Решение № 19247 от 23.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19247 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110128525 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

23.11.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на втори ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 28525/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДЗ“ АД срещу ЗАД „БВИГ“ ЕАД, като се твърди, че на 01.03.2021 г. в гр. ............................. и ул. .................. е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген“, рег. № РВ .................... НА, управляван от Й. ГП и лек автомобил „Пежо 308“, рег. № РВ ................ СМ, собственост на „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД – клон П, управляван от ДИК – Димова. Поддържа, че виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № РВ .................... НА е станало причина за инцидента, който при започване на маневра движение на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участниците в движението и удря минаващия покрай него лек автомобил „Пежо 308“, рег. № РВ ................ СМ – по който са нанесени вреди. Навежда доводи, че за ПТП-то е съставен двустранен констативен протокол, като към момента на инцидента била сключена застрахователна полица „Каско“ № 0320200111017772. Излага 1 съображения, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при отвентика. Твърди, че с оглед застраховката „Каско“ е образувана застрахователна претенция (именувана „Ликвидационна преписка“) № 210804326 по която на сервиза извършил ремонта била изплатена сумата от 1026,13 лева, като били сторените обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Инвокира доводи, че е поканил ответника да плати дължимата сума, но било налице плащане за сумата от 668,17 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 100,00 лева – частична претенция от сумата от 372,96 лева, както и сумата от 20,85 лева – частична претенция за мораторна лихва от такава в по-голям размер от 77,76 лева за периода от 26.05.2021 г. до 25.05.2023 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който претенцията се оспорва. Твърди, че с плащането на сумата от 668,17 лева изцяло са изплатени дължимите суми. Поддържа, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП-то и вредите. Навежда доводи, че след като неоснователен е иска за главницата, то такъв се явява и иска за главницата. Иска отхвърляне на предявените претенции.

Претендира разноски.

С протоколно определение от 02.10.2023 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като претенцията за главницата се счита за предявена за сумата от 372,96 лева, а за мораторна лихва за сумата от 77,76 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 01.03.2021 г. в гр. ............................. и ул. .................. е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген“, рег. № РВ .................... НА, управляван от Й. ГП и лек автомобил „Пежо 308“, рег. № РВ ................ СМ, 2 собственост на „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД – клон П, управляван от ДИК – Димова; 2) виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № РВ .................... НА е станало причина за инцидента, който при започване на маневра движение на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участниците в движението и удря минаващия покрай него лек автомобил „Пежо 308“, рег. № РВ ................ СМ – по който са нанесени вреди; 3) за ПТП-то е съставен двустранен констативен протокол, като към момента на инцидента била сключена застрахователна полица „Каско“ № 0320200111017772; 4) към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника. Твърди, че с оглед застраховката „Каско“ е образувана застрахователна премия (именувана „Ликвидационна преписка“) № 210804326 по която на сервиза извършил ремонта била изплатена сумата от 1026,13 лева, като били сторените обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 5) ищецът е поканил ответника да плати дължимата сума, но било налице плащане за сумата от 668,17 лева.

Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира. Като тук следва да се отбележи, че в константната практика на ВКС, според която: „ В доклада по чл.146 ГПК съдът посочва изрично на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – поради някое от основанията по чл.154, ал.2, чл.155 ГПК или поради приемане от съда за ненужно доказването на признатите обстоятелства. За останалите релевантни обстоятелства съдът е длъжен да укаже конкретно на всяка от страните, ако не сочи доказателства, щом носи доказателствена тежест за установяването им.

Когато съдът обявява на страните, че определени обстоятелства не се нуждаят от доказване, той ги освобождава от задължението да сочат такива, независимо от вида доказване за страната спрямо спорния факт. Дори страните да посочат доказателства, те не са необходими и поради това съдът ще откаже да ги събере. Няма пречка, в хода на процеса, предвид събраните данни, по вътрешно убеждение, съдът да промени определението по чл.146, ал.1, т.4 ГПК. За релевантните за спора обстоятелства съдът прави извод относно тяхното съществуване или несъществуване по вътрешно убеждение, при анализ на събраните по делото доказателства, като не е обвързан от твърденията и признанията на страните, а ги обсъжда ведно с другите доказателствени средства.

Съдът може, но не е длъжен да приеме за ненуждаещ се от доказване определен факт или обстоятелство, дори когато за него страните не спорят, а веднъж приел го като безспорно установен, може да го обяви отново за спорен. Тогава обаче съдът е длъжен изрично и ясно да уведоми страните, като измени доклада по чл.146, ал.1, т.4 ГПК и определи, че съответният факт не е безспорно установен за съда, да разпредели тежестта на доказването му и съответно, ако задължената страна не е посочила доказателства за установяването му, да й го обяви. В противен случай съдът би допуснал нарушение на горната процесуална норма. Това може да стори и въззивният съд, ако той за първи път, за разлика от първоинстанционния приеме, че релевантен за спора факт не е безспорен и трябва да бъде установен, следва с нарочно определение да приеме и да уведоми страните, че този факт се нуждае от доказване, като разпредели тежестта на доказването му и даде възможност за ангажиране на доказателства.“. В цитирания смисъл е трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 113/31.07.2015 г. по т. д.

№ 929/2014 г. I т. о. и Решение № 74/25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г. на I V г. о. ;

Решение № 41/09.07.2020 г. по гр. д. № 1067/2019 г. по описа на ВКС, II Г. О.

Приложен е Двустранен констативен протокол от 01.03.2023 г., в който е посочен следния механизъм на ПТП – на 01.03.2021 г., около 16:40 ч. водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № РВ .................... НА предприема маневра за движение на заден ход при потегляне от кв. „Прослав“ на кръстовището образувано с ул. „Битоля“ у и ул.

.................., като настъпва ПТП с преминаващия от ляво, лек автомобил „Пежо 308“, рег. № 3

РВ ................ СМ.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти. В случая предвид отделеното за безспорно обстоятелство, че е налице плащане, съдът намира, че с плащането извънсъдебно се признават всички релевантни обстоятелства по смисъла на чл. 175 ГПК, т.е. касае се за извънсъдебно признание на факти. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателствени средства води до изясняване на действителното правно и фактическо положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Представено е удостоверение от „София Франц Ауто“ АД, като се изяснява, че лек автомобил „Пежо 308“, 1,6 HDi – дизел, е бил произведен на 27.05.2016 г., като е с дата на началото на гаранцията от 19.10.2016 г., като към 01.03.2021 г., автомобилът е бил в период на удължена гаранция от производителя до 18.10.2021 г.

Прието и неоспорено е заключението на СТЕ, като се изяснява, че механизма на ПТП-то е следния на 01.03.2021 г., около 16:40 ч. водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № РВ .................... НА предприема маневра за движение на заден ход при потегляне от кв. „Прослав“ на кръстовището образувано с ул. „Битоля“ у и ул. .................., като настъпва ПТП с преминаващия от ляво, лек автомобил „Пежо 308“, рег. № РВ ................

СМ. Експертът е посочил, че причина за ПТП-то – от техническа гледна точка, е станало поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № РВ .................... НА.

Изяснено е, че по увредения лек автомобил Пежо 308“, рег. № РВ ................ СМ в причинноследствена връзка са нанесени вреди по задна дясна врата и десен калник, а стойността необходима за възстановяване на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 783,58 лева. Вещото лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на вредите в официален сервиз е в размер на 1026,13 лева. Уточнено е, че технически всички операции за които по делото са налице доказателства са били необходими, като по цени при алтернативни доставчици цената би възлязла на стойност от 743,50 лева.