Решение № 23 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20238002104857 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на О. Д. Д., чрез процесуалния си представител адвокат И. Б., срещу решение №112 от 13.07.2023г. по в.гр.д.№125/2023г. на Кърджалийския окръжен съд

Състав на Кърджалийския окръжен съд е отменил решение № 96/10.03.2023г., постановено по гр.д.№800/2022г. на Кърджалийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Х. Д. Х., ЕГН [ЕГН], М. И. Х., ЕГН [ЕГН], „Ердем Учкач“ ЕООД, ЕИК 203972636, представлявано от управителя си Ердем Учкач /старо наименование „Бургас 1“ ЕООД/, Е. Х. Д., ЕГН [ЕГН], М. М. Ю. – М., ЕГН [ЕГН], С. А. С., ЕГН [ЕГН], че О. Д.

Д.,ЕГН [ЕГН], е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№ 338, т. I, дело № 566/78 г. на Кърджалийски районен съдия, издаден на 02.06.1978г. на УПИ № ***, кв. *** по плана на [населено място] поле, общ.Кърджали, целият с площ 462 кв.м., като вместо него е постановено друго по същество, с което предявените искове са били отхвърлени като неоснователни.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният положителен иск за собственост бъде уважен.

1

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касация изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на подадената касационна жалба.

С постановеното определение №2863/10.06.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос : когато приема заинтересованост на някой от разпитаните по делото свидетели следва ли съдът да конкретизира тази заинтересованост в мотивите на решението си, да обсъди техните показанията и да обоснове, защо не им дава вяра.Касационно обжалване е допуснато поради противоречието на изводите на въззивния съд с /р.70-80-ОСГК, , Решение № 65 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4216/2008 г., IV г.о., решение № 194 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 92/2012 г., II г. о., ГК и решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о./.

Въззивният съд е приел за безспорно, че с н.а. № 338 от 02.06.1978 г., т. I, дело № 566/78 г. на Кърджалийски районен съдия, М. Д. Д. продал на брат си - ищеца О. Д. Д., дворно място от 480 кв.м., съставляващо парцел ***, пл.№ ***, кв.*** по дворищно-регулационния план на [населено място], Кърджалийски окръг, който съгласно заключението на назначената в първоинстанционното производство СТЕ, е идентичен с описания в к.н.а. за собственост №5/09.08.2018 г., т.3, рег.№ 10726, н.д. № 401/2018 г., на нотариус с рег.№ 251 3 на НК, недвижим имот, съставляващ УПИ № ***,кв.*** по плана на [населено място], общ.

Кърджали, целият с площ от 462 кв.м.С този акт е било признато правото на собственост въз основа на давностно владение на ответниците Х. Д. Х. и М. И. Х..

Впоследствие Х. и М. Х. са продали имота на купувача „Бургас 1“ЕООД/понастоящем с наименование „ Ердем Учкач“ ЕООД/, който от своя страна го е продал на ответника Е. Х.

Д.. Купувачът Д. и съпругата му М.Д. са продали имота на ответника С. А. С..

Въззивният съд е приел още, че от анализа на събраните в производството доказателства се налага извода, че ищецът О. Д. и ответникът Х. Д. са еднокръвни братя, които имат за свой общ родител само баща си Д. Д./Д. Д./, но не и обща майка, а свидетелите И. Д., М. Д. и Д.

Д. имат с ищеца О. Д. общи родители – майка и баща. Установено е още, че между ищеца и свидетелите И. Д., М. Д. и Д. Д.,от една страна и ответника Х. Д.,от друга страна, съществува стара вражда, датираща от 1974г., когато между последния и мащехата му, майка на ищеца и свидетелите, възникнал бой. Съобразявайки изложеното и с оглед необходимостта от разясняване на делото при максимална незаинтерисованост на свидетелите от изхода на делото, въззивният съд е счел, че за да отговори на поставения във въззивното производство въпрос, следва да кредитира показанията само на свидетелите без родство със страните, и като такива незаинтересовани от изхода на спора, а именно тези на св.С. Х. и св. Ф. Ю..От показанията на първия се установява, че той цял живот - от момента на раждането си през 1974г. и до преди три години живеел в [населено място], на две улици от процесния имот, и че никога през това време не е виждал ищеца О. Д. в селото и не го познава.Свидетелят установява, че имотът, който той нарича нива, се намира в центъра на селото с площ около 500 квадрата, и в него няма застрояване.Същият граничил с двора, в който се намирала къщата на старата баба на страните, която била приятелка на бабата на 2 свидетеля.Ответникът Х., когото познава добре, защото му бил учител, имал имота именно от тази баба Н..Свидетелят установил и че процесният имот не бил ограден и в него се влизало спокойно от страната на другия съсед О., както и че като деца, често влизали в двора да играя и да събират орехи, които Х. бил посял, както и че в този двор семейството на Х. сушало тютюна си.От показанията му се установява също, че Х. и М. заминали за Р.Турция през 1992г., от където през 2008г., той с притежавани от него микробуси докарал багажа им от [населено място].През 2009г. лично им занесъл 15-20 овошки- ябълки, праскови, които те засели в имота наред със съществуващите там орехи.През това време сем.Х. премахнали конструкцията на сушилнята за тютюн и започнали да засаждат в двора и зеленчуци.Свидетелят е завил, че не познава разпитаните свидетели- братя и сестра на страните, като предполага, че те са били някъде в чужбина и не са живели през цялото това време в селото.

