Решение № 258 от 15.02.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

…………………………….., Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА

БАХЧЕВАН при секретар Румела

Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело №2007/2018г.

Производството е по реда на чл.220 от Закона за митниците ЗМ/ във връзка с чл. 44 във връзка с чл. 22 т. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Делото е образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано от управителя П.Д.П. срещу решение рег.№32-186616/28.06.2018г. на началника на Митница Варна, понастоящем директора на Териториална дирекция Северна морска към митническа декларация MRN:

18BG002005H0005271/11.04.2018г. на „Милки Груп Био“ ЕАД.

С обжалваното решение е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация MRN: 18BG002005H0005271/11.04.2018г. на „Милки Груп Био“ ЕАД. Определена е митническа стойност за внасяната от дружеството стока по цитираната митническа декларация както следва: палмов олеин IFFCO

TRISTAR, 1120 туби по 20 кг нето тегло или общо 22400 кг нето тегло с произход Малайзия, ТАРИК код ********** – 1.32 лв/кг, установено по MRN: 18BG002002H0015786 от 29.01.2018г. на DUKE’S BRAND RBD. Разпоредено е да се коригира митническата декларация MRN:

18BG002005H0005271/11.04.2018г., както следва: стойността в кл.46 „Статистическа стойност“ вместо 22631.47 да се чете: 29568; клетка 47 „изчисляване на вземанията“ да се чете: вид А00, основа за изчисляване 29568, ставка

9 %, сума 2661.12, НП – Н; да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания; начислените и взети под отчет с ВПО 540/30.04.2018г. суми са: мито /А00/ - 2036.83 лева, които са заплатени; дължима сума за доплащане: мито /А00/ - 624.29 лева ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 пар.1 и пар.2 от Регламент /ЕС/ №952/2013.

Жалбоподателят прави оплакване, че митническите органи неправилно са констатирали, че митническата стойност на описаната в митническа декларация с МРН /MRN/ 18BG002005H0005271/11.04.2018г. не може да бъде определена посредством приложението на чл.74 пар.2 б.“б“ от Регламент /ЕС/ №952/2013г., а за определянето следва да бъде приложена разпоредбата на чл.70 т.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013г., а именно: „Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.“. Подчертава, че е представил пред митническите органи систематизирани и в логическа последователност документи, които доказват цената на стоката. Цитира решение на Съда на Европейския съюз по дело С-291/15, според което митническите органи могат да определят митническата стойност по договорената стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в чл.30 от Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент /ЕО/ №82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение, че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платена цена на внесените стоки, и вносителят не представя допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки. Смята, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които може да се направи обоснован извод, че стоките са сходни по смисъла на чл.141 от Регламент 2015/2447 и са произведени в същата страна, имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали, които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да са взаимнозаменяеми в търговията, да са продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество, както стоките, подлежащи на остойностяване. Прави оплакване, че изискването стоките приети за „сходни“ да са продадени на същото търговско равнище е напълно пренебрегнато от митническите органи, тъй като „Милки Груп Био“ ЕАД за периода от 01.01.2017г. до 30.11.2017г. е имало относителен пазарен дял от 83.63% от общо внесеното количество палмова мазнина в България. Счита, че не е било спазено и условието за приблизително същото количество, тъй като с процесната декларация са внесени 22.4 тона палмов олеин от общо уговорените 448 тона, а с декларацията на третото лице е оформен внос от едва 22 тона, което е 20 пъти по-малко от договореното от жалбоподателя. Няма данни стоките по декларацията на третото лице да са „сходни“ с тези, внесени от жалбоподателя. Подчертава, че неправилно митническите органи са наблегнали на средни стойности от 2016г., а не тези от 2017г. и неправилно са смесили понятието „кредитен лимит“ с „договорен лимит“, тъй като цената не се изчислява като отношение на договорения лимит към общото количество по договора, а като единична цена на тон за определено количество. Тоест, кредитният лимит не е критерий за изчисляване стойността на стоката. Обръща внимание, че чл.141 пар.3 от Регламент №2015/2447 предвижда, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности, т.е. трябва да се вземе предвид средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и една единствена митническа декларация не може да бъде основание за определяне на по-висока митническа стойност, при положение, че има други с по-ниска цена от тази на остойностяваната стока. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Същите доводи се поддържат в писмени бележки с вх.№1819/30.01.2019г., представени от процесуалният представител на жалбоподателя адв. Ж..

