Решение № 1046 от 04.06.2014, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е № 1046

04.06.2014 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, 5-ти граждански състав, в закрито заседание на 28.02.2014 г., в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева

ЧЛЕНОВЕ : Радостина

Стефанова

Виолета Гъдева като разгледа докладваното от съдията

Виолета Гъдева гражданско дело №

1482/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателката

Е.Я.В., чрез адвокат М., обжалва налагането на възбрана върху 1/2 ид. ч. от жилище /апартамент/, находящо се в гр. София, на ул. „****, със застроена площ 80,22 кв. м., ведно с изба № 7, 7,87 кв. м., както и 1,15 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, УПИ - 978, кв. 8, по плана на гр. София, м. „****”, по приложеното изп. дело № 336/2009 г. на ЧСИ рег. № 758 /Мариана Обретенова/. Иска то, налагането, да бъде отменено като незаконосъобразно, т. к. описаното жилище не принадлежи на длъжника по делото К.Д.Г.. С решение от 02.04.2008 г. Свиленградският районен съд прекратява гражданския брак между жалбоподателката и длъжника, както и предоставя жилището в изключителна собственост на жалбоподателката. Отделно жилището е единствено и не може да се раздели при условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС, ако /дори да/ надхвърля жилищните нужди на жалбоподателката.

Въззиваемият „Тракия

РМ” ЕООД /чрез упр. Х.М./ смята, че жалбата е недопустима, т. к. налагането на възбрана съставлява обезпечителна мярка, не същинско изпълнително действие, и не подлежи на обжалване съгл. гл. 39-та, р. 1-ви от ГПК, евентуално - неоснователна; брачното решение е вписано едва на

18.12.2012 г. и е непротивопоставимо „по отношение на възбраната”.

Въззиваемият К.Г. не взема становище.

Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав, като се запозна с доказателствата по делото, констатира следното :

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 436, ал. 1, както и срещу действие, което може да се обжалва от третото лице съгл. чл. 435, ал. 4 /насочване на изпълнението върху вещ, във владение на това лице/.

/Възбраната е разпореждане на съдия-изпълнителя, с което съответната недвижима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, следователно налагането на възбрана вече съставлява насочване на изпълнението върху вещта./

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение от 02.04.2008 г. Свиленградският районен съд действително предоставя описаното жилище в изключителна собственост на жалбоподателката. Решението обаче е вписано на 18.12.2012 г., а възбраната - на

16.07.2009 г. А пре-хвърлянето на вещни права, разпореждането с 1/2 ид. ч. от прекратена СИО напр. , което не е било вписано преди възбраната, не може да се противопостави на взискателя /чл. 453, т. 1 от ГПК/. Предвид горното придобиването на жилището от жалбоподателката не може да се противопостави на взискателя „Тракия РМ”.

Колкото до възражението за несеквестируемост на жилището, разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК ползва само длъжника - физическо лице, не и третото лице /„изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника…”/ Предвид горното жалбата трябва да бъде оставена без уважение.

Така

Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав,

Р

Е Ш

И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.Я.В., чрез адвокат М., срещу налагането на възбрана върху 1/2 ид. ч. от жилище, находящо се в гр.

София, на ул. „****, със застроена площ 80,22 кв. м., ведно с изба № 7, 7,87 кв. м., както и 1,15 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, УПИ - 978, кв. 8, по плана на гр. София, м. „****”, по изп. дело № 336/2009 г. на ЧСИ рег. № 758.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :