Определение № 515 от 26.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. София, 26.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500273 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. П. И., подадена чрез представителя му по пълномощие, срещу определение № 265873 от 1 ноември 2023г. по гр. д. № 727/2020г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивната жалба с вх. № 287484/10.10.2023г. Счита, че определението е порочно – неправилно, като концентрира оплакванията си върху непроизнасянето на съда по искането му да бъде освободен от заплащането на всички такси и разноски за производството, сочи и, че СГС „не дочаква исканото от него от БНБ“. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса и разноски пред всички инстанции, евентуално частният жалбоподател иска, след отмяна на обжалваното определение, освобождаването му от всички държавни такси и разноски за всички инстанции „с оглед и отстраняване на пороци на непроизнасяне“.

Иска и присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, оказана от адвоката, подал частната жалба, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА – за оказаната безплатна правна помощ на роднина на адвоката – роден син (въпреки че в молба от 20.11.2023г. се поддържа, че ответникът не е страна в процеса по чл. 83 ГПК). При постановяване на акт в 1 негова полза частният жалбоподател иска и възстановяване на платените държавни такси по въззивната жалба и по частната жалба.

Частната жалба е допустима. Обжалваният отказ на съда като резултат е преграждащ развитието на производството, поради което следва да се признае възможност да се сезира горния съд с частна жалба за проверка на законосъобразността му. Допустимостта на частната жалба се извежда и от ТР № 1/17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. (т. 5), ОСГК на ВКС, и от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС (т. 12), съобразно които отказите за освобождаване от държавна такса са преграждащи съдебни актове, като осуетяващи упражняването на правото на защита, а от своя страна въззивното определение, постановено в производство по чл. 83, ал. 2 ГПК, подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл.

1 ГПК, съобразно приетото от ВКС в т. 1 от ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС.

Частната жалба е неоснователна.

Ищецът А. П. И., чрез представителя си по пълномощие, е поискал във въззивната си жалба, подадена срещу постановеното по делото решение, освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски „в цялост за процеса“.

С разпореждане № 266413/17.10.2023г. СГС е дал едноседмичен срок на жалбоподателя от връчване на разпореждането да представи „декларация за имотно състояние : 1. доходите на лицето и на неговото семейство;2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост;6. възрастта; 7. и доказателства за липса на имущество (след това ще бъде извършена и служебна проверка)“.

В предоставения срок А. П. И., роден на ********г., чрез представителя си по пълномощие, е приложил декларация за материално и гражданско състояние от 24.10.2023г., в която, под страх от наказателна отговорност, е посочил, че не получава постоянен месечен доход и не упражнява дейност като ЕТ, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност; не е в граждански брак; осигурява издръжка на себе си и на майка си, средствата за издръжка на семейството му понастоящем се осигуряват чрез други негови роднини; единственото му 2 жилище е с площ от 41, 09 кв. м, където живее и болната му майка; не притежава МПС; не притежава дялове в търговски дружества, облигации, не получава дивиденти; паричните влогове са на стойност 0 лева и към 24.10.2023г. по разплащателната му сметка има 19, 01 лв.; декларирал е още, че е здрав, но майка му, на която „осигуряваме издръжка“, страда от заболявания, които налагат постоянни разходи, като по-нататък в декларацията е посочено, че заболяванията й налагат “допълнителни периодични разходи в размер на между 100 лв. и 180 лв. месечно за лекарства и прегледи“; декларирано е и, че жалбоподателят не е в трудови правоотношения след 12.2021г.

С разпореждане № 266685 от 30.10.2023г. СГС е изискал справка от БНБ – Дирекция “Регистри“, управление “Банково“, за вписаната в регистъра на банкови сметки и сейфове информация за наличие на банкови сметки на името на А. П. И. към 10.10.2023г. (датата на подаване на въззивната жалба ) и към 30.10.2023г.

На 01.11.2023г. е постановено обжалваното в настоящото производство определение, с което е била оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивната жалба, и с втори акт с характер на разпореждане въззивната жалба е оставена без движение за представяне в едноседмичен срок на доказателства за заплатена държавна такса по сметка на САС (извън предмета на съдебен контрол е, законосъобразно ли е предоставен срок за отстраняване на посочената нередовност на въззивната жалба преди влизане в сила на акта по чл. 83, ал. 2 ГПК). За да остави без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК, СГС е приел въз основа на представената декларация, че не са налице предпоставките за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 5 лв., тъй като той притежава недвижим имот, в трудоспособна възраст е, няма алиментни задължения.

