Решение № 108 от 25.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Мая Михайлова

Димитринка КостадиноваМладенова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20211100515283 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на А.Д.А. – длъжник по изпълнително дело № 20218390400342/343 по описа на ЧСИ И.М.-К. с рег. № 839 срещу разпореждане от 11.10.2021 г. за оставяне на молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. без уважение.

В жалбата се твърди, че същата е допустима въпреки становището на ЧСИ.

Поддържа се, че входираната по цитираното изп. дело молба с № 11601/08.10.2021 г. не представлявала жалба срещу приетите по делото разноски, а правното основание била разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като размерът на таксите следвало да бъде коригиран след извършено плащане на дълга, последвало първоначалната покана за доброволно изпълнение (ПДИ). Сочи се, че в поканата се съдържало задължение в размер на 6 020.67 лв., а след направено приспадане на вече платени суми, на длъжника били възстановени 3 393.67 лв.

В жалбата се поддържа, че приетото по делото адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. било прекомерно, тъй като не отговаряло на действителната фактическа и правна сложност на делото. Отделно се оспорва и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която не отговаряла като процентно съотношение спрямо дължимата сума от 1 156.55 лв.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на разпореждането от 11.10.2021 г. на ЧСИ с рег. № 839 за постановяване намаление на адвокатското възнаграждение по делото, както и това на останалите разноски по делото и изменянето им до размерите по ТТРЗЧСИ и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Взискателите Д.А. А. и И.-А. А., редовно уведомени на 25.10.2021 г., в законоустановения срок не са взели становище по жалбата.

В срока и по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ с рег. № 839 е оспорил допустимостта на жалбата, тъй като я счита за просрочена, като подадена след двуседмичния срок от съобщението. Не е изразено становище по основателността ѝ.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 20218390400342/343 по описа на ЧСИ с рег. № 839 е образувано по молба на Д.И.М.а, като законен представител на Д.А. А. и И.-А. А. за събиране на месечни издръжки в размер от по 170 лв. Към молбата са представени два броя изпълнителни листове за процесните суми. Двамата взискатели са представлявани от адвокат, чието възнаграждение е в размер от по 600 лв. по представени от 07.06.2021 г. Договори за правна защита и съдействие. На длъжника А.Д.А., чрез неговия работодател, е връчена на 15.07.2021 г. ПДИ (л. 75 от изп. дело), в която е посочено, че дължи следните суми: по 170 лв. представляващи месечна издръжка за всяко едно от двете му деца (общо 340 лв.), ведно със законна лихва върху всяка една просрочена сума до окончателното плащане; 3 740 лв. – главница по непогасени за периода 07.08.2020 г. – 30.06.2021 г. суми на същото основание, ведно със законна лихва върху всяка една от просрочените суми; 373.35 лв. разноски по изпълнителното дело; 537.58 лв. – такса по т. 26 от ТТЗЗЧСИ и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение. За същите суми е наложен запор върху заплатата при работодателя и върху банкова сметка на длъжника, от която на 22.06.2021 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 5 850.93 лв. По изп. дело са приложени вносни бележки за плащания, извършени от длъжника.

На 15.07.2021 г. е постъпило възражение от длъжника А.А., в което се моли ЧСИ да преизчисли дължимите от него суми предвид направени от него плащания в общ размер на 3 140 лв. за периода м. 08.2020 г. – м. 06.2021 г. На 23.09.2021 г. е изпратено електронно писмо до длъжника, в което е посочено, че постъпилите суми са разпределени по следния начин: 1 200 лв. адвокатски хонорар, 1 156.55 лв. – издръжка за м. 07/2021 г. в размер на 340 лв., както и издръжка за стар период – м. 11, както и разликата от 450 лв. от текущата издръжка, ведно със законна лихва в размер на 26.55 лв.; 600 лв. – такси и разноски в полза на ЧСИ. На 08.10.2021 г. длъжникът е поискал редуциране на таксите и разноските спрямо преизчисления размер на дълга. На 11.10.2021 г. ЧСИ е изпратил съобщение, в което уведомява длъжника, че постановлението за разноски е влязло в сила и не подлежи на обжалване. На 14.10.2021 г. процесната жалба е подадена чрез ЧСИ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт на частния съдебен изпълнител.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение може да бъде правено не само в съдебния, но и в изпълнителния процес. Компетентен да разгледа искането по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е съдебният изпълнител. Неговият отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. В настоящия случай изпълнителното производство е започнало за суми, които частично са били погасени извънсъдебно от длъжника. Последното е основание за преизчисляване на дълга, респ. на дължимите 2 въз основа на него такси и разноски в изпълнителното производство. Съдебният изпълнител е уведомил задълженото лице за направените погасявания, но не се е произнесъл по молбата му с вх. № 11601/08.10.2021 г. за намаляване адвокатското възнаграждение. Неоснователно в обжалвания отказ на ЧСИ искането на длъжника е скрепено с двуседмичния преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, тъй като този срок тече от произнасянето на съдебния изпълнител, каквото в случая липсва.

Направеното смесване между нормите на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК е опорочило действията на съдебния изпълнител. Разпореждането от 11.10.2021 г. на ЧСИ с рег. № 839, постановено по изпълнително дело № 20218390400342/343, с което е оставена без уважение като просрочена молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. на длъжника А.Д.А. следва да се отмени, делото да се върне на ЧСИ, за да се произнесе по молба с вх. № 11601/08.10.2021 г., а настоящото производство следва да се прекрати.

Разноски по делото не се претендират и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждането от 11.10.2021 г. на ЧСИ И.М.-К. с рег. № 839, постановено по изпълнително дело № 20218390400342/343, с което е оставена без уважение като просрочена молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. на длъжника А.Д.А.;

ВРЪЩА изпълнително дело № 20218390400342/343 на ЧСИ с рег. № 839 за произнасяне по молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 15283/2021 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3