Решение № 20939 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20939 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110160401 по описа за 2022 година

Предявен е от ищеца ... срещу ответника ... осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ за сумата 1 250,27 лева, представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, във връзка със заведена щета № 44010112211780 за произлезли за автомобил марка .... вреди, вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от 09.05.2022г., на път III – 198, км79, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2022г. до окончателното й изплащане.

Ищецът ... твърди, че на 09.05.2022 г. на път III-198, км 79, водачът на МПС – мотоциклет ... – Д. С. се движил превишена и несъобразена с правилата за движение по пътищата скорост, в резултат на което изгубил контрол върху мотоциклета си, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно спрелия автомобил ...., застрахован при ищеца. За описаното ПТП е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № 8943 от 10.05.2022 г., а на виновния водач е съставен АУАН № 492450/10.05.2022г. Ищецът твърди, че е налице валидна застраховка „Каско“, сключена в „.... за МПС ..... Поддържа, че съгласно протокола процесното събитие е настъпило по вина на мотоциклет .... В допълнение посочва, че до ответника е изпратена покана за заплащане на сума в общ размер от 4 009,91 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение с включени 15 лева ликвидационни разноски, във връзка с което ответникът платил частично сумата от 2 759,61 лева. Предвид това в настоящото производство ищецът претендира от ответника заплащането на разликата между пълния размер на извънсъдебно предявената претенция и направеното от ответника плащане, възлизаща на сумата от 1 250,27 лева. Претендира сторените по делото разноски.

1

Ответникът ... в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението, че процесното ПТП е настъпило по вина на застрахования при него водач. Излага съображения в насока спазване от страна на последния на разпоредбите на ЗДвП. Оспорва твърдяния механизъм на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните щети по автомобила и процесното събитие. Твърди, че платеното застрахователно обезщетение е завишено и неотговарящо на действително претърпените вреди. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил за настъпване на процесното ПТП, който нарушил разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 и т.6 ЗДвП, като е паркирал на нерегламентирано за това място на пътното платно, плътно до мантинелата, като по този начин водачът сам се е поставил в положение на рискова ситуация от настъпване на ПТП. Излага съображения, че процесното ПТП е в резултат на поведението на двамата участника, съответно и отговорността му е до размера на половината от претърпените вреди, съобразно което е заплатил извънсъдебно сумата 2759,61 лева по претенцията на ищцовото дружество. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и посоченото като увредено лице и извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за вреди, които са в причинна връзка с протИ.правното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е покрита от ответника.

По настоящото дело не е налице спор между страните по отношение на следните факти с правно значение: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС към момента на реализиране на риска, наличие на валидно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на мотоциклет .... към датата на ПТП, настъпването на ПТП на 09.05.2022г. на път III – 198, км. 79, със сочените в исковата молба участници; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер, плащане от ответника във връзка с отправена регресна покана на сума в размер на 2759,61 лева в полза на ищеца по делото по щета №

44010112211780.

По делото е приет като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8943/10.05.2022г., съставен от длъжностно лице – дежурен ПТП при РУ Петрич, ОД на МВР Благоевград, в който е отразено, че на 09.05.2022г., около 12:20 часа, на път III-198, 79 км, е настъпило ПТП между ППС „....с водач Д. А. С. и л.......... с водач П. Ж. Х.. Като причина за настъпване на произшествието е посочено 2 предприемане от страна на водача на мотоциклет .... на маневра за неправилно изпреварване, при което същият навлиза в лентата за насрещно движение, губи контрол над управляваното ППС, което се подхлъзва странично и се блъска в насрещно движещия се л.а. ...., застрахован при ищеца. В допълнение е отразено, че вследствие на произшествието е пострадал водачът Д. С., който е получил охлузни рани в областта на дланите на лява и дясна ръка. Следва да се посочи, че протоколът за настъпилото ПТП, съставен макар от длъжностно лице, няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, в частта относно отразения в него механизъм, доколкото съставителят не е възприел лично настъпването на произшествието, а е възпроизвел съгласуваните изявления на водачите за знание за настъпили факти и обстоятелства.

Поради това в тази част посоченият документ не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото.

За изясняване механизма на пътно-транспортното произшествие по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на участниците в него - П. Х. и Д. С., както и е изслушано заключение по изготвена автотехническа експертиза.

От разпита на единия участник в процесното ПТП – водачът на л.а. „.... - П. Ж.

Х. се установява, че на дата 09.05.2022г. свидетелката се е движела със собствения автомобил в посока град . – ГКПП .. Посочва, че се движела със скорост около 50-55 км./час, съобразена с атмосферните условия, трафика, по молба на пътуващата на задната седалка пътничка и предвид обстоятелството, че пътният участък е с повишена концентрация на ПТП. Допълва, че движението в насрещната лента било интензивно.

