Решение № 161 от 12.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000368 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1170/ 26.10.2022год., постановено по т.д.№ 658/2022год. на СГС е признато за установено по иска по чл.422 от ГПК, предявен от „ Хоум Ню Хоум“ ЕООД срещу „ Дан Ерланд „ ЕООД, че „ Дан Ерланд“ ЕООД дължи на „ Хоум Ню Хоум“ ЕОО Д сумата от 26 000 евро / с левова равностойност 50 851.58 лева /, представляваща неустойка по т.3 от договор за покупкопродажба на недвижими имоти от 26.09.2019 год., обективиран в нотариален акт за покупкопродажба № 6, том.2, дело № 179 от 2019 год. на нотариус М. Т., ведно със законната лихва от 17.08.2021 год. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 10242/02.09.2021 год. по ч. гр.д.№ 20211110147673/2021 год. на СРС.

Със същото решение и на основание чл. 78 от ГПК „ Дан Ерланд“ ЕООД е осъдено да заплати на Хоум Ню Хоум“ ЕООД сумата от 3 629.43лева разноски в първоинстанционното производство , както и сумата от 2 577. 03 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 2065/02.03.2023год. от „ Дан Ерланд“ ЕООД , като по изложените в нея доводи и съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което предявения установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски.

В жалбата се твърди че първоинстанционния съд бил направил погрешни и необосновани изводи относно задълженията, които инвеститорът - строител има по отношение задълженията, уговорени в договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната мрежа на „ ЧЕЗ Разпределение

България“ АД ДПЕРМ 1202947305 SAP

№ IB-31-18-20363 от

21.06.2018год.,както и правните последици на Отговор с индекс № към РВЕ18- АПОО-21-13 от 11.06.2019год. по Завление за съгласуване и одобряване на проектите в Столична община Район 1

Възраждане. Поддържа се, че при правилно разбиране на цитираните документи би се заключило че за да се свърже новата сграда и да получи електрическа мощност, съгласно проекта, е било необходимо да има обновен ТР с увеличена мощност, тъй като без него не било възможно да бъде получено разрешение за ползване. В случая съществуващият ТП „ Александър Стамболийски 11О Б“ бил собственост на „ ЧЕЗ Разпределение България“ АД, което означавало че неговата промяна, реконструкция и други действия са в правната сфера на собственика , а не на строителя- ответник по делото. Не било взето предвид, че строителя бил предприел действия и иницирал преоборудване на ТП „ Александър Стамболийски 110 Б“ с мощност 400 К VA като по този начин бил осигурил / макар и със закъснение /електрозахранването на процесната сграда. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че „ Дан Ерланд“ ЕООД е знаел, че трафопоста е собственост на „ ЧЕЗ Електро Разпределение „ ЕАД и е следвало да предположи че това може да доведе до забава в първоначално предвидените срокове, като се твърди, че тези мотиви са следствие на придаване на грешно правно значение на фактите от обективната действителност. Сочи се също така, че първоинстанционният съд погрешно бил тълкувал неустоечната клауза на процесния договор касателно вида на неизпълнението , предпоставящо начисляването на неустойка и че съдът не бил отчел липсата на доказателствата касателно твърдението на ищеца за наличие на неизпълнение на договора от страна на строителя.

В подаден писмен отговор от „ Хоум Ню Хоум“ ЕООД се излагат доводи за недопустимост на въззивната жалба поради просрочието й и такива за нейната неоснователност.

Като правилен се сочи извода на съда , че забавянето в строителството на процесната сграда не се дължи на непреодолима сила . Събраните по делото доказателства установявали по категоричен начин, че строителят близо три месеца и половина преди сключване на процесния нотариален акт бил наясно с поставеното от общината изискване за предоставяне на разрешение за ползване на реконструирания трансформаторен пост „ Александър Стамболийски 110 Б“ и е могъл да предполага, че поради същото това изискване биха могли да настъпят обстоятелства, които да забавят въвеждането на сградата в експлоатация.Още към сключване на процесния договор строителят бил наясно, че трансфорваторния пост е собственост на „ ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД и че всички действия по промяната и реконструкцията му трябва да бъдат извършени от експлоатационното дружество. Сочи се също така, че доказателствата по делото установявали наличието на забава по въвеждането на сградата в експлоатация, дължаща се на конкретни действия , респ. бездействия на строителя, което също опровергавало твърдението му че забавата се дължи на форсмажорни обстоятелства. Тези обстоятелства не били установени и нарочен Сергификат за форсмажор, издаден от Българската търговско-промишлена палата, уговорен между страните да бъде съставен при наличие на форсмажорни обстоятелства. Поддържа се , че клаузите на процесния нотариалния акт са напълно ясни относно предвидения краен срок за изпълнение на задължението за построяване на имотите, начина на определяне на неустойката за забава на ден , както и нейния максимален размер, поради което твърдението на строителя че същите съдържат неяснота и че същите са неправилно тълкувани от първоинстанционния съд били несъстоятелни.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано и за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

При разглеждане на делото Апелативен съд-София, в настоящия си състав, констатира следното :

СГС е бил сезиран с иск от „ Хоум Ню Хоум“ ЕООД срещу „ Дан Ерланд“ ЕООД с правно основание чл.422 от ГПК . Поискано е да бъде установено съществуване на вземане на ищеца към ответника в размер на сумата от 26 000 евро / с левовата равностойност 50 851.58 лева /, представляваща неустойка по т.3 от договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 26.09.2019 год., сключен между „ Дан Ерланд“ ЕООД,в качеството му на продавач и „ Хоум Ню Хоум“ ЕООД, в качеството му купувач, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 6, том II, дело № 179 от 2019год., ведно със законната лихва , считано от 17.08.2021год. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 2 577.03лева.

