Решение № 342 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100511325 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12367/12.07.2023 г. по гр.д. № 67318/2022 г. на СРС, 160 състав, съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. П. Т. искове, че на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 2 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 149 и сл. ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД В. П. Т. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 2050,53 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2018 г. в имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 156345, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 340,35 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 08.11.2019 г. върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 17,34 лева, представляващи цена за извършена услуга „дялово разпределение” на топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2018 г. за апартамент № 41, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2019 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 66096/2019 г. на СРС, 160 състав. Със същото решение съдът е осъдил ответницата В. П. Т. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 69,61 лева – разноски за заповедното производство, както и сумата от 605,10 лева – разноски за исковото производство. Решението е постановено при участието на третото лице помагач – „Техем Сървисис” ЕООД.

С горепосоченото решение СРС е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. П. Т. искове за доставена топлинна енергия за горницата над 2050,53 лева до пълния предявен размер от 2389,25 лева и за периода 01.05.2016 г. – 1

30.09.2016 г., за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия за горницата над 340,35 лева до пълния предявен размер от 396,58 лева, за мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” в размер на 3,81 лева, дължима за периода 01.12.2016 г. – 08.11..2019 г.

Със същото решение са изцяло отхвърлени и предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р.М.К. искове за признаване за установено, че на основание чл.

422 вр. чл. 415, ал. 2 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 149 и сл. ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Р.М.К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 2389,24 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. в имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к.

****, с абонатен № 156345, сумата от 396,57 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 08.11.2019 г. върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 17,33 лева, представляващи цена за извършена услуга „дялово разпределение” на топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2018 г. за апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за сумата от 3,80 лева, представляващи мораторна лихва за периода 01.12.2016 г. – 08.11.2019 г. върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 66096/2019 г. на СРС, 160 състав.

Срещу частта от решението, с което са уважени исковете на „Топлофикация София” ЕАД срещу В. П. Т. е постъпила въззивна жалба от последната, депозирана чрез назначения от съда особен представител. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като в хода на производството не е уточнено от ищеца какъв е размерът на претенцията за доставена топлинна енергия по месеци, респ. каква е лихвата, търсена върху всяко от месечните задължения и за какъв период. При условията на евентуалност се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че В. П. Т. не е сключвала договор за доставка на топлинна енергия, че не е собственик на процесния недвижим имот и в този смисъл няма качеството потребител на топлинна енергия, за да дължи претендираните от „Топлофикация София” ЕАД суми. Предвид изложеното се иска обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане, а при условията на евентуалност – отмяна на обжалваната част от решението на СРС и отхвърляне на предявените срещу В. П. Т. искове.

Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София” ЕАД, оспорва жалбата.

Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и постановено в съответствие със събраните доказателства, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във 2 връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно.

Въззивният съд намира, че са неоснователни оплакванията на особения представител на въззивницата, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба. В исковата молба на „Топлофикация София” ЕАД е надлежно индивидуализиран периодът, за който се твърди от ищеца, че е доставяна топлинна енергия до процесния имот и за който период се предявява установителен иск в настоящото производство. Индивидуализиран е и периодът за който се търси лихва за забава върху цената на твърдяната топлинна енергия. Аналогично индивидуализирани са периодите, за които се претендира цена за извършена услуга „дялово разпределение” и обезщетение за забавено плащане на същата. Тоест не може да се приеме, че исковата молба е нередовна и неясна. Предвид изложеното решението на СРС е допустимо и не подлежи на обезсилване в обжалваната част.

По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:

Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Спорно пред въззивния съд е дали ответницата (настояща въззивница) В. П. Т. е собственик на процесния апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. ****, респ. има ли качеството на битов клиент на топлинна енергия.

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том ХХХ, дело № 5844/1994 г., от който е видно, че на 22.03.1994 г. ответницата (настояща въззивница) В. П. Т. и М.К.Т. са закупили апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Представеният нотариален акт не е бил своевременно оспорен от ответницата (настояща въззивница) в срока за отговор на исковата молба. От друга страна, по делото няма нито твърдения, нито доказателства, че ответницата (настояща въззивница) В. П. Т. се е разпоредила с притежаваното от нея право на собственост върху процесния недвижим имот. Поради това въззивният съд намира, че е неоснователно оплакването на ответницата (настояща въззивница), че СРС погрешно е приел за доказано, че В. П. Т. е съсобственик на апартамент № 41, находящ се в гр.

София, ж.к. ****.

Извод, че ответницата (настояща въззивница) е собственик на имота може да се направи и въз основа на представения и неоспорен в срока по чл. 131 ГПК Протокол от 30.08.2002 г. за проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в бл. ****, ж.к. „Люлин“, на което събрание е взето решение да се сключи договор с топлинния счетоводител „Техем Сървисис“ ЕООД. Видно от списъка на присъствалите етажни собственици за ап. 41 е участвала именно ответницата (настояща въззивница) В. П. Т..

По-нататък трябва да се посочи, че от приетата по делото без възражения от страните съдебнотехническа експертиза се установява, че през исковия период в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният апартамент № 41, е осъществявано непрекъснато снабдяване с топлинна енергия съгласно ежемесечните отчети на общите топломери. Установява се също така, че в апартамент № 41 е имало три отоплителни тела.

Вещото лице е посочило, че отоплителната инсталация за сградата е двукръгова, като за всеки кръг има отделен топломер. Видно от експертното заключение и двата топломера – с фарбичен № 4018023 и фабричен № 4011901, са преминавали през изискваните периодични двугодишни метрологични проверки и са съответствали на 3 изискванията за работа.

Предвид горното въззивният съд намира, че е доказано по делото, че жилищната сграда, в която се намира процесният апартамент № 41, е била топлоснабдена през исковия период, както и че ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е доставял в абонатната станция на сградата топлинната енергия, отчетена от общите топломери.

Като съсобственик на топлоснабден самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция, ответницата (настояща въззивница) е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Тоест установено е съществуването на облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който договор „Топлофикация София“ ЕАД е доставяло в съсобствения на В. П. Т. имот топлинна енергия. Това е достатъчно за доказване по основание на претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД.

Всъщност изводът на въззивния и първоинстанционния съд за наличие на облигационно отношение между ответницата (настояща въззивница) и „Топлофикация София” ЕАД се потвърждава и от представената по делото и неоспорена в срока по чл.

131 ГПК молба-декларация с вх. № 1306/03.11.1998 г. Видно от последната В. П. Т. е отправила молба до директора на Т.Р. „Люлин” да бъде й открита партида за имот, представляващ ап. № 41, находящ се в ж.к. ****.

След като безспорно по делото се установява, че ответницата В. П. Т. (настояща въззивница) има качеството на битов клиент на топлинна енергия, то за нея възниква задължението да заплати цената на доставената от „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия за исковия период, както и цената за услугата за извършено дялово разпределение за имота. До същия правилен извод е достигнала и първата инстанция.

Във въззивната жалба не се съдържат никакви оплаквания срещу размера на дължимата цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия, респ. срещу размера на цената за извършена услуга „дялово разпределение”. В жалбата няма и никакви конкретни оплаквания срещу признатото за съществуващо задължение за лихви за забава, начислени върху дължимата, но незаплатена цена на топлинна енергия. При липса на нарочни оплаквания и на основание чл. 269 ГПК ограниченият въззивен съд не дължи да обсъжда по същество първоинстанционното решение в тези части. Това следва и от разясненията, дадени с Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС.

С оглед изложеното дотук въззивният съд намира, че всички оплаквания в жалбата на В. П. Т., подадена чрез назначения й от съда особен представител, са неоснователни. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено в обжалваните части.