На 09.11.2023г., БНБ, в отговор на разпореждането на съда, е изпратила по делото 2 броя справки за банкови и платежни сметки на посоченото в разпореждането лице – към датата 10.10.2023г. и към 06.11.2023г. В тях са отразени 4 броя сметки на А. П. И., открити на 03.05.2023г., в лева и една в евро.

На 10.11.2023г., в предоставения срок, А. П. И., чрез представителя 3 си по пълномощие, е приложил документ за държавна такса от 5 лв., в който е посочено, че се внася по въззивната му жалба; изрично е посочено от страната, че плащането не означава признаване на дължимостта на държавната такса.

В предмета на настоящото производство, с оглед предмета на обжалваното определение, е извършване на преценка налице ли са предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът да признае, че А. И. – ищец, упражнил право на жалба срещу крайния съдебен първоинстанционен акт, няма достатъчно средства да внесе такса за въззивно обжалване.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид:1. доходите на лицето и на неговото семейство;2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост;6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Както е изтъкнал и частният жалбоподател, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК действително се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата (мотиви към т. 12 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС) . В разглеждания случай и апелативният съд намира, че не е налице основание, с цел осигуряване достъпа до правосъдие, за освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване - с оглед стадия, до който се е развило производството и произнасянето на администриращия въззивната жалба съд, извършващ проверка за редовността й (чл. 262 ГПК), чийто акт е предмет на инстанционен контрол. За този свой извод, въпреки че не е деклариран постоянен месечен доход и трудова заетост на ищеца, съдът съобрази, че той е в трудоспособна възраст (роден ****г.), здрав е, несемеен, има открити банкови сметки през 2023г., собствено жилище (т.е. няма 4 разходи за наемна цена ), а и осигуряването на средства за издръжката му и за издръжката и лечението на член от домакинството му – неговата майка, е поето от роднини. Не може да се приеме в случая, че той не може да се натовари със заплащането на държавна такса в размер на 5 лв. Това е половината от внесената по исковата молба проста държавна такса от 10 лв.

(приложение към молба от 13.05.2021г. ). Посочената държавна такса не представлява ограничение на правото на достъп до съд – не е прекомерна финансова тежест и не е непреодолима пречка, която да възпрепятства ефективното упражняване на процесуалните му права, като се изхожда и от факта, че ищецът е представляван в производството от своя баща, оказващ му безплатна правна помощ (чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА ), и без в производството да е повдиган въпрос, че страната дължи и предварително внасяне на разноски за извършване на определени процесуални действия в производството.

Доколкото преценката на съда по основателността на искането по чл.

83, ал. 2 ГПК е винаги конкретна и на база релевантните за тази преценка факти, касаещи наличието на достатъчно средства да се заплатят разходите по производството, в разглежданата хипотеза, въз основа на обсъдените обстоятелства САС формира извод за законосъобразност като резултат на обжалваното определение, в рамките на което осъществява инстанционен контрол, като следи служебно за законосъобразността на обжалвания акт (ТР № 6 от 15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017г., ОСГТК на ВКС), въпреки че наистина определението е постановено преди по делото да постъпи исканата от БНБ информация. Съответен на извода за законосъобразност като резултат на атакуваното определение е и изводът за неоснователност на разглежданата частна жалба, която се оставя без уважение. Следва да се отбележи, във връзка с исканията в частната жалба, че няма нормативна основа в действащия процесуален закон при отмяна на акт по същество делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне, нито въззивният съд, сезиран с частна жалба, може да се произнесе за първи път по процесуален въпрос, неразгледан с обжалвания акт (чл. 278 - 279 ГПК). Няма и основание в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, в което не се разрешава гражданскоправен спор, да се възлагат разноски в тежест на насрещната с т р а н а (чието участие в производството е отрекъл и сам частният жалбоподател, чрез представителя си по пълномощие). А след като страната вече е внесла определената държавна такса, което сочи и на възможността й 5 да я заплати, тя разполага с възможността да иска присъждането й с оглед изхода на спора. САС подчертава и, че при промяна на обстоятелствата, свързани с преценката доколко страната е материално затруднена, това ще е основание за ревизиране на тази преценка в производството, както и, че въззивният съд, след като делото е образувано пред него по въззивната жалба, може да се произнася по молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, по каквато няма произнасяне, вкл. и по повод определяне на друг размер на дължимата държавна такса в производството, съгласно и постановките на вече цитираното ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. П. И., подадена чрез представителя му по пълномощие, срещу определение № 265873 от 1 ноември 2023г. по гр. д. № 727/2020г. на Софийски градски съд.

Определението може да се обжалва от частния жалбоподател, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.