Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1087 от 22.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15392/2024
Вид
Решение № 1087
Подписан
22.01.2025
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110115392 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 128 КТ, чл. 262 КТ, чл. 177 КТ, чл. 162, ал. 3 КТ във връзка с ал. 1 КТ, чл. 261 КТ и чл. 86 ЗЗД от Ц. Б. Ч., ЕГН **********, адрес с. Владо Тричков, общ. Своге, ул. “2-ра” № 12, срещу “СтЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

“Подполковник Калитин” № 30, представлявано от инж. Евгений Ганчев – изпълнителен директор и Кирил Георгиев – председател на Съвета на директорите, да бъде осъден да заплати на ищеца сумите, както следва:

1. сумата от 3517 лв., представляваща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 412 лв., считано от 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г.;

2. сумата от 715 лв., представляваща увеличение за извънреден труд, включително нощен труд в неработни дни и по време на официални празници, ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 152 лв., считано от 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г.;

3. сумата от 752 лв., представляваща възнаграждение за платен годишен отпуск, ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 186 лв., считано от 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г.;

4. сумата от 418 лв., представляваща обезщетение за отпуск при временна неработоспособност, ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 105 лв., считано от 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г.;

5. сумата от 595 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 147 лв., считано от 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г.

Претендира законната лихва върху всяка от горните суми от датата на предявяване на исковата молба – 18.03.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищцата поддържа искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), 1 която да даде заключение: какъв е съвкупният размер на дължимите допълнителни възнаграждения и обезщетения, претендирани по всеки един от исковете за периода от 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г., съответно каква част от него не е заплатен от работодателя към момента на подаване на исковата молба; каква е стойността на дължимите мораторни лихви върху неизплатената част от дължимите допълнителни възнаграждения и обезщетения. В исковата молба се твърди, че ищцата е дългогодишен служител на ответното търговско дружество, като заема длъжността “ватман”, считано от 10.04.2007 г., съобразно Трудов договор № 18 от 10.04.2007 г. Ищцата твърди, че ответникът е изплащал значително помалки по размер допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения от дължимите в нарушение на действащата нормативна уредба и без да се съобразява със задължителните предписания на органите на Инспекцията по труда.

В едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът “СтЕ” ЕАД е депозирал такъв чрез своя процесуален представител Жанета Павлова Болна, с който оспорва предявените искове. Твърди, че ищцата не се е присъединила към действащия в дружеството колективен трудов договор (КТД), в сила от 04.12.2022 г. до 03.12.2024 г., поради което не се ползва от установените по-високи размери на допълнителни възнаграждения и обезщетения.

За процесния период ищцата е била присъединена към предишния КТД само до 03.12.2022 г.

Ответникът излага аргументи, че допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се дължи на ищцата в процент върху основната работна заплата, определен с индивидуалния трудов договор. Твърди, че след предписанията на Инспекцията по труда е започнал да начислява на ищцата допълнителното възнаграждение в размер на 34%, въпреки неприсъединяването към КТД. Посочва, че за положения извънреден труд на ищцата е заплатено увеличение за всички месеци, през които е положила извънреден труд.

Разяснява, че възнаграждения за начислен платен годишен отпуск са заплащани на ищцата за всички месеци от исковия период, през които е ползван платен годишен отпуск. Твърди, че са начислявани и доплащания в изпълнение на предписания на Инспекцията по труда.

Ответникът оспорва и претенцията на ищцата за обезщетения за отпуск поради временна неработоспособност, тъй като са заплатени в дължимия размер. Твърди, че допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд е заплащано на ищцата за всички месеци от исковия период, през които е полагала нощен труд. Моли за отхвърляне на исковата претенция и разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Не възразява да се назначи СИЕ, като поставя допълнителен въпрос към вещото лице: дали изплатените на ищцата допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, за извънреден труд, за платен годишен отпуск, за отпуск поради временна неработоспособност и за положен нощен труд за периода от 01.12.2022 г. до 22.01.2024 г. са в съответствие с установените норми в КТ, с оглед липсата на присъединяване към КТД (действащ за периода 04.12.2022 г. - 03.12.2024 г.) и след проверка в счетоводството на “СтЕ” ЕАД. Представя ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения през процесния период.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не оспорват обстоятелството, че ищцата е подала заявление за присъединяване от 05.03.2021 г. към КТД с период на действие от 04.12.2020 г. до 03.12.2022 г., а за КТД с период на действие от 04.12.2022 г. до 03.12.2024 г. ищцата не е заявила присъединяване. Също така не оспорват придобития трудов стаж от ищцата, който според Допълнително споразумение № 784/02.11.2022 г. към Трудов договор № 18/10.04.2007 г. се равнява на 34 год. 00 мес. 25 дни към 01.11.2022 г. Страните не оспорват и отчетените от ответното дружество дни и часове, през които ищцата е полагала извънреден труд, нощен труд и е използвала платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност, за които ответникът представя копие от ведомости. Поради това съдът ги приема за установени.

