Решение № 5189 от 26.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5189 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330102442 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание член 124 във връзка с член 439 ГПК.

Ищецът А. М. С. ЕГН **********, с адрес: град ****, чрез адв. С. М., със съдебен адрес: гр.

***, иска от съда, да признае за установено по отношение на ответника "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"Цариградско шосе" №115 Е, ет. 4, че не дължи сумата: 1 877.99 лева, представляваща:

1177.20 лева неплатен остатък за главница по договор за кредит с № *** от ***г, сключен с ***, вземанията по който са прехвърлени на ***г с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания на Мост Финанс Мениджмънт АД;

292.22 лева договорна лихва за периода от 03.04.2009 г. до 05.04.2012 г.

408.57 лева неустойка за забава за периода от 05.01.2012 г. до 07.07.2016 г., за които вземания е издаден по ч. гражданско дело № ***от *** г. по описа на Районен съд Пловдив, изпълнителен лист № *** от *** г. и висящо изпълнително дело № *** от *** г. по описа на ***, с район на действие - района на *. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на *** г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № ***от *** г., издадена по частно гражданско дело № *** от ***г. по описа на Районен съд Пловдив против ищеца А. М. С., в полза на Мост Финанс Мениджмънт АД, бил издаден изпълнителен лист № *** от *** г. за следните парични притезания: 1 177.20 лева - неплатен остатък за главница по договор за кредит с № *** от ***г, сключен с ***, вземанията по който са прехвърлени на *** г. с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне 1 на вземания на Мост Финанс Мениджмънт АД, 292.22 лева - договорна лихва за периода от 03.04.2009 г. до 05.04.2012 г., 408.57 лева - неустойка за забава за периода от 05.01.2012 г. до 07.07.2016 г., законна лихва от 12.07.2016 г. до изплащане па главницата, 337.56 лева съдебни разноски.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, ответникът образувал изпълнително дело № *** от ***г. по описа на ***, с район на действие - района на ***, в производството по което през *** г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца като длъжник. Други изпълнителни действия не били искани надлежно, поради което и не били предприемани такива.

На *** г. по изпълнителното дело бил наложен запор на банкова сметка на ищеца в ***.

С оглед на гореизложеното и за периода от **г. до *** г. било налице бездействие на взискателя по изпълнителното дело, поради което и още през 2021 г. вземанията по издадения по ч. гражданско дело № *** от *** г. по описа на Районен съд Пловдив изпълнителен лист били погасени по давност.

Въпреки това на ***г. за принудителното събиране и погасяване на вземанията по изпълнително дело № ***от *** г. по описа на ***, с район на действие - района на ***, бил наложен запор на банкова сметка на ищеца, което обуславяло правния му интерес от защита чрез предявяване па отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

Ответникът "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 200385975, оспорва предявеният иск като допустим, но неоснователен.

Твърди, че по изпълнителното дело са предприемани редица редовни способи за събирането му, от образуването на изпълнително дело до настоящия момент, противно на описаното в настоящата искова молба, че след ***г. не са извършвани други изпълнителни действия.

Неправилно било посочено, че по делото е настъпила погасителна давност, като е посочено, че последното валидно изпълнително действие е от **. Твърди, че съгласно т.10 от Тълкувателно решение 2/2013г., гр. София, 26 юни 2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В настоящия случаи тази дата се явявала 18.12.2024 г., съответно давността изтичала на 19.12.2029 г. Твърденията на ищеца, че в негова полза е изтекла погасителна давност били неоснователни, тъй като последното валидно действие прекъсващо, както перемпцията, така и давността било от дата 18.12.2024 г. Всички изпратени и депозирани молби от взискател по изпълнителното дело, също били валидни изпълнителни действия, съгласно Решение №37/24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. №1747/2020 г., IV г.о. „новото искане за нов способ, на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело“ .

Твърди, че съгласно Тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, подаваните молби от взискателя за предприемането на нови изпълнителни действия прекъсват, както „перемпцията“ така и 2 настъпването на погасителна давност.

В процесния случай, нямало изтекла погасителна давност в полза на длъжника, и изпълнението следвало да продължи като бъде отхвърлено искането на ищеца за установяване недължимост на вземането поради настъпила погасителна давност на осн чл.

110 от ЗЗД.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

По допустимостта:

Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита.

По основателността:

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.

Спорът в конкретният случай се свежда до това, дали извършените от съдебния изпълнител действия на *** г. със Запорно съобщение до *** /л.91 от делото на ПРС/, е валидно изпълнително действие, прекъсващо давността.

С Тълкувателно решение, обявено на 28.03.2023 г. по тълк. дело №3/2020 г., ОСГТК, ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В т. 3 на ТР № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. При отговора на въпроса е съобразено, 3 че перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.

Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност, с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсана имуществени право на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.

От друга страна, перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и субективното право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.

Ето защо, ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, дори и по перемирано дело, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.

Образуването на изпълнително дело е задължение на съдебния изпълнител, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действието на кредитора. За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т.е. молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както е в конкретния случай – взискателят "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 200385975, с молбата за образуване на изпълнително производство е възложил всички действия по чл.18 ЗЧСИ на ***.

Ето защо, доколкото водещо значение има искането на кредитора - взискател, то действията на *** г. със Запорно съобщение до работодател на длъжника, Запорно съобщение от ***г. до ***, до ***, на *** г. със Запорно съобщение до работодател на дължника, на ***г. със Запорно съобщение до работодател на дължника, Запорно съобщение от *** г. до ***, чиято проекция дори и да не се осъществила чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, прекъсват давността, тъй като непредприемането им се отдава на причини, независещи от кредитора.

Гореизложеното обосновава извода, че не е изтекла петгодишна погасителна давност, 4 поради което претенцията, че вземането се явява недължимо, е неоснователна.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника направени по делото разноски в размер на 150,00 лева за юрискносултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК, предявен от А. М. С. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С. М., със съдебен адрес: гр. ***, иска от съда, да признае за установено по отношение на ответника "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" №115 Е, ет. 4, че не дължи сумата: 1 877.99 лева, представляваща: 1177.20 лева неплатен остатък за главница по договор за кредит с № *** от ***г, сключен с ***, вземанията по който са прехвърлени на***г с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания на Мост Финанс Мениджмънт АД; 292.22 лева договорна лихва за периода от 03.04.2009 г. до 05.04.2012 г.; 408.57 лева неустойка за забава за периода от 05.01.2012 г. до 07.07.2016 г., за които вземания е издаден по ч. гражданско дело № *** от *** г. по описа на Районен съд Пловдив, изпълнителен лист № *** от *** г. и е висящо изпълнително дело № *** от *** г. по описа на ***, с район на действие - района на ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.