Ответникът:

Началникът на Митница Варна в резултат на устройствени и структурни промени на Агенция Митници преобразуван в хода на съдебното производство в директора на Териториална дирекция Северна морска, чрез процесуалния си представител Л С. искат жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подчертава, че обжалваното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. В писмени бележки вх. №1817/30.01.2019г. сочи, че посоченото от жалбоподателя общо количество стока по договора отнесено към договорения размер на кредитния лимит не потвърждава цена от 574 щатски долари за тон, тъй като 1 700 000 /щатски долари кредитен лимит/: 448 тона = 3794.64 /щатски долари/ за тон. Смята, че липсват доказателства, че фактура №37638420/06.02.2018г. е издадена във връзка с договор BUL/SV/171120/256/01 от 20.11.2017г., защото във фактурата е вписан договор №24119031. Отделно от това, съгласно договор BUL/SV/171120/256/01 от 20.11.2017г. всички поръчки е трябвало да бъдат платени в период от 60 дни от датата на коносамента – 06.02.2018г. и няма доказателства за извършено плащане в този кредитен период. Бил е извършен валутен превод на основание фактура №37638420/06.02.2018г. едва на 28.05.2018г. Сочи, че митническата стойност на стоки от код по КН 15119099 с произход Малайзия, внасяни в Република България е най-ниска, а именно 0.37 евро/кг, по-ниска е от средната за всички държави-членки 0.74 евро/кг. Отбелязва, че в подкрепа на техните твърдения е митническа декларация №В18202003942/05.02.2018г. за износ на палмов олеин, представена от ОЛАФ с писмо ОСМ/2018/18661 от 3 септември 2018г. по дело №ОС/2018/0052/В1 с посочен номер на фактура, различен от този на фактурата, отнасяща се до съответната вносна операция в България. Декларирана е фактурна стойност на доставка между FELDA

IFFCO SDN BHD към „Милки Груп Био“ ЕАД, като посочените стойности в износните декларации превишават с около 30 % стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация, като всички реквизити от документите по процесната доставка, посочени в процесната митническа декларация за допускане за свободно обръщения и в малайзийската декларация са идентични с изключение на номера на фактурата и обявената стойност на стоката, декларирани в българската вносна митническа декларация, което потвърждава съмненията на митническите органи за занижена митническа стойност в декларацията на „Милки Груп Био“ ЕАД, което от своя страна възпрепятства приложението на чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013г. да създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. Затова правилно митническата стойност е била определена по реда на чл.74 пар.1 от същия регламент, като се позовава на същото решение на СЕС /посочено и от жалбоподателя/ от 16 юни 2016г. по дела С-291/15 относно тълкуването на чл.181а от Регламент /ЕИО/ №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /съответно чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ №952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза/.

Решение рег.№32-186616/28.06.2018г. към MRN:

18BG002005H0005271/11.04.2018г. на началника на Митница Варна, понастоящем директора на Териториална дирекция Северна морска е било съобщено на „Милки Груп Био“ ЕАД на 02.07.2018г. видно от обратната разписка.

Жалбата е постъпила в Митница Варна на 09.07.2018г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Подадена пред компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация, при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Предвид приложените към жалбата писмени доказателства и тези, представени с административната преписка, както и събраните в хода на производството, и с оглед изявленията на страните, съдът установява следното от фактическа страна:

На

11.04.2018г. в МП Пристанище Варна при Митница Варна е представена от „Милки Груп Био“ ЕАД със седалище гр.София митническа декларация MRN: 18BG002005H0005271/11.04.2018г. за поставяне по режим „допускане за свободно обращение на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава-членка“ на стока – палмов олеин IFFCO TRISTAR, 1120 туби по 20 кг нето тегло или общо 22400 кг нето тегло с произход Малайзия и ТАРИК код **********.

Общата фактурна стойност в митническата декларация за режим „допускане за свободно обращение“ е 12 857.60 щатски долари при курс за митнически цели – 1.59192 лева за 1 щатски долар.

Осъществен е документен контрол на митническата декларация и на основание чл.74 пар.1 и пар.2 б.“б“ във връзка с чл.5 т.39 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. и с решение рег.№32-186616/28.06.2018г. на началника на Митница Варна е отказано приемането на декларираната митническа стойност, като е определена друга такава

– 1.32 лева/кг въз основа на митническата стойност на „сходна стока“ по митническа декларация с MRN

18BG002002Н0015786/29.01.2018г. на DUKE’S BRAND RBD. В резултат на това са начислени за досъбиране държавни вземания – мито в размер на 624.29 лева. Прието, че митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл.70 пар.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013г., тъй като съгласно договор за продажба BUL/SV/171120/256/01 от 20.11.2017г. всички поръчки са в рамките на кредитен лимит в размер на 1 700 000 щатски долари и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента, който е бил издаден на 06.02.2018г. и стоката не е била заплатена до 07.04.2018г. Представена е информация за плащане – банков суифт №OSW2903180000269 – нареждане за валутен превод от Банка ДСК от 29.03.2018г. в размер на 139 949.74 щатски долари по фактури с №№ 37637609/15.12.2017г. и 37637671/20.12.2017г., като посочените основания за плащане не касаят процесните стоки и никоя от двете фактури не е представена при вноса на стоки. Цената на палмовия олеин по процесната митническа декларация при условие на доставка FOB Малайзия е в размер на 574 щатски долара за тон. Представена е фактура №**********/11.04.2018г. за продажба на процесния палмов олеин на румънското дружество

Разпечатката съдържа 32 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a2f4050-806f-44e9-92f3-d5a08c3fd507