Решение № 4267 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4267 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Т.а Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100501274 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12134 от 02.11.2022 г. по гр.д. № 10058/2022 г. по описа на СРС, 140 с-в е осъден Т. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, да заплати на „Р.Ш. България“ ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 2000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2022 г. до погасяването, представляваща неустойка по т. 10 от приложение № 1 към договора във връзка с причинени щети на лек автомобил „Хюндай Кона“, е peг. № *******, които са в резултат на ПТП, реализирано на 01.05.2020 г. в гр. София по вина от ответника, който е управлявал посоченото МПС въз основа на договор за наем, сключен между страните, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 5000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2022 г. до погасяването, представляваща неустойка по т. 16 от приложение № 1 към договор за наем, сключен между страните, във връзка с обстоятелството, че на 01.05.2020 г. ответникът е управлявал под въздействието на алкохол лек автомобил „Хюндай Кона“, с peг. №*******.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението, в частта на отхвърляне на иска за заплащане на сумата 5000.00 лв.-неустойка по т. 16 от приложение № 1 към договора за наем е обжалвано от ищеца „Р.Ш. България“ ЕАД с изложени доводи, че е 1 неправилно, поради нарушение на материалния закон, поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че сочената неустойка е била договорена между страните за неизпълнение на поето от наемателя задължение да управлява МПС без употреба на алкохол /под въздействието на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества/. Доколкото в производството е установено нарушение на това задължение неправилно съдът е отхвърлил претенцията като е приел, че в случая водачът –наемател е управлявал МПС с допустима по закон концентрация на алкохол в кръвта му - под 0,5 промила на хиляда. Поради това и съдът е намерил претенцията по чл.92 ЗЗД за неоснователна.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в посочената част и уважаване на иска по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 5000.00 лв.-неустойка по т. 16 от приложение № 1 към договора за наем. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника Т. Ц. Т., в която изразява становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно в обжалваната част.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в производството е доказано, че на 01.05.2020 г. в 23:32:42 ч. ответникът е резервирал лек автомобил „Хюндай Кона“, с peг. № ******* по договор за наем, сключен между страните, като на 02.05.2020 г. в 00:20 ч. в град София водачът /наемател на автомобила/ е самокатастрофирал в крайпътна мантинела на едно от кръстовищата на 2 бул. „Христофор Колумб“, при което са настъпили вреди за процесното пътно превозно средство по вина на ответника. Приел е, че с договора за наем страните са постигнали съгласие за заплащане на неустойка по т. 10 от приложение № 1 в размер на 2000 лв., в случай че превозното средство бъде повредено или унищожено при ПТП по вина на наемателя, както и по т. 16 от приложение № 1 на договора в размер на 5000.00 лв. при управление на превозното средство след употреба на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества.

В производството е установено увреждане на автомобила в резултат на ПТП, както и управление на МПС /наето от ответника/ след употреба на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества. При съобразяване, че водачът е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 промила на хиляда /т.е. в допустимите от закона рамки/, съдът е отхвърлил претенцията за неустойка по т.16 от приложението, доколкото поведението на водача не е неправомерно.

Решението в посочената последна част е неправилно.

Производството е образувано по подадена искова молба от „Р.Ш. България“ ЕАД, с която същият твърди, че предоставя обществено достъпна услуга, представляваща откриване и наемане на електрически автомобили през мобилен телефон срещу наемна цена, като на 14.02.2019 г. е сключил договор за наем на електрическо превозно средство с ответника - Т. Ц. Т.. Твърди, че от първоначалната си регистрация на 14.02.2019 г. ответникът многократно е използвал услугите на ищеца. Твърди, че на 01.05.2020 г. в 23:32:42 ч. ответникът е резервирал лек автомобил „Хюндай Кона“, с peг. № *******, като на 02.05.2020 г. в 00:20 ч. в град София същият е самокатастрофирал в крайпътна мантинела на едно от кръстовищата на бул.