Свидетелят Ф. Ю. установява, че познава страните в производството и техните братясвидетели.Познава добре ответника Х., който бил учител в селото, още от 1974г., когато на една улица построили къщите си.Установява, че знае процесния имот като нива, която се намира близо до центъра на [населено място], с размери около половин декар, и със съседи от едната страна къщата на бащата на страните Д., в която сега живеела мащехата на Х., а от другата страна съседа О..Имотът няма ограда.Заявява, че в този двор като тракторист, той носел обработвания от семейството на Х. и М. тютюн, тъй като там те имали сушилня за този тютюн, както и че те така ползвали мястото до 1991г., след която година заминали за Р.Турция.Свидетелят установява и, че семейството по здравословни причини се завърнало от там през 2008г.През време на тяхното отсъствие никой не ползвал имота.След завръщането им, пак започнали да го ползват, като го сеели с фасул и тикви, а и събирали от него орехите, които Х. бил посял.Свидетелят никога не е виждал ищеца О. да ползва този имот.Последният първоначално живеел в СССР, а сега в Англия.Свидетелят установява, че в годините никой не е пречил на Х. да ползва земята си и не е виждал О. да го гони от имота.В момента никой не ползва имота.

Въз основа на горното въззивният съд е приел, че ищецът О. Д. не е бил във владение нито лично, нито чрез своите братя и сестра, на процесния недвижим имот в претендирания от ответниците Х. и М. Х. период от 2008г. до 2018г., а и до настоящия момент.Установява се, че в този период пълноправното владение на имота, без противопоставяне от някого, се е осъществявало от ответниците –съпрузи, които го ползвали като свой, изтъквайки пред обществеността на [населено място] в лицето и на свидетелите, че имотът е оставен/ подарен на ответника Х. от неговата баба Н., тъй като последният останал от малък сирак и носел името на дядо си, нейния съпруг.Тези констатации, подчинени на цитираните законови норми водят до правния извод, че ищецът О. Д. е загубил в края на претендирания период 09.08.2018г., придобитото си въз основа на правна сделка през 1978г. право на собственост върху процесния имот, защото в периода 2008г. - 2018г. необезпокоявано, по давност, това право на собственост е било придобито от ответниците –съпрузи Х. и М. Х., чрез непрекъснато владение в продължение на 10години.

Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество 3 неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила/чл.

236, ал. 2 от ГПК/ и неправилно приложение на материалния закон /чл.79 от ЗС/.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, последователно и непротиворечиво ВС и ВКС приема в своята практика, че с доказателствена стойност се ползват и свидетелските показания на лицата по чл.172 от ГПК/роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните/, като няма процесуална пречка решението да бъде основано само на тях, ако съдът е убеден, че те са достоверни.

По делото е безспорно установено, че с договор за покупко-продажба по н.а. № 338 от 02.06.1978г., т. I, дело № 566/78 г. на Кърджалийски районен съдия, М. Д. Д. продал на брат си О. Д. Д., дворно място от 480 кв.м., съставляващо парцел ***, пл.№ ***, кв.*** по дворищно-регулационния план на [населено място], Кърджалийски окръг.

С к.н.а. по обстоятелствена проверка №5/09.08.2018г. на нотариус Д.Г., Х. Х. и М. Х. са били признати за собственици по давност на недвижим имот, съставляващ УПИ № ***,кв.*** по плана на [населено място], общ. Кърджали, целият с площ от 462 кв.м.,който съгласно заключението на назначената в първоинстанционното производство СТЕ, е идентичен с имота, който О. Д. е придобил по продажба през 1978г.

Впоследствие Х. и М. Х. са продали имота на купувача „Бургас 1“ЕООД/със сегашно наименование „ Ердем Учкач“ ЕООД/, който от своя страна го е продал на ответника Е. Х. Д. с договор за покупко-продажба от 09.05.2019г.На 13.05.2022г. купувачът Е. Д. и съпругата му М.Д. са продали имота на ответника С. А. С..

Производството по делото е било образувано по иск предявен от О. Д. Д. срещу Х. Д. Х., М.

И. Х., „Ердем Учкач“ ЕООД, Е. Х. Д., М. М. Ю. – М. и С. А. С. за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния имот по продажба, сключена през 1978г.Интересът от предявяване на установителен иск за собственост срещу първите петима ищци е обоснован, независимо от това, че те са се разпоредили със спорния имот преди завеждане на исковата молба.Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост/т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК/.По отношение на ответника С.С. интересът е обоснован с това, че формално разполага с титул за собственост, който го легитимира като собственик на процесния имот към момента на образуване на исковото производство.

В процесния случай и двете страни по спора се легитимират като собственици на процесния имот с нотариални актове, поради което всяка от тях следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание/ Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК/.

Ищецът О.Д. извежда правото си на собственост въз основа на договор за покупко4 продажба, сключен в предвидената от закона форма. В срока за отговор ответниците не са оспорили правото на собственост на праводателя му, поради което следва да се приеме, че договорът е породил прехвърлителното си действие.