Ищцата е служител в ответното дружество по силата на Трудов договор № 18 от 10.04.2007 г. Между страните са сключени още Допълнително споразумение № 215/04.01.2010 г., Допълнително споразумение № 834/30.07.2014 г. и Допълнително 2 споразумение № 784/02.11.2022 г. Ищцата е присъединена към КТД, действащ за периода от 04.12.2020 г. до 03.12.2022 г., по реда на чл. 57, ал. 2 КТ, с едностранно волеизявление от 05.03.2021 г. Организацията на работната заплата е регламентирана във Вътрешни правила за организация на работната заплата от април 2022 г., утвърдени от ответното дружество в изпълнение на чл. 22 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). По делото е направена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която установява размера на неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения по всеки от исковете за всеки месец от процесния период, както и мораторната лихва върху всяка една главница, изчислена до момента на подаване на исковата молба (18.03.2024 г.). Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е пълно, ясно, обосновано и изцяло съобразено с писмените доказателства по делото – Трудов договор № 18 от 10.04.2007 г. и Допълнителни споразумения към него; заповеди и ведомости за работни заплати; фишове за начислени трудови възнаграждения за процесния период; Вътрешни правила за организация на работната заплата на СтЕ ЕАД от април, 2022 г.; Документи от ГИТ – Дирекция “Инспекция по труда” София, както и извършените счетоводни справки за начислен извънреден труд за процесния период. Допълнителното заключение преизчислява неизплатените суми, като взема предвид представените от ответника Заповед № 03-183-25.10.2024 г. и платежно нареждане за доплащания в полза на ищцата според предписание на ГИТ – Дирекция “Инспекция по труда” София, извършени след датата на подаване на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Неправилно ответникът не е приложил Вътрешните правила за организация на работната заплата (ВПОРЗ) спрямо ищцата, позовавайки се на пар. 5 от Допълнителните и заключителни разпоредби на акта. Разпоредбата, която указва различно положение за адресатите на КТД, гласи: “размерите на допълнителните възнаграждения, определени в чл.

22А, ал. 1; чл. 23; чл. 24; чл. 25, ал. 1; чл. 26; чл. 27 и чл. 30 се ползват от работници и служители членове на синдикалните организации – страни по КТД и присъединилите се към КТД”. Цитираното правило по никакъв начин не индивидуализира КТД, за да се определят и адресатите, спрямо които е ограничено действието на посочените разпоредби. Ако действително е налице препращане към разпоредбите на действащия КТД, то следва изрично да се посочи кой е той, какъв е неговият период на действие, или поне да има съвпадане на сроковете на действие на КТД и ВПОРЗ. Нито едно от тези условия не е изпълнено. Съгласно чл. 54, ал. 2 КТ срокът на действие на КТД не може да бъде по-дълъг от две години, а приемането на ВПОРЗ и тяхното изменение не е обвързано с такъв срок, нито е предвидена задължителна актуализация през определен период от време. В конкретния случай вътрешните правила са приети през април 2022 г., а новият КТД влиза в сила на 4 декември 2022 г.

Съдът прави извода, че разпоредбата от ВПОРЗ създава неравноправно положение между работниците и служителите в зависимост от членството им в синдикалната организация, което е в нарушение на чл. 14, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация.

Това съответства и на твърденията на ищцата, направени в исковата молба, че в качеството си на председател на синдикалната секция на НС “Защита” е подложена на натиск да се присъедини към синдикатите, с които договаря ответникът работодател. Вътрешните правила за работната заплата са израз на делегираната нормотворческа компетентност на работодателя и съгласно чл. 22, ал. 2 НСОРЗ те не могат да противоречат на нормативни актове от по-висока степен.

Съдът намира, че ограничението в пар. 5 от ДЗР на ВПОРЗ е нищожно поради противоречие с императивната норма в чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр, тъй като въвежда различни критерии за определяне на трудовите възнаграждения в зависимост от личното положение на работниците и служителите. Поради тази причина то не произвежда действие и в полза на ищцата следва да се приложат по-високите размери на допълнителни възнаграждения и обезщетения, установени с нормите на ВПОРЗ, които са съобразени от вещото лице при изготвяне на експертизата.

3

За нищожонсотта съдът следи служебно, когаято това е видно от външна страна и е налице противоречие на закона, както е в настоящия случай като в този случай съдът просто не зачита нищожното нормативното или договорно правило, което се посочва изрично в мотивите на съдебния акт. В този Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС.

В допълнение само следва да се посочи, че съгласно чл. 57, ал. 2 КТ работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора. Това правило се прилага за всеки отделен КТД. Присъединяването към последващ КТД не става автоматично, на основание извършеното присъединяване към предходния договор, а отново може да бъде само доброволно, като е необходимо изрично волеизявление на работника или служителя.

Съгласно трайна е практиката на ВКС - Решение № 86 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2821/2020 г., III г. о., релевантно за делото е и обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за информиране по чл. 58 КТ.

Това е така, защото при недобросъвестно (умишлено) неизпълнение на задължението по чл. 58 КТ от работодателя, присъединяването по чл. 57, ал. 2 КТ може да се счита за извършено на основание чл. 25 ЗЗД. Правото на обезщетение, уредено в КТД, е по принцип поставено под условие- работникът или служителят, който не е член на синдикалната организация, подписала КТД, да е извършил присъединяване по чл. 57, ал. 2 КТ. На основание чл. 25 ЗЗД, когато работодателят умишлено не е изпълнил задължението си по чл. 58 КТ- да информира работниците и служителите за сключения нов КТД, то условието, в случая присъединяването, следва да се счита за сбъднато, защото работодателят има интерес от неосъществяване на условието.