„Христофор Колумб“ в гр. София, при което са настъпили вреди за процесното пътно превозно средство по вина на ответника. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 3.2 от договора, като не е спазил изискванията за експлоатация на превозното средство и разпоредбите на ЗДвП, в резултат на което процесният автомобил е бил значително увреден и негоден за употреба, поради което същият дължал заплащане на предвидената в т. 10 от приложение № 1 към договора неустойка в размер на 2000 лв. Твърди още, че ответникът е управлявал автомобила при наличие на алкохол в кръвта, поради което дължи и заплащане на неустойка по т. 16 в размер на 5000 лв. Ето защо, моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7000 лв., от които сумата в размер на 2000 лв. - неустойка по т. 10 от приложение № 1 към договора и сумата в размер на 5000 лв., представляваща неустойка по т. 16 от приложение № 1 към договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски по производството.

Ответникът - Т. Ц. Т., оспорва исковете с твърдението, че концентрацията на 3 алкохол в кръвта му е била под законоустановения минимум. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

За основателността на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД ищецът следва при пълно и главно доказване да установи следните юридически факти: наличие на облигационно правоотношение по договор за наем между страните; 2. изпълнение на задълженията си по договора; 3. валидно уговорени клаузи за неустойки по т. 10 и т.16 от приложение № 1 към договора за наем и 4. размер на неустойките.

В производството е установено чрез събраните доказателства и страните не спорят, че са били обвързани от договор за наем с предмет лек автомобил „Хюндай Кона“, с peг. № *******, който е бил резервиран от ответника на 01.05.2020 г. в 23:32:42 ч.

Установено е, че в срока на договора ответникът е претърпял ПТП с наетия автомобил, като на 02.05.2020 г. в 00:20 ч. в град София същият самокатастрофирал в крайпътна мантинела на едно от кръстовищата на бул.

„Христофор Колумб“, при което са настъпили вреди за процесното пътно превозно средство по вина на ответника.

Установено е и чрез наказателно постановление № 20-4332-006910 от 05.05.2020 г. на началника на СДВР, издадено във връзка с процесното ПТП, че при медицинското изследване на кръвната проба на ответника е установено, че след процесното ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е била 0,34 промила. Констатациите в наказателното постановление не са оспорени от страните.

Доводите на въззивника – ищец, че в сключения договор не е предвидено заплащане на неустойка само при управление на наетото МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда, съдът намира за основателни. Макар според предвиденото в ЗДвП последното посочено да представлява противоправно поведение, според уговореното между страните неустойка по т. 16 от приложение № 1 към договора за наем в размер на 5000 лв. се дължи от наемателя при управление на автомобила при наличие на алкохол в кръвта. Доколкото последното е установено без съмнение в производството, то, претенцията за заплащане на сумата 5000 лв. – неустойка по т. 16 от договора за наем се явява основателна.

При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При спазване посочените правила съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от 4 общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните.

В случая с разпоредбата на т. 16 от Приложение № 1 към договора за наем страните изрично са посочили, че наемателят дължи неустойка в размер на 5000 лв. при управление на МПС под въздействието на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества без посочване на допустими рамки съобразно указанията на приложимия закон – ЗДвП. С оглед нарушение задълженията на наемателя да не управлява МПС под въздействието на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества, съдът намира за доказана претенцията по чл.92 ЗЗД вр. т. 16 от Приложение № 1 към договора за наем за заплащане на сумата 5000 лв.-неустойка.

Изводите на двете инстанции не съвпадат в посочената обжалвана част, поради което постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно и предявения иск по чл.92 ЗЗД бъде уважен в частта на претенцията за заплащане на сумата 5000 лв.неустойка по т. 16 от Приложение № 1 към договора за наем.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 580.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и за заплатена държавна такса по списък.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 12134 от 02.11.2022 г. по гр.д. № 10058/2022 г. по описа на СРС, 140 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от „Р.Ш. България“ ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, бул. „******* срещу Т. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2022 г. до погасяването, представляваща неустойка по т. 16 от приложение № 1 към договор за наем, сключен между страните, във връзка с обстоятелството, че на 01.05.2020 г. ответникът е управлявал под въздействието на алкохол лек автомобил „Хюндай Кона“, с pe г. №*******, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО: