Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5678 от 18.12.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2665/2025
Вид
Определение № 5678
Подписан
18.12.2025
В сила
18.12.2025
Състав
Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5678 гр. Варна, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502665 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 7491/25.09.2025г. по регистратурата на РС-Девня подадена от Х. Н. И., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 133/07.08.2023г. постановено по гр.д. № 380/2024г. по описа на РС-Девня, с което съдът, на основание чл.34 от ЗС е допуснал извършването на делба на съсобствени недвижими имоти находящи се в гр.С..., ул.“И... и представляващи: Поземлен имот – дворно място с ид. ... с площ 1028 кв.м ведно с построената в имота жилищна еднофамилна и едноетажна сграда с ид.....1, със застроена площ 61 кв.м и Поземлен имот с ид. ... с площ 892 кв.м. между съделителите и при квоти както следва: за Е. С. Х. – 9/72 ид.части; за Б. С. Х. - 9/72 ид.части; за Р. Р. А. - 6/72 ид. части, за Н. Р. А.- 6/72 ид. части, за Б.

Я. А. – 9/72 ид. части, за А. Я. А. – 9/72 ид. части и за Х. Н. И. - 24/72 ид. части от описаните имоти.

Във въззивната жалба въззивникът Х. И., чрез процесуалния си представител излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда, че е нА.це съсобственост по отношение на процесните имоти между всички съделители. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба възражение, че се явява едноличен собственик на процесните имоти, тъй като е придобил собствеността им въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност считано от 2008г. до предявяване на исковата молба в съда. Излага, че е получил владението от своята майка Ф... И.а през 2008г., когато тя и неговата леля З.... А. са му дарили притежаваните от тях съответно 6/24 ид.части и 2/24 ид.части от съсобствените имоти. Въззивникът посочва, че оттогава и до сега живее със семейството си в имота и владее същия за себе си непрекъснато и необезпокоявано. На това основание твърди, че не е нА.це съсобственост между страните, 1 имотите се явяват лична негова собственост, поради което искът за делбата им следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Счита, че възражението за придобиване по давност на процесните имоти се явява доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въвежда нови твърдения, че първоначални владелци на имотите са били родителите му Ф... и Н... М..., като след смъртта на майката през 2008г. владението е продължено от бащата, който до смъртта си през 2018г. е придобил имота по давност. Моли решението на РС-Девня да бъде отменено и искът за делба на процесните имоти да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Е. С. Х. и Б. С. Х., чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на РС-Девня. Поддържат твърденията си, че имотите са съсобствени на страните на основание наследствено правоприемство от община наследодател ... А. К..., като в тази връзка е и издадения в полза на наследниците констативен нот.акт за собственост № 73, том 3, рег.№2198, дело № 471/15.06.2006г. Не оспорва, че Ф... М...а и З... А. са дарили на Х. И. собствените си съответно 6/24 ид.части и 2/24 ид.части от съсобствените имоти, но оспорват изцяло твърденията на въззивника, че е станал едноличен собственик на имотите, поради това, че е придобил чуждите идеални части по давност. Излагат, че останА.те съсобственици са плащА. данъчни задължения за имотите, докато въззивникът не го в правил. Посочват, че всички съсобственици са правили опити през 2023г. да продадат притежаваните от тях идеални части от имотите, но Х. И. не е одобрил продажната цена и не се е стигнало до продажба. Посочват също, че върху имотите е бил наложен запор за задължения на въззивника. Твърдят, че всички съсобственици са отблъсквА. владението на въззивника и са заявявА., че имотите са съсобствени, периодично са ги посещавА. и са подавА. жалби срещу отправяни заплахи от съсобственика И.. Възразяват и срещу нововъведените твърдения за осъществявано давностно владение от страна на родителите на въззивника – Ф... и Н....

Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Писмен отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл.263 от ГПК са подА. Р. Р. А., Б. Я. А. и Н. Р. А.. Считат, че обжалваното решение, с което са допуснати до делба съсобствените имоти между всички съсобственици при посочените квоти е правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено. Излагат, че въз основа на извършените в полза на Х. И. разпоредителни сделки – дарения от 2008г., той се легитимира като собственик на общо 24/72 ид.части, но не и на целия имот, въз основа на въведеното възражение за придобиване собствеността на имотите по давност. Поддържат, че са отблъсквА. владението на И., като пред обществото са се представяли като съсобственици и заедно, почти ежемесечно, са посещавА. имотите.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на 2 процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждането й е внесена. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 7491/25.09.2025г. по регистратурата на РС-Девня подадена от Х. Н. И., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 133/07.08.2023г. постановено по гр.д. № 380/2024г. по описа на РС-Девня.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2665/2025г. по описа на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.01.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчат и преписи от постъпилите писмени отговори на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5678 гр. Варна, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502665 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 7491/25.09.2025г. по регистратурата на РС-Девня подадена от Х. Н. И., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 133/07.08.2023г. постановено по гр.д. № 380/2024г. по описа на РС-Девня, с което съдът, на основание чл.34 от ЗС е допуснал извършването на делба на съсобствени недвижими имоти находящи се в гр.С..., ул.“И... и представляващи: Поземлен имот – дворно място с ид. ... с площ 1028 кв.м ведно с построената в имота жилищна еднофамилна и едноетажна сграда с ид.....1, със застроена площ 61 кв.м и Поземлен имот с ид. ... с площ 892 кв.м. между съделителите и при квоти както следва: за Е. С. Х. – 9/72 ид.части; за Б. С. Х. - 9/72 ид.части; за Р. Р. А. - 6/72 ид. части, за Н. Р. А.- 6/72 ид. части, за Б.

Я. А. – 9/72 ид. части, за А. Я. А. – 9/72 ид. части и за Х. Н. И. - 24/72 ид. части от описаните имоти.

Във въззивната жалба въззивникът Х. И., чрез процесуалния си представител излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда, че е нА.це съсобственост по отношение на процесните имоти между всички съделители. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба възражение, че се явява едноличен собственик на процесните имоти, тъй като е придобил собствеността им въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност считано от 2008г. до предявяване на исковата молба в съда. Излага, че е получил владението от своята майка Ф... И.а през 2008г., когато тя и неговата леля З.... А. са му дарили притежаваните от тях съответно 6/24 ид.части и 2/24 ид.части от съсобствените имоти. Въззивникът посочва, че оттогава и до сега живее със семейството си в имота и владее същия за себе си непрекъснато и необезпокоявано. На това основание твърди, че не е нА.це съсобственост между страните, 1 имотите се явяват лична негова собственост, поради което искът за делбата им следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Счита, че възражението за придобиване по давност на процесните имоти се явява доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въвежда нови твърдения, че първоначални владелци на имотите са били родителите му Ф... и Н... М..., като след смъртта на майката през 2008г. владението е продължено от бащата, който до смъртта си през 2018г. е придобил имота по давност. Моли решението на РС-Девня да бъде отменено и искът за делба на процесните имоти да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Е. С. Х. и Б. С. Х., чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на РС-Девня. Поддържат твърденията си, че имотите са съсобствени на страните на основание наследствено правоприемство от община наследодател ... А. К..., като в тази връзка е и издадения в полза на наследниците констативен нот.акт за собственост № 73, том 3, рег.№2198, дело № 471/15.06.2006г. Не оспорва, че Ф... М...а и З... А. са дарили на Х. И. собствените си съответно 6/24 ид.части и 2/24 ид.части от съсобствените имоти, но оспорват изцяло твърденията на въззивника, че е станал едноличен собственик на имотите, поради това, че е придобил чуждите идеални части по давност. Излагат, че останА.те съсобственици са плащА. данъчни задължения за имотите, докато въззивникът не го в правил. Посочват, че всички съсобственици са правили опити през 2023г. да продадат притежаваните от тях идеални части от имотите, но Х. И. не е одобрил продажната цена и не се е стигнало до продажба. Посочват също, че върху имотите е бил наложен запор за задължения на въззивника. Твърдят, че всички съсобственици са отблъсквА. владението на въззивника и са заявявА., че имотите са съсобствени, периодично са ги посещавА. и са подавА. жалби срещу отправяни заплахи от съсобственика И.. Възразяват и срещу нововъведените твърдения за осъществявано давностно владение от страна на родителите на въззивника – Ф... и Н....

Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Писмен отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл.263 от ГПК са подА. Р. Р. А., Б. Я. А. и Н. Р. А.. Считат, че обжалваното решение, с което са допуснати до делба съсобствените имоти между всички съсобственици при посочените квоти е правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено. Излагат, че въз основа на извършените в полза на Х. И. разпоредителни сделки – дарения от 2008г., той се легитимира като собственик на общо 24/72 ид.части, но не и на целия имот, въз основа на въведеното възражение за придобиване собствеността на имотите по давност. Поддържат, че са отблъсквА. владението на И., като пред обществото са се представяли като съсобственици и заедно, почти ежемесечно, са посещавА. имотите.