Решение № 23 от 08.03.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Разград, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рая П. Йончева

Членове:

Валентина П. Димитрова

Цветалина М. Дочева при участието на секретаря Дияна Р. Г. като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213300500350 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

С решение №260105/15.06.2021г., постановено по гр.дело №519/2019г. РС - Исперих е осъдил ответното дружество - „Аргилов Груп“ ЕООД, гр.Исперих, ЕИК 200176655 да заплати на ищеца С. ДЖ. АХМ. сумата 18 000 лв., представляваща обезщетение по чл.200 от КТ за причинени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на съпруга й Ф А. А., настъпила на 09.04.2018г. бивш служител на дружеството, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й заплащане.Отхвърлил е като неоснователна претенцията на ищцата над уважения размер до претендирания такъв от 100 000 лева.Произнесъл се е и по отношение дължимостта на разноските.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от ответника, който счита същото за неправилно и съответно присъденото обезщетение за силно завишено над размера на сумата 6 000 лв. до уважения такъв от 18 000 лв.Излагат се съображения, свързани с поведение на ищцата след смъртта на съпруга й, както и неучастието й със средства за неговото погребение и свързаните със същото ритуали след това.Прави се искане за отмяна на решението в частта му, с която искът е уважен над размера на сумата 6 000 лв. и отхвърляне на претенцията в останалата й част.

Правят се доказателствени искания.Първото от тях е свързано с установяване на причината, поради която покойният Ф А. е изгубил контрола над управляваното от него МПС на 09.04.2018г., а именно установяване на водени от него телефонни разговори на посочената дата.Второто касае придобиването от ищцата на недвижим имот, след смъртта на съпруга й.

Ищцата в първоинстанционното производство е депозирала чрез пълномощник отговор на въззивната жалба, като я счита за неоснователна, застъпвайки становище, че правилно от РС е била определена глобалната сума, дължима от страна на ответника, а именно 60 000 лв.

Противопоставя се на доказателствените искания на ответника.

Подала е насрещна въззивна жалба против отхвърлителната част на решението, като излага съображения за необоснованост на съдебния акт, за занижаване размера на присъденото обезщетение, като се твърди и твърде висок процент на съпричиняване, приет от РС. Прави се 1 искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на обезщетение в пълен размер.Претендират се разноски съобразно изхода на делото.

Доказателствените искания на ответника, направени с въъззивната жалба, съдът е намерил на първо място за преклудирани, а на второ място, това от тях, свързано с придобиването на недвижим имот от страна на ищцата за неотносимо към правния спор, поради което ги е отхвърлил с определението по чл.267 от ГПК.

В съд.заседание пред РОС всяка от страните поддържа заявеното становище с въззивната, съответно насрещната въззивна жалба, чрез процесуалния си представител.

При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК , съдът намира решението на първата инстанция за валидно и допустимо.

По съществото на спора съобразно доводите на страните, изложени пред въззивния съд, събраните в процеса доказателства и закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по исковата молба , подадена от С. ДЖ. АХМ. , чрез процесуален представител адв.С. П. от САК, против ответника „Аргилов Груп“ ЕООД, гр.Исперих, на основание чл. 200 КТ за присъждане на сума в размер на 100 хиляди лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради претърпените болки и страдания от смъртта на наследодателя на ищцата и неин съпруг Ф А. А., работил като шофьор на товарен автомобил при ответника и загинал по време на изпълнение на служебните си задължения при обстоятелства, подробно описани в исковата молба, на 09.04.2018г. като злополуката при която е настъпила смъртта му е призната за трудова с разпореждане на РУСО Разград.Исковата сума се претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й заплащане, направено е и искане за присъждане на разноски.

Дружеството - ответник е подало в срок писмен отговор, с който оспорва дължимостта на обезщетението изцяло, поради обстоятелството, че механизмът за настъпване на злополуката е останал неизяснен.Позовавайки се на постановлението за прекратяване на ДП счита, че смъртта на Ф А. се дължи на негови собствени действия, като той е допринесъл на 100 % за вредоносния резултат, проявявайки груба небрежност при изпълнение на задълженията си, поради което той ответникът не следва да носи имуществена отговорност на осн.чл.201, ал.2 от КТ. Оспорени са също твърденията в исковата молба, че между ищцата и съпругът и имало голяма взаимна любов и разбирателство, като се възразява, че същите постоянно са се карали, което разстройвало работника.Скандал имало и в деня на настъпване на ПТП-то, като той бил допринесъл за влошаване емоционалното състояние на Ф А., същият станал разконцентриран и се стигнало до злополуката.Дружеството поело всички разходи по погребението на работника, изплатени били и дължимите му трудови възнаграждения.Направил е доказателствени искания.Заявил е претенция за разноски.

Безспорно е по делото, че С. ДЖ. АХМ. е наследница по закон /преживяла съпруга/ на Ф А. А., б.ж.на гр.Исперих, починал на 09.04.2018г.Към датата на смъртта му, между Ф А. и дружеството жалбоподател е съществувало трудово правоотношение, по силата на което той е изпълнявал в същото длъжността "шофьор " на лекотоварен автомобил. .

Няма спор също така по делото, че смъртта на Ф А. е настъпила в резултат от ПТП, станало на 09.04.2018г., като около 15.00 часа по път I-2 от кръстовището с път III-205 (град Исперих – град Разград) към град Русе, в дясната пътна лента се движила товарна автокомпозиция състояща се от седлови влекач „Скания R420” с рег.№ *** с прикачено към него полуремарке-цистерна 2

(фуражовоз) с рег.№ *** /собственост на ЕТ „Сюлюш-А-Айдън Сюлейман“/, управлявана от св.Т.Н.Х..Освен водача, на предната дясна седалка в кабината на автовлекача е пътувал свидетеля А.А.. По същото време, на същият пътен участък, в обратна посока се движел управляваният от Ф А. товарен автомобил „Форд Транзит” с рег.№ *** /собственост на ответното дружество/. В района на вилната зона край град Разград, където пътя минава по мост над напречен отводнителен канал, ограничен с метални парапети, товарният автомобил „Форд Транзит” навлязъл в лентата за насрещно движение по която се движела описаната по-горе автокомпозиция. Водача на последната предприел аварийно спиране, но между двете превозни средства възникнал челен сблъсък, при който водачът Ф А. починал на място.

