Решение № 321 от 21.02.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5853/2022
- Вид
- Решение № 321
- Подписан
- 21.02.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
- чл.43 ал.4 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 321 гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330205853 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 5440124, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М. А. К., ЕГН **********, от **, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. П., моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5440124, издаден от ОД на МВР Пловдив е издаден против М. А. К., затова, че на 24.09.2020 г. в 15:38ч. в с.
Стряма, ул. „Христо Ботев“ до № 39, същият като водач на лек автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ** се е движил с установена скорост от 72 км/ч, с 22 км/ч над разрешената скорост в населено място от 50 км/ч. Нарушението е заснето с АТСС /TFR1-M/ - 648. Първоначално измерената скорост била 75 км/ч, но бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, протокол за последваща проверка на АТСС, справка за собственици на превозното средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, списък с намерени фишове. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
На базата на всички представени и събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че на 24.09.2020 г. в 15:38ч. в с. Стряма, ул.
„Христо Ботев“ до № 39, жалбоподателят М. А. К., управлявайки лек автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ** с наказуема скорост от 72 км/ч, превишавайки с 22 км/ч ограничението на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч, е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съд констатира, че правилно е била ангажирана отговорността именно на М. А. К.. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. По делото няма ангажирани доказателства досежно това въпросният автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата, поради което и правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, а именно М. А. К..
В този смисъл безспорно установено е, че процесният автомобил, управляван от жалбоподателя е бил в нарушение, като е превишил с 22 км/ч разрешената в населено място скорост от 50 км/ч.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1-M“ № 648, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на 2 измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол № 2-33-20/10.04.2020г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол „TFR 1-M“ № 648 се установява, че на уреда е била извършена последваща проверка на 10.04.2020 г., тоест уредът е бил валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 10.04.2021 г., а процесното нарушението е било установено на 24.09.2020 г. Следователно уредът е съответствал на одобрения тип към момента на нарушението. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.
По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 24.09.2020г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото постановление. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение - в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен 3 фиш.
Установи се, че горепосоченото АТСС тип TFR1-M е средство, което се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч "триножници". Затова и не следва да се установява къде точно се е намирал автомобилът, в който се е намирало средството за измерване.
Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложения към него клип. От протокола за използване на АТСС се установява, че техническото средство е било позиционирано на място за контрол с. Стряма, ул. „Христо Ботев“ до № 39. Работата с него е започнала на 24.09.2020 г. в 12:10 часа и е приключила в 17:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден от 24949, а последното с 24986. Процесният клип е с № 24977 и е ясно, че е бил заснет от техническото средство на дата 24.09.2020 г. в 15:38ч. Номерът 4835 е вписаният номер в регистъра на одобрените типове средства за измерване, докато номерът на техническото средство е № 648.
Предвид всичко това следва да се оставят без уважение и възраженията за ненадлежно попълване на протокола по чл. 10 от Наредбата. Същият съдържа всички реквизити и отговаря на всички останали доказателства по делото.
Неоснователно е и възражението за издаване на електронния фиш в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. С разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН се установяват срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които обаче не са част от специалното производство по издаване на електронен фиш. В това производство се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП. Датата на извършване на нарушението – 24.09.2020 г., посочена в електронния фиш, се явява и датата, на която нарушителят е станал известен за административнонаказващия орган. Давностният срок, за който съдът следи служебно, е с продължителност от 4 години и 6 месеца, или това е абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за издаване на санкционния акт и влизането му в сила, която тече от момента на извършване на нарушението. Този срок не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт. Относно неприложимостта на правилата на чл. 34 от ЗАНН в смисъла, вложен от жалбоподателя, както и размера на 4 давностния срок съдебната практика е трайна и последователна - така Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1962/2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 786 от 08.04.2019 г. по к. а. н. д. № 3876/2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 610 от 10.03.2020 г. по к. а. н. д. № 23/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1315 от 24.06.2015 г. по к. а. н. д. № 1282/2015 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2553 от 10.12.2019 г. по к. а. н. д. № 2923/2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Не се споделя и поддържаната от жалбоподателя позиция, с която на практика датата на издаване на електронния фиш се приравнява на датата на връчването му. Датата на издаване на ЕФ е и датата, на която деянието е заснето от техническото средство. Доколкото нарушението се установява от автоматизирана система, то напълно оправдано е, че датата на установяване на нарушението и дата на издаване на електронния фиш съвпадат.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме за приложим не срокът на абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, а обикновена давност от 3 години, то възражението за погасяване на административнонаказателната отговорност отново се явява неоснователно.
Съдебното решение е постановено преди изтичането на 3 години от датата на издаване на електронни фиш, а с факта на постановяването му давността се явява прекъсната и започва да тече нов тригодишен давностен срок.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 22 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място.
Размерът на приложимото наказание е определен от законодателя във фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
В писменото становище по делото, въззиваемата страна прави искане за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсулстко 5 възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
Разпечатката съдържа 40 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a327a78-b1de-4a18-a916-89194ebc3e4b