В исковата молба е посочено , че на 26.09.2019год. между страните е бил сключен Нотариален акт за покупко продажба на недвижими имоти № 6, том II, дело № 179 от 2019год. , по силата на който ищецът бил закупил от ответника апартамент № 16, апартамент № 17, подземно парко място № 3 и подземно парко място № 4 в сградата,която се изгражда в гр.София, на ул.“ Българска морава“ № 71 при договорена обща продажна цена от 260 000 евро. Съгласно 2 т.3 от нотариалния акт „ Дан Ерланд „ ЕООД се бил задължил да осигури завършването на строителните работи на сградата в срок до 31.01.2019год. и да я въведе в експлоатация с Разрешение за ползване в срок до 31.03.2020год., но не по-късно от 180 дни от заверяване на акт образец 15 за същата сграда. Уговорката била че крайният срок ще се счита за спазен, ако до изтичането му е подписан Акт образец 15 и са входирани документи за издаване на Разрешение за ползване / Удостоверение за въвеждане в експлоатация в обхвата и съдържанието съгласно българското законодателство. Посочено е също така, че в нотариалният акт било упоменато, че при неспазване на крайния срок за извършване на строителството на имотите продавачът ще дължи на купувача неустойка в размер на 0.1 % от платената къдм датата на сключване на нотариалния акт продажна цена, на ден- за всеки ден забава, но общо не – повече от 10 % от общата продажна цена на закупените имоти.

В исковата молба се твърди, че след продължителна забава, на 29.07.2021год. строителятпродавач е депозирал пред ДНСК искане за издаване на разрешение за ползване на строежа , което е станало 305 дни след изтичане на уговорения максимално допустим срок за това и 485 дни след първоначално определение срок - 31.03.2020год. При тази забава и с позоваване на уговореното в т.3 от нотариалния акт ищецът е твърдял , че за него е възникнало основание да претендира уговорената неустойка, която възлиза на сумата от 26 000 евро .

В исковата молба е посочено , че въз основа на подадено заявление в полза на ищеца и за горната сума му е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 20211110147673/2021год. по описа на СРС и изпълнителен лист . Въз основа на издадения изпълнителен лист продавачът-строител бил поканен да заплати процесната сума като в поканата за изпълнение било обективирано изявление за прихващане от купувача на задължението му към продавача за остатъка от продажната цена с вземането му по изпълнителния лист до размера на по-малкото от двете вземания . Посочено е също така, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от „ Дан Ерланд“ ЕООД , което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК за сумата от 26 000 евро.

В подаден от „Дан Ерланд“ ЕООД писмен отговор искът по чл.422 от ГПК не са оспорени твърденията на ищеца за наличие на облигационна връзка между тях, произтичаща от нотариален акт № 6, нтом- 2, дело № 179/26.09.2019год. и се признава факта на заплащане на сумата от 234 000лева от страна на купувача като остава дължима последната вноска от 26 000 евро , дължима в 7- мо дневен срок от писменото уведомление и предаване на копие от Разрешение за ползване.

Твърди се обаче, че исковата претенция е неоснователна, респ. че процесната сума е недължима , тъй като не било налице основание за претендиране на уговорената неустойка. Забавянето в снабдяването с Акт 16 /Разрешение за ползване на сградата/ се твърди , че не било свързано с действия и/ или бездействия на продавача „ Дан Ерланд“ ЕООД, а се дължало на новопоявили се изисквания от страна на общинските власти, неизпълнението на които било пречка да бъдат предприети действия по снабдяване с Акт 16. В тази връзка е поддържано , че строителят е изпълнил поетите с нотариалния акт задължения във връзка с присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа , подал бил всички необходими документи и проекти в Столична община , Район Възраждане, но бил получил отказ за тяхното съгласуване и одобряване. Отказът бил мотивиран с необходимостта от въвеждане в експлоатация на реконструиран трансформаторен пост Александър Стамболийски 110 Б“ , чиято мощност да бъде увеличена от 400 кVA на 800 kVA. Трансформаторният пост бил собственост на „ ЧЕЗ Разпределение България“, а не на „ Дан Ерланд“ ЕООД , което означавало че неговата промяна, реконструкция и други дейности са в правната сфера на собственика , а не на строителя. Поддържано е , че изпълнението на проекта за преобразуване на ТП не било задължение на „ Дан Ерланд“ ЕООД, че последният нямал възможност да въздейства върху този процес, но въпреки това строителят, проявявайки грижата на добър търговец и извън уговореното в договора бил предприел нежните действия като възложил , изготвил и предал за съгласуване проект за „ Преобразуване на ТП Александър Стамболийски 110 Б с по – висока мощност, който бил съгласуван през м. 02.2020год.Въз основа на проекта било издадено разрешение за строеж и след последващите действия по извършване на строителството, на 28.04.2021год. бил издаден констативен акт за установяване годността за приемане на строежа.

Посочено е, че след предприетите от „ Дар Ерланд“ ЕООД действия било извършено преустойство на ТП , респ. последвало въвеждането на процесната сграда в експлоатация, което нямало да бъде постигнато без намесата на строителя.