С Разпореждане № 15/ 08.06.2018г. на ТП на НОИ град Разград злополуката довела до смъртта на Ф А. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, като разпореждането не е било обжалвано.

Според заключението по назначената пред ИРС САТЕ в момента на удара между процесните ППС, товарната автокомпозиция се е намирала изцяло в дясната за нея лента на движение, а т.а.

„Форд Транзит” е навлязъл частично или изцяло в лентата за насрещно движение, считано спрямо неговата посока на движение. Вещото лице приема ,че основната причина за настъпването на автопроизшествието е загубата на контрол върху управлението на т.а. „Форд Транзит” с рег.№ *** от страна на неговия водач Ф А. и внезапното навлизане на същият автомобил в лентата за насрещно движещи се ППС. Посочва като най-вероятна причина за загуба на контрол върху управлението на т.а.”Форд Транзит” отклоняване вниманието на водача, което би могло да се дължи на унасяне в сън или други действия свързани с преместване погледа му от пътната обстановка пред него, като скоростта на движение на т.а. „Форд Транзит” в момента на удара и непосредствено преди ПТП е била 83.4 км/час. При конкретната пътно-транспортна обстановка и при определените скорости на процесните МПС-та, сблъсъкът между тях е бил непредотвратим, чрез своевременно аварийно спиране от страна и на двамата водачи, поради внезапното навлизане на т.а.”Форд Транзит” в лентата за насрещно движещи се ППС. Произшествието е било предотвратимо, ако непосредствено преди него товарната композиция се е движела с максимално разрешената скорост от 70 км/час за този път и тази категория ППС, чрез своевременно аварийно спиране и на двамата водачи., но към момента на сблъсъка покойния Ф А., като водач на т.а.”Форд Транзит” не е предприемал аварийно спиране. С постановление на ОП-Разград от 05.02.2019г., образуваното ДП №330 ЗМ-93/2018г. по описа на ОД на МВР-Разград, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ от НК вр.с чл.342,ал.1 от НК е било прекратено, поради смъртта на дееца Ф А. А..

Според разпитаните трима свидетели, водени от ищцата, нейните леля, брат и дъщеря се установява, че през продължилия шест години брак между ищца С.А. и Ф. А. същите са били добро, сплотено семейство, разбирали се нямали дрязги помежду си.Заедно отглеждали по-малката й дъщеря.Починалият помагал на жена си в домакинството, заедно поддържали малка градинка в двора.Свидетелите не сочат как смъртта на Ф А. се е отразила на неговата съпруга , ищцата.

Свидетелите водени от ответника не допринасят за установяване отношенията в семейството на покойния Ф А. и С.А. и как смъртта му се е отразила на последната, като според свидетелите Г. и С. сочат единствено, че ищцата ,често търсела съпруга си по телефона, докато той бил на работа и това го напрягало.

Свидетелката Е.М., майка на покойния Ф А. го описва като грижовен син, когото видяло 3 последно сутринта в деня на смъртта му . Сочи, че тя и другия й син са поели всички разходи свързани с ритуалите след погребението на сина й, като ищцата не е участвала в тях, а същата е оставила за себе си и неизвестна сума пари, която Ф събирал за закупуване на къща.Свидетелката не е поддържала контакти със снаха си и не депозира показания, сочещи на отношенията в семейството на ищцата и покойния Ф А..

Между страните не се спори, че смъртта на Ф А. е настъпила в резултат на описаната трудова злополука; че дружеството-ответник, в качеството му на работодател, с когото починалият е бил в трудово правни отношения към момента на злополуката, дължи на неговата наследница- съпруга, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие неговата смърт. Остава спорен въпроса дали от страна на починалия работник е налице съпричиняване на трудовата злополука и вредоносния резултат от нея и дали са налице основания за намаляване имуществената отговорност на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 от КТ, съответно – за уважаване на исков ата претенция в пълен размер и съответно по-висок от присъдения с обжалваното първоинстанционно решение.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, окръжният съд направи следните правни изводи: Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането. Чл. 201, ал. 1 от КТ предвижда, че работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, а ал. 2 на същата разпоредба – че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Ответникът по исковете се позовава на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ и предявява възражения за намаляване на отговорността му, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищцата. Според цитираната разпоредба обаче, намаляване отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване, вследствие допусната груба небрежност. При съобразяване на задължителната и многобройна практика на ВКС, вината на пострадалия не може да се предполага и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение, а при липсата на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност не може да се прави категоричен извод за допусната груба небрежност. Грубата небрежност се определя като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за ПТП, при което е пострадал работникът, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Установеният факт на проявена от работника груба небрежност е основание за компенсация на вини, но не е определящ за съотношението между тях и за съответния процент съпричиняване от увредения. За да бъде намалено дължимото обезщетение, поради наличие на принос на пострадалия, следва да е пряко доказано такова негово обективно поведение, изразяващо се както в действие, така и в бездействие, пряко създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и, без наличието на което вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като съотношението му спрямо поведението на деликвента следва да се преценява с оглед това кой е основният фактор за причиняването на вредоносните последици. Степента на съпричиняване се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Колкото повече едно лице е допринесло за 4 настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.