Изяснява, че произшествието настъпило на прав участък от пътното платно. Има спомен, че платното пред нея било свободно, съответно видяла в лентата за насрещно движение моторист, управляващ голям мотор, който изскочил между движещите се автомобили и навлязъл в нейното платно. Свидетелката посочва, че почти незабавно след като се озовал пред нея, мотористът направил опит да се върне в своята пътна лента, като предприел маневра за връщане вдясно. Твърди, че моторът се наклонил първо наляво, впоследствие надясно, при което водачът му загубил контрол и паднал.

Изяснява, че мотоциклетът продължил да се движи в нейната лента първоначално прав, впоследствие паднал на асфалта и започнал да се плъзга срещу управлявания от нея автомобил. Заявява, че непосредствено след възприемане на приближаващото се ППС, рязко намалила скоростта и спряла възможно най-плътно вдясно до мантинелата.

Посочва, че вследствие настъпилото съприкосновение, управляваният от нея ....получил увреждания в предна лява част. Има спомен, че ударът бил в ниско долу към пътното платно, като след съприкосновението моторът се завъртял, изстъргал автомобила от лявата страна, навлязъл в лентата за насрещно движение и спрял в края на пътното платно. Уведомила органите на МВР. Появил се и мотоциклетистът, който започнал да се извинява. На мястото на ПТП дошли полицейски автомобил, както и линейка, която откарала пострадалия. Свидетелката твърди, че по нейния автомобил имало следните щети: счупена и откачена предна броня, счупена предна решетка, срязана предна лява гума, деформиран преден ляв калник, деформация на двете врати отляво, счупени фарове. Заявява, че след ПТП лекият автомобил не можел да се придвижва на собствен ход, поради което се свързала с автосервиз от гр.

Първомай, откъдето организирали транспортирането му.

В показанията си вторият свидетел - Д. С., управлявал мотоциклет м.... заявява, 3 че се движел със скорост около 60-70 км./час. Твърди, че намиращия се пред него джип рязко намалил скоростта, съответно за да избегне сблъсък с него, свидетелят С. се изнесъл леко встрани. Впоследствие водачът на джипа ускорил, при което св. С. направил опит да се върне в своята лента като натиснал спирачката, но изгубил контрол над мотоциклета и паднал в градините отдясно. Посочва, че не е навлязъл в лентата за насрещно движение. Твърди, че докато е управлявал мотора не е имало съприкосновение с други автомобили. Допълва, че след падането му не знае какво се е случило с мотоциклета, нито дали се е стигнало до удар в други коли. От приетото и неоспорено от страните заключение по изготвената автотехническа експертиза, което съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира като мотивирано, ясно и кореспондиращо с останалите доказателства, се изяснява по безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 19.05.2022г., около 12:20 часа , .... , се движи по Републикански път III-198, с посока от с. ...., като в района на 79 кв., водачът предприема маневра за изпреварване, при която губи контрол над управлението на мотоциклета и реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил ...... Вещото лице е дало заключение, че водачът на мотоциклета е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е управлявал със скорост, която да му позволи да запази контрол над управлението на мотоциклета, без да навлиза в лентата за насрещно движение / и впоследствие да падне от мотоциклета/. Изяснява, че за водача на лекият ......, процесното ПТП е било практически непредотвратимо, тъй като в момента на удара същият се е намирал в спряло състояние, а неуправляемият мотоциклет се е ударил в него.

Съдът, след анализ на горните писмени и гласни доказателства намира, че механизмът на настъпване на ПТП е именно описания в констативния протокол, кореспондиращ с показанията на свидетеля П. Х. – участник в процесното ПТП. Съдът при преценката си по реда на чл.172 ГПК кредитира показанията на свидетеля Х. като отличаващи се с правдИ.ст, логичност и последователност, възпроизвеждащи правнорелеванти обстоятелства и отразяващи преките впечатления на същата, която се явява непосредствен участник в процесното събитие, даваща показнания в конкретика за събитието. Следователно по делото се установява, че при предприемане на маневра за навлизане в насрещна пътна лента и при движение с несъобразена скорост, водачът на мотоциклет „Б..., губи контрол над управляваното МПС, вследствие на което мотоциклетът се удря в намиращият се в спряло състояние .........., като ударът е настъпил в предна и странична лява част на лекия автомобил. Този извод се потвърждава и от заключението по изготвената автотехническа експертиза, което е достатъчно мотивирано и ясно, съответстващо на събраните писмени доказателства и гласни такива. В допълнение следва да се посочи, че гласните доказателства за механизма на настъпилото ПТП, дадени чрез разпита на св. С. съдът намира, че не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, доколкото свидетеля няма преки възприятия за инициалният удар и момента на настъпилото съприкосновение, а в частта си относно първоначалното му местоположение на пътното платно и извършените маневри, същите се явяват опровергани от останалия събран по делото доказателствен материал, както и с констатираните по автомобила увреждания.