

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е налице споразумение по АНД № 20245330202167/ 24г. по описа на ПРС, с която се признава обвиняемия С. С.

П. за виновен относно причиняване на процесното ПТП, при което на ищеца Г.

И. е била нанесена средна телесна повреда изразяваще се в счупване на лява ключица и контузия на ляв бал дроб.

Присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, което правило аналогично следва да се приложи и относно споразумението постигнато по посоченото АНД.

Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановеното решение на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.

Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищците, като съществува и причинна връзка между активното поведение на П., което е и очевидно противоправно, и настъпилия вредоносен резултат- причинени телесни увреждания на Г. И.. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещите лица по назначените САТЕ и 4

СМЕ, които съдът изцяло кредитира.

На следващо място следва да се отбележи, ч е между страните е безспорно, че по относошение на процесния товарен автомобил, причинител на ПТП, е налице сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не се спори и касателно обстоятелството, че ищецът е предприел процедура по чл. 380 от КЗ и е отправил искане до застрахователя

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Освен това и чувството за болка и неудовлетворение е субективно и строго индивидуално състояние и не може да се разчита на някакви обективни критерии. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.